Канадското правителство представи нови възможности за легална емиграция
14 Март 2004
Канадското правителство започна серия от семинари, с които да разясни възможностите за емигриране в Квебек.
Реших да напиша мнението си по въпроса като отговор на явно масираната рекламна кампания на Квебек, с малката цел ако може да послужи като средство за “защита на потребителя”. Защото като гледам те не се притесняват да използват всякакви маркетингови трикове за да заблуждават хората, а от българска страна досега не съм видял никаква реакция.
Явно много са закъсали за гастарбайтери щом вече пускат клипове и по телевизията. По мое време имаше информация само в интернет и то ако си научил от някъде сайта. Точно преди да заминем се появиха картички по разни клубове и заведения, а сега и по TV. Очевидно имигрантите от други държави с по- стара имиграция намаляват(по какви ли причини- може би поради някои, които ще спомена по- долу) и те гледат да си компенсират човекопритока. Интересно ми е защо преди не използваха такива средства за реклама каквито сега. Явно са предпочитали други гости. Да ама нещата не са такива каквито се представят, не са такива каквито ги очакваш и заблудените малко по малко намаляват. А не може така, трябва да има човекоприток, че нацията се топи като лански сняг( някъде четох това и за България )
В това изложение бих искал да споделя две основни впечатления:
1.Лошите неща не са само българска работа- има ги навсякъде.
2.Имигрантите са първични суровини за канадската индустрия.
И така:
Аз съм българче...и ...още колко много такива,запазени в съзнанието ни частици от нашата идентичност, придобиват истински емоционален смисъл когато си далече, далече.
Та аз сам българче, което премина по тази процедура и при мен беше дълга 2 години и вече около година с жена ми сме в Канада.
Процедурата наистина започва безплатно с преелиминиращ въпросник. Ако те одобрят получаваш молба за сертификат за селекция, чиято обработка струва 400$ за двама. Следва интервю, мед. прегледи- 150лв.на човек. И накрая те улесняват с 1000$ за имигрантската виза. Защо ли една виза струва толкова- защото се издават в някои град където няма много развита промишленост и правителството им е измислило работа, а пък трябва да им се плащат заплати. Същото е и с шоф.книжки, зравни карти и всякакви др. документи. А може би това е една добра идея, която и ние можем да приложим. Но тук става дума за това , че ни обясняват че ни улеснявали. А много добре знаят какъв е стандартът в Бг. Изобщо не мислят за улеснение, а за паричките.
Сега нека разгледаме и критериите им за оценявяне: възраст, образование, професия, семейно положение,трудов стаж, езици, здраве. Може би изпускам някой.
Според промоутърите им повече шансове имат по- младите, по- образовани, с по- голям стаж и по- здравите(това се разбира на мед. прегледи). Но според мен зад критериите има една основна цел: от когото могат да изкарат повече пари. Смешни са изискванията им за високо образование, за голям трудов стаж, за квалифицирани специалисти, защото като пристигнеш, на никой не му дреме какво си учил и работил, колко дълго, знаеш ли езици(между другото в двуезична Канада знаещите англ. и френски са археологическа находка, дори в правителствените служби). Но колкото си по- млад и съответно здрав, толкова по- малко пари държавата ще харчи за теб, колкото си по-образован, толкова повече сигурно ще искаш да си работиш по призванието. А затова ще се наложи да поучиш, не защото не знаеш, а защото трябва да си платиш.А ако не си сам всички тези разходи се умножават по броя на членовете на семейството. Въпросът е ще можеш ли да издържиш няколко години да работиш каквото и да е, да издържиш на униженията докато вземеш техен лиценз за съответната професия. По- важният въпрос обаче е дали си заслужава. Затова трябва да видим каква е действителността:
Формалностите с изваждането на различните документи отнема няколко дни. Става наистина бързо, но с неизбежните абсурдни ситуации. Искат ти 2 или 3, не помня вече, канадски документа за самоличност с адрес, които няма как да ги имаш. С малко време, помощ, разни хватки и малко нерви нещата се оправят.
