Ще си позволя кратък коментар по темата от позицията на човек, който вече 17 години се занимава с футбол!
Уважаеми сънародници и съфорумници и най-вече тия, които сте гледали мача. Как се чувствате?
А) Гордостта Ви от това че сте българи леко е понамаляла /и май точно това, точно сега не Ви се коментира/.
Б) Само Ви се е развалило настроението /напоследък главно радостни неща ни се случват/
В) Изобщо не Ви пука / както гласи старата латинска сентенция – “Ми дремаре на големинаре”/.
Аз лично съм разочарован, защото изгубих бас с приятел. Бях се обзаложил, че шведите ще бият 3-0, но анализа го правих само на база “технически характеристики” на двата отбора и статистика. Пропуснах обаче да взема под внимание прословутия “български дух”.Всъщност въпросния дух се беше превърнал на дъх – при това доста зловонен.
Спомням си един мой треньор от детските ми години, който казваше – “футболът е проста игра за умни хора”. Освен това футболът е и колективен спорт, а правилото един да не си върши работата и се провалят усилията на всички, важи както за спорта, така за останалото. Освен това балансът е важен. Няма смисъл да имаш най-добрите нападатели, когато си с най-калпавите защитници. Както няма значение, че народът ти е честен и трудолюбив, щом управниците му са алчни и покварени. Спирам, защото се отплесвам по друга тема пък ми се искаше за футбол да говоря.
Всъщност няма как да не свържа нещата, защото това което ни се случи днес на стадиона е отражение на това което се случва в територията България / наричам я територия защото нямам основание да си служа с термина държава/. А ни се случват ужасни неща и всички ние сме съпричастни.
Пфуууууу, ама си беше маса отвратително да гледам как шведите истински се забавляват и направо си правят гаргара с нашите…хм…”нашите”, както казах на TITI преди мача, “ нашите не играят на Европейското, а в зона конкакаф!”
Та територията България се радва на пълна безпринципност. В резултат на това във представителното българско футболно отборче възниква за пореден път спор кой да носи капитанската лента? Само ще отбележа че в останалия нецивилизован и неразвит в футболно отношение свят – капитан на всеки отбор е доайенът или човекът с най-голям опит и най-много мачове. Просто и ясно – неподлежащо на коментар и обсъждане! Да ама не! При нас демократичната традиция изисква въпросът да се подложи на гласуване и “момчетата избраха Стилиян Петров”. Така обяснява ситуацията треньорът Пламен Марков. / само не ме разбирайте зле – нищо нямам против Стенли./
След горе описаната ситуация обаче един футболист наречен Радостин Кишишев решава да постъпи както смята, че е най-добре за него – а именно –“за лудо футбол играй, за лудо в националния отбор не стой”.
Та видите ли при тая страховита черна дупка, каквато представлява българската защита”, появява се преди началото на Евро 2004 гореупоменатия Кишишев и заявява, че би искал да защитава цветовете на родината си.
Ти мръсен самозванецо, който си най-добрия български ляв бек! Ти нещастнико, който след 65 мача в националния отбор , европейско в Англия и няколко квалификации се осмели да претендираш за правото да си капитан на тоя тим. Ти хапльо, какво от това, че си несменяем титуляр в Чарлтън, че си в супер форма а клубният ти отбор е сред челниците в Premiership! По стара бъргарска традиция ти на нас не ни трябваш.
На твоето място ще сложим Кирил Котев – момчето има вече една контрола за националния отбор а съвсем скоро ще става и зет на треньора Марков. Ще го пуснем 10 минутки да потича в последния мач на Евро– и хоп ето ти супер трансфер в някой елитен трето-дивизионен турски клуб.
…сега знам какво ще кажете – “една птичка пролет не прави” И с Кишишев и без него все тая. Така е ама не съвсем – все си мисля, че наистина става въпрос за принципи!
Показателното от тия злощастни 90 минути фиаско беше че най-големият българин на игрището се казваше Зоран Янкович. Разбира се своевременно го смениха. Когато резултатът вече беше набъбнал до 5-0 за кратко камерите показаха същия тоя Янкович на резервната скамейка. Погледах му за миг лицето и изражението в очите! Погледът му беше недоумяващ и говореше:
-Какво правя аз тук? Как е възможно да давам всичко от себе си за да съм част от едно голямо нищо? От една бита карта? От една мортис кауза със звучното име Бъргария?
Сега идва моментът с отговорността! И той много размит и крайно неясен на територията България. Аз разбира се съм убеден, че Пламен Марков изцяло ще поеме въпросната отговорност/ каквото и да значи това/ - както преди него я пое и Стойчо Младенов след онова 6-0, дето го отнесохме преди време от чехите в Прага.
Дължа извинение на всички съфорумници и за тона а съм убеден, че ще има и много несъгласни. Нормално е! Това е просто едно мнение! Моето мнение! Ах как ми е омръзнало да съм част от мортис каузата!
Най-радващото в случая е че в пиянско опиянение след срещата шефът на БФС проф. Иван Славков ще прави изявление! Сигурно отново на въпрос на журналист – “какво казахте на момчетата след мача?”, Батето гордо изтъпанчен ще отвърне:
-Казах им да се изкъпят, милите!
…айде че стана късно, пък имам багаж да стягам! И да паднем и да бием пак ще се...
