Има и такива българи

[joro]

Има и такива българи, които не се вайкат и оплакват, а работят здраво и постигат успехи!
http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2 ... iia_sviat/"

[спиро]

„Има едно нещо, което ме дразни жестоко, това оплакване дето така го мразя, не мога да го смеля. Това, дето все говорим за Терминал 2. Да са живи и здрави тези, които са избягали! Те на България не ѝ трябват. Защо ѝ е на България човек, който не иска да живее в България? Човек, който седи тука а мисълта му е някъде навън, той на България не ѝ трябва. Отишъл – отишъл. България няма да се свърши. Българският народ няма да се свърши...
Идва ми на ума в момента, когато бях втори клас, учителка беше майка ми. Майка ми българка, беше назначена учителка в Сърбия, аз при нея учих. И една страшна зима, горе на границата между бивша Югославия и Унгария, тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая, тя влезе госпожата, аз така ѝ виках, и каза: „Деца, искам да излезете на прозорците, за да погледнете нещо. Какво виждате?“ И всички – сняг, висулки ледени, преспи... „Не, не, каза, долу погледнете, долу!“ Ние погледнахме и някой, може аз да съм бил, каза: „Има пет-шест врабчета.“ „А, каза, погледнете ги хубаво, а сега се върнете по столовете. За тях искам да ви кажа нещо. Вижте какво, има едни птици, които идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята почват да цъфтят, те идват тогава у нас, па живеят известно време у нас, па се размножават, а като забръска към зимата си отиват някъде на топло. А тези врабчета, те стоят тука. Те тук са родени и тук ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тук ще останат.“ Аз по-голям урок по патриотизъм не съм чул никога. Затова искам да кажа – отиват от България слаби хора, силни хора не отиват от България. Силните ще се борят, за да бъде и у нас така, както е там някъде. А това „там някъде“, тези, които отиват, питаш ги защо, казват: „Еми защото там е уредено, защото там е хубаво.“ Да, само че това уредено и хубаво в тези страни не сме го направили ние. Ние отиваме на метеното. Ние отиваме наготово. Номерът е да направим и у нас да бъде така, както е там, а това иска жертви, разбира се... След Втората световна война, Европа беше тотално равна. На абсолютна нула всички. Тотална мизерия в цяла Европа. Само че едни са се хванали за ръце и са изплували от това, но е имало няколко поколения, които са се жертвали, за да могат децата им, за да могат внуците им да живеят по-добре. То иска жертви, то не може просто така някой да ни даде... Безкрайни кризи няма. Историята на човечеството, историята на икономиката не познава нито една криза, която е траяла вечно. Няма вечни кризи! Кризата има упадък, има застой, след застоя вървим нагоре. Това е закон Божи. То е обективен икономически закон. Ние сме стигнали вече застоя, не пропадаме вече. И след това ще вървим нагоре.“
Джоко Росич

[Bistra]

С уважение към него, добър актьор беше.
Но, неговото мина. Свърши се!
А аз не искам да съм жертва. Ето прочетох нещо преди дни. Не го коментирах от уважение към автора, но вътрешно си казах...Що за глупост? Да се гордееш с ОЦЕЛЯВАНЕТО си? Не е нужно да си силен за да си глупак, но за мазохизма, дааа нужно е повече от сила.
http://www.hulite.net/modules.php?name= ... sid=171112"

[спиро]

Martin Karbowski сподели връзка.

Джоко Росич: Страх ме е, че ще изгубим езика си
tv7.bg]


Страх ме е, че ще останем без език. Езикът изтъня, стана беззвучен, опасява се актьорът.

Страшно е, че не се използват вече звателни форми. Българският език няма падежи, но има един сладък атавизъм, ужасно е да го загубим, твърди Росич. Както е тръгнало, всичко ще отиде на кино, смята актьорът.

Искам в този скапан парламент някой да предложи закон, че две и две прави четири и всички да гласуват "за". Защото в момента няма как да стане това, каза Росич.

[спиро]

Игор Марковски

Кое му е хубавото на Димитри Иванов? Че си пише нещата такива каквито са му на езика. А езикът му стои зад зъбите, той рядко говори, този Димитри Иванов, обаче като каже нещо го казва на място, и понеже "казана дума, хвърлен камък" от неговите камъчета построих си дом. Предпочитам тази къщичка, отколкото всички небостъргачи дето ги вдигат разните пишман водещи на съботно/неделните предавания по измислените бг телевизии...