Виж с търсенето на работа започват истинските мъки. Естествено всеки първо отива в тукашните бюра по труда, които според пропагандата в интернет само чакат поредния имигрант, за да го насочат в съответния за неговата професия коловоз, който ще го отведе до работата, за която е мечтал. Да, ама не. Първо естестено те регистрират, нали трябва да отчитат дейност. След това някакъв отегчен до болка агент ти обяснявя за 5 мин. че най- важното е да имаш правилно написана автобиография, дава ти няколко брошури да видиш как се прави това. След това зависимо от професията ти дава пак брошури на други бюра по труда , които се занимавали специално само с нея. И на всяко изречение те пита: “ Ясно ли е? ОК? “ Без да чака отгововор. Ако искаш да поговориш по- спокойно и подробно, все пак си шашнат и притеснен, нямаш информация и т.н., те изглежда сякаш си му бръкнал в г..а. И пак с 2 изречения ти обяснява, че ще разбереш всичко в твойто си бюро. “ Ясно ли е?ОК? “. За твойто бюро обаче трябва да си запишеш час, за след няколко седмици, защото са много “бизи”. На срещата разбираш, че всъщност програмата им се състои в 4 до 6 седмично обучение в писане на резюме(автобиография) и евентуално обяснение на няколко годишната процедура по евентуалното признаване на образованието ти. Всички тези неща си ги научаваш сам и за един ден от съответните брошурки и интернет. Само че нали много хора трябва нещо да работят, а и така правителството демонстрира колко много се грижи за имигрантите. Теглиш им наум една майна, а може и на глас, защото няма да те разберат и спираш да си губиш времето с тях.
Пускането на резюмета става по е-mail, по факс, но най- добре е лично, ако има посочен адрес. Кандидастваш естествено за най- обикновена работа. Но като видят, че нямаш канадски опит(трудов стаж) или пък чуят че имаш акцент шансовете ти стават почти нулеви. Ако ще да имаш 5 или 10 години труд.стаж. Не им дреме. А ако си спомняте, какъв беше един от критериите за избор на имигранти? В Канада нещата се правят по- друг начин, подчиняват се на други природни закони може би или си е просто една умишлено поставена бариера. След като изпратиш толкова резюмета, че да се получи едно тесте дебело 5 см. може да получиш едно две обаждания. Познавам хора, които 6 месеца нямат никакво обаждане, а какво остава за интервю. А съдбата на някои резюмета е много интересна. Във фирмата, в която работя в момента, търсеха човек. И понеже никой нямаше заинтересован познат, шефовете пуснаха обява. Какво е станало след това аз разбрах по- късно- идвали са много хора, лично, и са оставяли резюмета. При секретарката, по това време без гадже, канадка. Тя имала диплома по фитнес. В едно резюме видяла, че някакво момче е работило във фитнес салон, името му канадско- я, би бил добра партия. Така след няколко дни шефа я пита, дали няма някакви резюмета (защото обикновено след пускане на обява може да събереш няколко стотин ). Тя му казала, че има едно, ама за късмет много свястно. Така канадеца вече работи при нас, за нейно нещастие обаче е обвързан. А надеждата на много хора за работа е отишла в кошчето.
Може да ви се случи да ви извикат на интервю за примамлива, хубава работа, почти по специалността, за която сте пуснали резюме, в отговор на обява, пусната в сайта на Human resources development Canada- институция подчинена на правителството. Костюмиран, нагласен, отивате с надежда, за да разберете на място, че ви зарибяват за курсове за обучение, естествено платени. Опитват се да ви омаят колко много пари ще взимате, ако си намерите работа след това.
И за двете места където съм работил, са ми помогнали българи. Така че не са прави тези, които казват, че не сме си помагали. Проблемът е че бълг. имиграция е млада, малочислена и не много богата.
Да споменем с няколко думи финансовите улеснения в самото начало. При намиране на квартира се плащат пръв и последен наем(общо от 1200 до1600$) и се сключва договор обикновено за една година. Наемодателят държи да имате кредитна история, адрес на предишна квартира, да провери как сте се държали( разбирайте плащали ). Естествено като новодошъл не можеш да отговориш на тези високи изисквания, казваш само че имаш пари( едно от изискваниата при кандидатсване ) в банката и след като те гледат подозрително все едно си някакъв мошеник, някак си се смиляват. Имат нужда от тази информация за да са сигурни че ще си вземат паричките. Същите изисквания има и при кандидатсване за телефон, интернет, за тока( може да не е вкл.в наема ). Там обаче смиляване няма. И понеже нямаш кредитна история, трява да депозираш сума равна горе долу на едногодишните разходи за услугата.(примерно за телефон или ток 200$) Сметките си ги плащаш отделно, а парите ти ги връщат след 6 до 8 месеца. За да можеш да търсиш работа задължително ти трябва транспорт. Едномесечна карта е 98$. А ако решите кола- дупе да ви е яко. Самите коли не са толкова скъпи, но застраховките...Като начало със сигурност ще е над 220$ на месец, ако не и 300$.
