Лепенки за посиняване
25-годишнината от създаването на СДС бе едно от най-тъжните неща за годините на Прехода, който няма и няма намерение да свършва. И разбира се, тя бе представена в духа на соцкомедиите от рода на „Специалист по всичко“. Поръчали лепенки във формата на стъпки, сини естествено; и 48-и номер, разбира се, за да не дразнят излишно Жорж Ганчев, който все говореше за номера на обувките на Желю - и ги налепили от площад „Славейков“ до централата на СДС на „Раковски“.
...синият лъв се е
изродил в синя стъпка
Да не си губим времето да размишляваме над този триумф. Няма никакъв смисъл. Защото, изглежда, че още от Началото, още преди Началото дори, самата идея е била отровена. Хич не си мислете за злодеите комуняги, за Луканов и пр. - а за нещо съвсем друго, което не може да бъде отстранено, дори ако едновременно се взривят всички гръцки мини от завода в Горни Лом.
Онзи ден получихме най-сигурното доказателство за това: мнозинството от лицата или личицата, което се беше допирало до СДС, не се яви на „паломническото“ шествие по сините лепенки - поне ковчега на Покойника можеха да носят.
Не се явиха онези, които се бяха отърквали, набутали с лакти, налапали, натъпкали, омазали и пр. покрай СДС; онези, които си бяха сменили физиономиите, при това без пластични операции - пак покрай СДС; които навремето си бяха живуркали животеца - без да им трябват никакви сини найлонови стъпки; не показаха мазните си физиономии и вечните клисари на всяка промяна; нямаше ги и ония, направо никакви хорица, с никаква биография, които обаче се превърнаха в йерихонските тръби на СДС. Нямаше ги, за жалост, и тълпите, внезапно влюбили се в Промяната. Ето това е истинският позор - а не сините лепенки, тях пък можеха поне до Орлов мост да ги налепят, но и това не направиха. От срам ли - или от все същата глупост? Това е все едно да се срамуваш от скромното надгробие на родителите си, понеже в съседство някоя мутра си е издигнала мавзолей. Хайде, стига.
Защо не се появихте, бре - макар и не на Орлов мост, където навремето всичко изглеждаше розово - до повръщане.
Какъв срок на годност имаше идеята ви, страстта ви и всичко останало; къде се бяхте скрили певците на синята идея, дето се люшкахте в насилен транс по площадите, докато времето бе наше – а сега се оказахте просто църковни мишки. Какво толкова ви е обидило, отвратило и пр. - или сте се обидили и отвратили от безкрайната си суетност, от собствената си неустойчивост, дори от самите себе си? Тогава коя идея ще издържи, когато около нея се търкалят толкова обидчиви, суетни и меркантилни хора.
Няма такава.
И слава богу, бих казала! 