СЕГА - Левски

segabg.com

[borismorev]

„Има едно нещо, което ме дразни жестоко, това оплакване дето така го мразя, не мога да го смеля. Това, дето все говорим за Терминал 2. Да са живи и здрави тези, които са избягали! Те на България не ѝ трябват. Защо ѝ е на България човек, който не иска да живее в България? Човек, който седи тука а мисълта му е някъде навън, той на България не ѝ трябва. Отишъл – отишъл. България няма да се свърши. Българският народ няма да се свърши...
Идва ми на ума в момента, когато бях втори клас, учителка беше майка ми. Майка ми българка, беше назначена учителка в Сърбия, аз при нея учих. И една страшна зима, горе на границата между бивша Югославия и Унгария, тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая, тя влезе госпожата, аз така ѝ виках, и каза: „Деца, искам да излезете на прозорците, за да погледнете нещо. Какво виждате?“ И всички – сняг, висулки ледени, преспи... „Не, не, каза, долу погледнете, долу!“ Ние погледнахме и някой, може аз да съм бил, каза: „Има пет-шест врабчета.“ „А, каза, погледнете ги хубаво, а сега се върнете по столовете. За тях искам да ви кажа нещо. Вижте какво, има едни птици, които идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята почват да цъфтят, те идват тогава у нас, па живеят известно време у нас, па се размножават, а като забръска към зимата си отиват някъде на топло. А тези врабчета, те стоят тука. Те тук са родени и тук ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тук ще останат.“ Аз по-голям урок по патриотизъм не съм чул никога. Затова искам да кажа – отиват от България слаби хора, силни хора не отиват от България. Силните ще се борят, за да бъде и у нас така, както е там някъде. А това „там някъде“, тези, които отиват, питаш ги защо, казват: „Еми защото там е уредено, защото там е хубаво.“ Да, само че това уредено и хубаво в тези страни не сме го направили ние. Ние отиваме на метеното. Ние отиваме наготово. Номерът е да направим и у нас да бъде така, както е там, а това иска жертви, разбира се... След Втората световна война, Европа беше тотално равна. На абсолютна нула всички. Тотална мизерия в цяла Европа. Само че едни са се хванали за ръце и са изплували от това, но е имало няколко поколения, които са се жертвали, за да могат децата им, за да могат внуците им да живеят по-добре. То иска жертви, то не може просто така някой да ни даде... Безкрайни кризи няма. Историята на човечеството, историята на икономиката не познава нито една криза, която е траяла вечно. Няма вечни кризи! Кризата има упадък, има застой, след застоя вървим нагоре. Това е закон Божи. То е обективен икономически закон. Ние сме стигнали вече застоя, не пропадаме вече. И след това ще вървим нагоре.“
Джоко Росич

Спиро, няма да споря с Джоко Росич, един велик българин, но дали пък да не погледнем колко велики българи са започнали и са движили родолюбиви дела от чужбина ?
Като започнем с Цар Симеон които е учил в Магнаурската школа в Константинопол, хъшовете в Браила, та чак до днес когато може би 1 милион българи зад граница са най-големият вносител на валута в държавата...Май повечето българи зад граница им пука за България, и правят доста неща за страната. A колко хора се връщат след години зад граница и допринасят с наученото по света? Но за тях никои не говори, не е интересна журналистическа история.

[umeiko]

Кое му хубавото на Димитри Иванов? Нека да ти помогна
- Че е един шибан доносник
- Че когато другите по способни от него не могат да си покажат носа в чубината, той се скъсва да пътува
- Че сума ти и народ си изгуби работата и здравето благодарение на неговите кратки и сдържани писания. Искам да кажа доноси.
- Че си отваря устата рядко, но когато си отвори писалката, глави хвърчат.
- Че още е жив и здрав.
- Че се прави на три и половина, на ни лук ял, ни поднос написал.
- Че още има наглостта да си показва мръсната физиономия пред света
- Че ще взема накрая и пенсия от живота и здравето на всички ония знайни и незнайни негови жертви.
- Че толкова народ напусна родината си, заради педали като него
.....
Ето това му е хубавото на педала доносник.
Разбира се, нормални хора не защищават и не се възхищават от доносници........сами си правете извода за бай спиро.

[grozdan]