Само първия месец в канадската икономика отиват 2500- 3000$ от вашите спестявания, без кола. Не дай боже да не можеш да намериш работа няколко месеца. А работа се намира трудно, нищо че пропагандата твърди че имали недостиг на хора, поради ниска раждаемост и др. Процентът на безработица е 7,5%. След като знам как е в Торонто не мога да си представя каква е ситуацията в по- малките градове. Сигурното е нуждата от първични, свежи суровини, с повече пари. Така че всички кандидати за визи, които са по- доходоносни, паричоносни сега или в бъдеще, ще бъдат наградени със заветния документ.
Бих искал да продължа с няколко примера от тукашното всекидневие, които да покажат, че български работи се случват не само в България, ами и тук, както може би и навсякъде.
Една от канадските ценности и мерни единици е колко пари са похарчени за дадено нещо. Т.е. колкото повече пари са похарчени, толкова е по- добро. Това важи за образованието, здравеопазването, градоустойството и т.н. Което е смешно, глупаво и абсурдно като твърдение. Че парите са важни е безпорно, но зависимостта просто не е толкова проста. Всички знаем как една работа може да се свърши с 200 и с 2000лв., че и повече. Иначе не мога да си обясня по друг начин, че учениците в 11 клас се занимават с измисляне на приказки, не знаят какво значи -логия в биология, или –графия, че треньорите им по физическо са им и учители по история, защото са ходили на екскурзия в Гърция. То няма лошо на децата да им е хубаво и забавно в училище, но все пак на дестка градина се ходи до 7г.
В здравеопазването е същото. Измерва се с похарчените пари. Много се харчи. Болниците наистина са много луксозни, но все пак за лукс се ходи в хотели, болниците са за друго. А това другото не мога да кажа че отговаря на нивото на хотелската част. Тук ще копирам част от един постинг разглеждащ здравеопазването:
” В болницата вие сте един анонимник, един файл, една папка, никой не го е грижа за вас, важното е те да си вземат парите. А иначе разбира се , че са учтиви(по-скоро лицемерни). За една седмица не виждаш два пъти една сестра, един лекар, все са различни, да не говорим за лекуващ лекар, тук такова животно нема. Ако нещо са объркали при въвеждането на данните ти в компютъра, забрави да го поправят. По презумция компютърът винаги е прав.
И тъй като човек ходи в болница не за да се наслаждава на обзавеждането, нека видим и медицинската страна на въпроса.
На бременна в 8-ия месец и изтичат водите. Обажда се в болницата да пита какво да прави и те я питат как тя си преценявя състоянието. Тя казва, че не знае. Е значи е добре и може да дойде на другия ден????
Тя естествено отива в болницата и понеже явно доктора чете Хамлет, започва терапия " да раждаме ли или не". Първо казва, че на бебето му е рано и включват системи за потискане на контракциите, след това обаче решава,че щом детето иска да излезе значи трябва да го "доставят"( Тук на родилното отделение му викат- labour and delivery) . И така няколко пъти. После окончателно започва раждане. Има разкритие 5 см., бебето е напречно разположено, дали това не е показание за Цезарево секцио? Да, ама не(П.Бочаров)Следва вакуум екстракция(А бе кво беше тва вакуум, тука в главата ми е ама не мога да се сетя),и накрая бебето е извадено успешно с форцепс. За сведение на нераждалите и немедиците, диаметърът на главата на бебето е около 11см. Представяте ли си какво е да вкараш инструмент който е с такива размери, че да обхване бебешка глава, през 5 см.отвор?
Причините за това лекарско поведение може да са две: некомпетентност или меркантилност- колкото повече манипулации, толкова повече парички. Разбира се всичко правим учтиво и любезно, и най- вече лицемерно.
А сега за прословутата хигиена- една по една в медийното пространство разкриваха болници, в които стерилизацията на хирургичния инструментариум не е проведена правилно и изпращат честитки на хора, които са си изследвали примерно простатата от преди няколко години до сега, да дойдат да ги изследват за СПИН и хепатит.
