Надявам се да е полезна тази информация за всички!
1.
ЧЕК
Чекът е писмен документ, с който едно лице нарежда на друго - обикновено банка или друг кредитен институт, при което има авоар да плати определена сума на определено лице ( бенефициент ), на негова заповед или на приносителя на чека.
Условие за издаването на чека е наличието на чеков договор между банката и неин клиент, даващ право на последния да издава чекове срещу банката, по които е платец. В чековия договор се фиксират всички условия за протичане на чековите плащания. Характерно за плащането чрез чекове е това, че покритие може да се осигури чрез поддържане на определена сума по текуща сметка на клиента в банката. Има случаи, когато банките по договореност със своите клиенти осребряват чекове и тогава, когато по сметките липсват средства. Банката не прекратява изплащането на чековете на техните държатели, а предоставя за по-кратко или за по-продължително време кредит на титуляра на сметката и по този начин не се нарушава ритмичността на плащанията. Следователно покритието ( т.е. авоара ) на един чек може да бъде осигурено със собствени средства на клиента или със заем от банката. В този смисъл чекът е едновременно платежно средство за участие в дадена сделка и средство за разпореждане със собствени парични средства или отпуснат кредит между издателя на чека и банката.
Тъй като чекът в качеството си на платежно средство предлага наличие на покритие (авоар), от което се изплаща отбелязаната в него сума, той по определение е платим при представяне. Това означава, че в неговия текст няма изрично отбелязан падеж ( дата на плащане ).
Издаването и използването на чековете се урежда в законодателствата на отделните държави. В международен план съществува значителна унификация на изискванията, предвиждани в националните правни системи, особено в рамките на Европа, уредени с Женевските конвенции за чековете от 1931 г. Това прави чека подходящ за използване и при международните плащания.
В търговския оборот се срещат най-различни видове чекове в зависимост от целите и нуждите, за които те се издават:
a) Поименен чек. Този чек се издава в полза на точно определено лице, името на което се посочва в документа. Поименните чекове са сравнително широко разпространени, тъй като са сигурни и могат лесно да бъдат прехвърляни от едно лице на друго по пътя на обикновеното джиросване. За да може да се прехвърля, в поименния чек трябва да е включена каузата "на заповед". Такъв чек се нарича ордерен. Но ако в поименния чек е включен текст "не на заповед", той не може да се прехвърля чрез джиро и това затруднява платежния оборот.
b) Чек на приносителя. При него не се посочва име на притежателя и той може лесно да се предава от един чекодържател на друг без никакви формалности.
c) Документарен чек. Характерно за този чек е, че той се изплаща след представяне на стоково-разпоредителни документи, свързани с доставките на стоки. Стоката се предава на купувача или вносителя след изплащане на чека.
d) Пресечен или бариран чек. Това е чек, на лицевата страна на който издателят е поставил две успоредни линии през текста му. Пресичането на текста означава, че той може да бъде теглен срещу банка и да бъде изплатен само на банка, името на която е посочено между двете успоредни линии. Това ограничение е с цел по-голяма сигурност за платеца и приносителя. Освен това при тези чекове банките не изплащат чековете в наличност, а по безналичен начин чрез минаване на сумата по чека от сметка по сметка.
e) Чек за минаване по сметка или разчетен чек. Това е чек, при който не се изплащат суми в брой. В него се поставя клаузата "само за минаване по сметка" или друг равнозначен израз.
f) Банков чек. Това е чек теглен от една банка и се използва обикновено при превеждане на суми за чужбина.
g) Обикновени разплащателни чекове. Тези чекове се изплащат от авоара по сметката на платеца или от договорения кредит "овърдрафт". Доколкото при тяхното използване не се блокират предварително средства на издателя, тези чекове се дават на клиенти с безупречно финансово състояние или които ползват кредит "овърдрафт", който обикновено се лимитира еластично.
h) Лимитирани чекове. За разлика от обикновените, лимитираните чекове се изплащат за сметка на предварително блокирани средства на платеца. Средствата за плащане се блокират за цялата чекова книжка по специална сметка. Върху корицата на лимитираната чекова книжка се посочва сумата на лимита, в границите на който могат да се извършват плащания.