„Има едно нещо, което ме дразни жестоко, това оплакване дето така го мразя, не мога да го смеля. Това, дето все говорим за Терминал 2. Да са живи и здрави тези, които са избягали! Те на България не ѝ трябват. Защо ѝ е на България човек, който не иска да живее в България? Човек, който седи тука а мисълта му е някъде навън, той на България не ѝ трябва. Отишъл – отишъл. България няма да се свърши. Българският народ няма да се свърши...
Идва ми на ума в момента, когато бях втори клас, учителка беше майка ми. Майка ми българка, беше назначена учителка в Сърбия, аз при нея учих. И една страшна зима, горе на границата между бивша Югославия и Унгария, тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая, тя влезе госпожата, аз така ѝ виках, и каза: „Деца, искам да излезете на прозорците, за да погледнете нещо. Какво виждате?“ И всички – сняг, висулки ледени, преспи... „Не, не, каза, долу погледнете, долу!“ Ние погледнахме и някой, може аз да съм бил, каза: „Има пет-шест врабчета.“ „А, каза, погледнете ги хубаво, а сега се върнете по столовете. За тях искам да ви кажа нещо. Вижте какво, има едни птици, които идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята почват да цъфтят, те идват тогава у нас, па живеят известно време у нас, па се размножават, а като забръска към зимата си отиват някъде на топло. А тези врабчета, те стоят тука. Те тук са родени и тук ще умрат. Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тук ще останат.“ Аз по-голям урок по патриотизъм не съм чул никога. Затова искам да кажа – отиват от България слаби хора, силни хора не отиват от България. Силните ще се борят, за да бъде и у нас така, както е там някъде. А това „там някъде“, тези, които отиват, питаш ги защо, казват: „Еми защото там е уредено, защото там е хубаво.“ Да, само че това уредено и хубаво в тези страни не сме го направили ние. Ние отиваме на метеното. Ние отиваме наготово. Номерът е да направим и у нас да бъде така, както е там, а това иска жертви, разбира се... След Втората световна война, Европа беше тотално равна. На абсолютна нула всички. Тотална мизерия в цяла Европа. Само че едни са се хванали за ръце и са изплували от това, но е имало няколко поколения, които са се жертвали, за да могат децата им, за да могат внуците им да живеят по-добре. То иска жертви, то не може просто така някой да ни даде... Безкрайни кризи няма. Историята на човечеството, историята на икономиката не познава нито една криза, която е траяла вечно. Няма вечни кризи! Кризата има упадък, има застой, след застоя вървим нагоре. Това е закон Божи. То е обективен икономически закон. Ние сме стигнали вече застоя, не пропадаме вече. И след това ще вървим нагоре.“
Джоко Росич

Врабчетата са малки, болни, сиви, скучни докато прелетните птички са пойни, красиви, пеят хубаво и са весели Всяко врабче си мечтае да е като пойните птички ама не всяка пойна птичка иска да е врабче.

[optics]

Затова искам да кажа – отиват от България слаби хора, силни хора не отиват от България.

Моите уважения към Джоко, лека му пръст, но истината е друга и не е черно-бяла.
Ако беше както той казва ще излезе, че Дан Колов е бил слаб, тоест недостоен за уважение задето е заминал за Америка.

От България основно бягат хора които идиотите в управлението са поставили в поза партер. Някои от тия хора имат таланти и умения, някои нямат. Тези които нямат напускат или по причина че са много зле нагъзени или по причина, че са с грешна (висока) самооценка (не е изключено и с двете причини).

От тези които остават също има с таланти и умения и такива без. Тука вече понятията за талант и умение малко се разширяват, като освен общоприетия смисъл включват и такива таланти каквито има Цветан Василев, такива като на Пеевски, Бойко, Фидосова, Догань и т.н. и такива като на Бай Миле, Крушата и прочие.

Хората с таланти избират да останат по две причини - А) добре им е и няма причина да сменят текущото си състояние или Б) Не им е добре, но не им стиска да опитат друго къде по субективни причини (ниска себеоценка) къде по обективни - напреднала възраст, болести и др.

Ботъм лайн - както и в квантовата физика - навсякъде има от всеки вид, но въпроса е къде, кога от кой вид - с каква вероятност ?
Казано на простоцарски - има всякакви хора и тук и там, но кои какъв процент са ?

[agent Ozo]

Признанието на таланта, способностите и уменията на един човек в дадена област не означава, че трябва този човек да го приемаме за също толкова талантлив и способен във всяка една друга облас. Независимо дали става дума за актьорско и спортно майсторство, дали за писане на книги и научни трудове, или каквото и да било друго.
Поклон и адмирации за актьорския талант на Джоко, но за всичко останало той си е просто човек с лични субективни виждания, които могат и да са грешни. И не стават истина само заради блестящата му актьорска игра.

[Marto]

Има една книга за разните му там артисти, певци и тем подобни дървени философи, не знам колко е хубава, но заглавието ѝ е супер:

[Странджата]

Toва,че на бай Спиро не му се отвори парашута за Канада и наричайки я кочина,прави ли го по-силен от Мухата примерно?Човека оставил хотели и бензиностанции във Филибето,ненавиждащ местната система,но се бори и успява!Ето това е силен човек,па макар и имигрант!

[ablood]

...но се бори и успява!

Страшна борба, велики успехи!

[agent Ozo]

Борбата на мухата е безмилостно жестока.
Борбата му, както казват, е епична.
Той се бори като лев балкански със желанието да се прибере в родината, където са имотите му и където се яде и пие на корем.
Но той стои с кански усилия в Канада, защото трябва да се опознаят извътре недостатъците й та да се отварят очите на прииждащите заблудени овчици - нови имигранти.
Аферим, Муха! Ашколсун и берекет версин от името на новата българска имиграция!

[Bistra]

Изпуснах, изпуснах, ааааа. С какво се бори? Само за дървета говори. Да не е станал дървосекач? Зорлем поне една мечка пребори ли из Онтарийските гори? Мен не можа. А аз съм такова финно гадже. Обаче от известно време се е луднал и като ме види из Форума вика "Ура!" с пълно гърло.