Лично бях в един зъболекарски кабинет и видях, че и там не знаят как да стерилизират. На кратко, инструментите първо се киснат в разтвор, след което се слагат в специални пликчета, които се запечатват и се поставят в стерилизатора.Пликчето е от порьозна хартия, която пропуска водните пари.Какво правят те- киснат инструментите, след което ги слагат в стерилизатора(без пликчето), после с голи ръце ги вадят от стерилизатора и ги слагат в пликчетата, и това е. Първите дни гледам аз и си мисля, че сигурно след това пак ги слагат в стерилизатора. И питам не кого да е, ами зъбния хигиенист. И тя ми вика, ами това е. Аз и казвам, че хващат инструментите с голи ръце, а тя ми отговаря- " Ама те си мият ръцете със сапун”.
Как един от зъболекарите в същия к-т постави упойка- маха предпазителя от иглата, хваща я с ръце и я огъва(някой път е по-удобно с огъната игла). Сложил си е ръкавици, ама не стерилни. Слага упойката, изправя иглата в масичката и слага предпазителя. И понеже пациента не го хвана упойката, повтори същата процедура още веднъж.
Това лято стана голям скандал в Онтарио, защото разкриха, че един комбинат за преработка на месо е разфасовал и естесвено продал телешко месо от умрели от болест животни.”
Като споменахме за далавери нека продължим и с въпроса има ли корупция или не в Канада или това си е пак българска работа. В последните няколко седмици благодарение на вътрешен човек със съвест се разбра, че правителствени служители са насочили в друга посока около 200 млн. щ.долара- към приятелски кръгове, в случая рекламни компании. Състави се естествено комисия и разбира се никой нищо не знае и отрича. Но парите ги няма, а и никаква работа не е свършена. По принцип много са примерите, при които разходите не съотвестват на свършената работа и се симулира дейност. Можеш да видиш 10 души със задачата да правят ремонт на пътя и само един да прави нещо, а всички останали с ръце в джобовете или пушат и/или си говорят. Редовен номер е да направят основен ремонт на една улица, с нов асфалт и т.н., след което се почват едни дупчения, поправки, кръпки. Но нали трябва да се създава работа на хората. А лекарите са толкова “busy”, че ти дават час след 2, 3 седмици, а в някои случаи за следващия сезон. Кръвни изследвания стават за около 10 дни. А като отидеш в болница съвсем не изглежда като в сериала ER(спешно отделение). Едно такова спокойно, тихо. Ако отидеш лично не можеш да си запишеш час, трябва по телефона. Не се заблуждавайте, че ще говорите с човек. И се почва такава размяна на съобщения докато се уточните, че не е истина.
Едно от първите неща, които те разочароват в самото начало е как изглежда самият град, самото градоустройство като цяло, защото винаги има изключения. И си казваш, ех, поне това да отговаряше на представите ми. Строителството е едно грозно, двуетажно, изглеждащо някак двуизмерно, като декор от преди 30, 40 години( това е цитат на мнение от един форум), навсякъде минават някакви кабели и жици над улиците, витрините са стари, запуснати, прашни. Разбира се в центъра е луксозно, но той е толкова малка част от реалността. И извън него е едно равно, равно, настъпено. Почти никъде по улиците не можеш да паркираш, без да платиш. Това е разбираемо за центъра, ама навсякъде? Необяснимо в първия момент е и наличието на забрани за паркиране между 24.00 и 7.00 часа. Но това ме подсеща да споделя още една теза. А именно, че тези които създават правилата на играта умишлено правят така, че да не се събират много хора на едно място, да нямаш много контакти и приятели. Това почва още от детска възраст. В училищата, всяка година децата са с различни съученици, без изключение. А най- силните приятелства са от ученическите години. Колко души ще ти дойдат на гости като пред къщата ти могат да спрат още две коли и между 24.00 и 7.00 е забранено. Някой да се е замислял защо в северна Америка в никой град няма площад. Да не ми цитира някой Times square в New York, защото това не е площад, а начало на две по- големи улици. Разбира се може да има едно, две изключения, които обаче само ще потвърдят правилото. Тук животът е работа( или симулация, но все пак си губиш времето )и пазаруване през “викенда”, което се е превърнало в национален спорт. Защото приятел пари не прави, требе да се пазарува, оборот да става. Ама имал си нужда от приятели, хора, я ходи да си убиеш самотата в магазините, а там е пълно с народ. Та никой да не се чуди защо това е континента на самотата.