i) Акцептирани чекове. Ползват се по реда, установен за лимитираните. Разликата между тях е в това, че докато при лимитираните чекове платецът предварително блокира сума за цялата чекова книжка, при акцептираните чекове за всеки чек предварително се блокират средства в размер на сумата на чека.
j) Пътнически чек - той представлява документ, издаден от една банка с нареждане да се плати обозначената в чека сума на лицето, чийто подпис е поставен върху него. Този чек се издава само на едно лице, което го подписва два пъти: първия път - при получаването му и втория път - при изплащането му. Чрез втория подпис се установява собствеността на пътническия чек. Той трябва да е идентичен с първия подпис. Обикновено за циркулацията на пътническите чекове съществува предварителна договореност между банката издател и банките в чужбина, които приемат и осребряват представените им чекове. С цел да се избегнат неудобствата, свързани ц някои формалности при пътническия чек - приносителят се подписва два пъти, понякога се изисква и трети подпис, при несходство се сравняват с подписа в паспорта и т.н., а също за да се осигури на туристите по-прост начин за получаване на средствата при пътуване в чужбина, през 1968 г. в Париж 15 европейски страни взеха решение за въвеждане на системата на еврочека. През следващите години броя на страните се увеличи, като към тях се включиха и някои страни от Източна Европа, включително и България.
Банките в системата на еврочека се делят на активни - тези, които издават и инкасират чекове и пасивни - които само инкасират чекове.
Системата "Еврочек" представлява чекова гаранционна карта и чекова книжка от 25 чека, които се осребряват във всяка европейска страна, член на системата. Банката, чиито чекове се приемат за изплащане, възстановява сумите, които чуждестранните банки изплащат на приносителите на еврочекове. Гаранционните карти са поименни и непрехвърляеми. Те съдържат строго определени реквизити: наименование на издателя - банковия институт, номер на гаранционната карта, срок на валидност на картата и подпис на притежателя. Пътническите чекове и еврочековете намират широко приложение при нетърговските плащания.
От 60-ТЕ години в международните плащания активно започнаха да се използват кредитни карти като Виза Интернешънъл, Америкън Експрес и др. Обемът на плащанията с помощта на тези карти достига годишно до няколко десетки милиарда долара.
Водеща в света в сферата на кредитните карти организация е Америкън Експрес, която има стотици филиали и в Европа.
При използването на чекове за плащане по международни търговски сделки съществуват два сериозни риска за кредиторите:
• Първият риск е свързан със загубата на лихви за времето между издаването на чека, което формално покрива задълженията на вносителя и реалното поскъпване на сумата по сметката на износителя ( изплащането на чека ). Често, поради големите разстояния в международната търговия, изплащането на чека може да се забави с много дни.
• Вторият риск произтича от възможността по сметката на издателя да няма авоар. Този риск е значителен, когато чекът е издаден от не банкова компания ( т.нар. фирмен чек ). Рискът от неплащане на чекът се свежда до минимум, когато се използват споменатите вече банкови чекове.
Технически плащането на чека в международната търговия протича по следния начин:
След като изпълни задължението си по договора фирмата - износител получава от фирмата - вносител чек, издаден от нея или от нейна банка. Предавайки чека на банката в своята страна, фирмата - износител й възлага да събере ( инкасира ) вземането й, прехвърляйки й чека чрез джиро. Банката на фирмата - износител изпраща чека на банката-платец, която задължава сметката на издателя ( ако по нея има необходимото покритие ) и заверява сметката на изпращащата банка в страната на фирмата - износител. Едва след тази операция банката заверява сметката на износителя и така той получава реалната възможност да ползва сумата.
Рисковете, произтичащи от използването на чека като платежно средство, водят до сравнително рядкото му прилагане при плащанията по международните търговски сделки, особено ако има възможност да се плаща чрез превод. По-широко приложение чекът намира при нетърговските плащания във връзка с разходите на физически лица, което дава възможност да се избегне рискът от пренасянето и плащането с банкноти. В тази сфера най-използвани са пътническите чекове и еврочековете.
, защото както сме тръгнали към Европа още дълго време ще има да им дишаме изгорелите газове 