Имиграционната политика на Канада е основана разбира се на законите на маркетинга и рекламата. Красиви лога, снимки, слухове, предания и какви ли не митове. Всеки е гледал реклами, в които се случват абсурдни неща, неосъществими в истинския живот. Като последен пример ще напиша какъв е девизът на Торонто- естествено гръмък, грандомански, звучащ красиво, прекрасно и притеглящо, но като видиш реалността толкова смешно: “ Ако искаш да видиш културата на целия свят, няма нужда да го обикаляш, трябва само да обиколиш Торонто”. Доста хора, обективно преценяващи, биха го перефразирали:
“ Ако искаш да видиш простотията на целия свят, няма нужда да го обикаляш, трябва само да обиколиш Торонто”. Според мен това по отговаря на истината.
И да не си помисли някой, че в Канада няма неща, които впечатляват. Разбира се, че има. Ако в едно семейство работят и двамата(средностатистическа работа), може доста да се пести, т.е. стандартът си е по- висок. Банковата и кредитна система е много добре развита. По-чисто е на обществените места, но защото се чисти, а не защото са по- възпитани и културни. Но това, което мен най- много ме впечатлява е държавната, медийна пропаганда , която не спира да обработва съзнанието на хората в добрия смисъл на думата. Естествено и тук лошите новини не остават скрити, те разбира се продават вестниците. Но да видите само как търсят и най- малкото нещо да се хванат, за да покажат колко са велики, добри, умни, състрадателни, изобретателни, на първо място по това, онова, как се грижат за хората, животните, бездомните.(което в доста случаи не отговаря на истината- просто си е пропаганда и лицемерие) Толкова пъти ми е ставало смешно за какви дребни неща се хващат и в същото време мъчно, защото ние това не го правим, а колко по- големи основания сме имали. Защото сравнявайки, мога да кажа че сме имали много по- големи поводи от тях да се гордеем, да посочим хубавото в нас, не само като душевност, но и като професионализъм. По-малко сме лицемери, по- искрени сме(силно любим или мразим), въпреки че сме бедни си помагаме, по ставаме за приятели, имаме повече приятели, имаме по- хубава природа.На някакви си 110000кв.км. имаме планини, равнини, море, реки и езера, и история, и площади, където се срещат хубавите ни жени и мъже, и хубавите ни деца. Имаме прекрасни театри, опера и изкуство, и музиканти, и език, и азбука, и фолклор, и поети- лечители на душата, и лечители на тялото. И повярвайте много по- добри телевизии, радио и вестници, много по- добри журналисти, по-добри предавания.
Накрая искам да припомня, че пиша това не защото нещо се оплаквам, а защото искам да покажа, че България не е толкова лошо място, колкото българите си мислим, че лоши, неправилни и несправедливи неща има и се случват и другаде. Защото се надявам, че след като хората сравнят, ще разберат, че няма по- хубаво място на този свят от родината и че тук си заслужава да дойдеш, само за да събереш някакви пари, които да инвестираш в БГ. Надявам се, че ще предизвикам реакцията на субекти, с по- голяма възможност за влияние, особено на медиите. Те трябва наистина да влязат в ролята си на четвърта власт, само че на България, а не на други страни. И не само тази карта да се вади когато медиите имат нужда от нея. Лошите новини винаги ще ги има, но така трябва да стане и с добрите- да присъстват във всички новинарски предавания, във всеки брой на вестника, във всяка радио емисия . И съм сигурен, че намирането им няма да е трудно. Имаме едно живо доказателство за това как едно предаване може да е печелившо и когато е основано на патриотизма, на доброто и смешното у нас, на мъка, която сполтява, на състраданието ни, на гордостта ни и на най-известната гола глава в ефира

“Ако искате да видите много от красивите неща , които има на този свят, няма нужда да го обикаляте, обиколете България, защото там всичко е събрано на една човешка длан”.
Това вече по отговаря на истината.
За финал цитат от един интернетклубар:
“Стоя си аз пред къщата в Банско и си чупя семки и си мисля- Ще я продам тая къща в Банско и ще отида в Канада, ще науча френски, ще си защитя дипломите, ще почна работа, ще бачкам 30 години и като се пенсионирам ще се върна в България, ще си купя една къща в Банско и ще си чупя семки по цял ден пред къщата.Та стоя си аз пред къщата в Банско, чупя семки и си мисля