Просто така -2 част(последна)
Публикувано на: Сря Сеп 19, 2007 12:15 pm
Дообреее.... ето го продалжението:
Тръгвам си аз значи от магазинчето с непоклатимото чувство,че часовничето е в добри ръце и много добре съм постъпил като реших да сменя уплатнението така един вид то си става
ново и следващите 2-3 години изобщо нчма да му мисля.
Минават три дни телефона звъни - мосю готово елате да си приберете часовника –Чудесно викам след 10 мин ида. Радост голема все пак 3 дни за едно уплатнение по едно време савсем
нерадосни мисли ми минават през главата но неисе ето че всичко е наред. Мятам се на бойния Форд и газ до ламарината. Прелитам като Шумахер покраи шиканите маркирани с оранжево-бели
колчета -( феноменална отсечка от нашата улица с дължина около 400 метра, която гордо навлиза в 5-тия месец ремонт но това може да е тема на друг разказ) и точно след 10 мин
(проверено по дисплея на радиото в колата) с наи голямата си усмивка влизам в магазинчето да си взема часовника. Усмихвам се за да разведря обстановката мислеики си че хората са
притеснени че са ме бавили 3 дни и да им покажа че съм "куул" човек. Дамата в магазина също се усмихва без следа от никакво притеснение изважда едно пликче отваря го вади часовника
-Нали този е вашият мосю?
- Не викам аз моя беше един златен Ролекс с едно малко диамантче на 12 часа.
Настава известен смут които прекратявам с репликата - Шегувам се. Този е моят.
Дамата греива в усмивка прибира го обратно в пликчето подава ми го -ето 18$ моля.
Следва стандартната процедура- Покупка? От коя сметка? ПИН **** и си тръгвам по живо по здраво.
По стар Български обичай още с излизането от магазина се освобождавам от излишния свръх-багаж под формата на касова бележка, пликче, листче с описание на извършените ремонти
(глупав навик но така и не се освободих от него) слагам часовника на ръката сверявам го с радиото в колата и забравям за целия случай.
Прибирам се у нас хвърлям един бърз душ и излизам да се поразходя използваики последните може би хубави дни преди да се захванем здраво с 4адърите и лопатите за сняг.
Не знам за другите но при мен разходките обикновенно предизвикват едно 4увство на огладняване, така стана и този път и решавам да се позиционирам в времето та да видя колко
остава до обяд. Поглеждам небрежно часовника и получавам онова усещане което обикновено получавам гледаики политическите новини по Те Кю Ес т.е - мъгла и никва по съществена
яснота. Малката ми баня е довела до попадането на толкова вода в часовника 4е само дето златни рибки и сини водорасли не са се завъдили.
Реакцията след парвоначалния шок е както обикновенно - здраво псуване полу на ум полу на глас с тая разлика 4е от известно време почвам с "Табарнак" и после подкарвам роднините
по нашенски.След приключването на гореописания ритуал идва време на трезва преценка и решението да се за4еркне миналото с философска усмивка и да си купя нов часовник.
Следва една напрегната събота в обикаляне по магазините и сравняване на цени и модели и решението е взето. В понеделник сутринта отивам до набелязания магазин кадето
интересуващия ме модел е намален с 50% което имаики предвид неоправдано завишената му първоначална цена озна4ава 4е можеш да го вземеш горе-долу на истинската му стоиност.
Та вартя се аз около витринката с 4асовници дотичва една лелка - Бон жур мосю
-Бон жур мадам викам аз може ли да видя този 4асовник?
– Разбира се ето го.
- Благодаря взимам го.
-Чудесно мосю нсам моля.
Отиваме до касата и както си му е редът-Покупка? От коя сметка? ПИН ****
(следващите събития всъящност ме накараха да си спомня за момичето от магазина на Витошка и станаха при4ина да напиша си4ко това)
Та значи след като платих лелката намери саответната кутийка и таман да сложи 4асовника вътре се сеща -Ама вие не го пробвахте може верижката да ви е широка.
-Вярно казвам я да видим. Слагам го аз на китката и действително трябва да се скъси.
-Няма проблем вика лелката еи сега ще го оправим само минутка ще отнеме.
Отива до едно бюро с инструменти лампа и една голяма лупа и по4ва да го разглежда.
Обещаната минутка прераства в петминутка с изгледи за десетминутка.
Аз разглеждам небрежно щандовете наоклоло като с периферното зрение наблудавам лелката за признаци на скорощно приключване.
Наи накрая я виждам 4е прибира часовника в кутийката и идва кам мен.
-Мосю за сажеление не разполагам с необходимия инструмент да скася верижката, но отсреща има един 4асовникар занесето го там, тои ще ви вземе пари но ми донесете фактурата
и ще ви ги възстановим.
(то4но в тоя момент полу4их това Дежа-Вю за което споменах по-горе)
Взимам си 4асовника и право отсреща с надежда 4е може би ще попадна на хубава кебекарка - 4асовникарка.
влизам в магазина и разбирам 4е сам бил прав в предположението си но само на 50% т.е. кебекарка има, хубава нема.
Но нема зна4ение сепак работа сам тръгнал да върша.
-Бонжур мосю
-Бон жур мадам - идвам за скъсяване на една верижка.
– А от нас ли е купен 4асовника?
-Не е казвам.
-Ама в такъв случай ще струва ....
-Нема зна4ение колко ще струва я прекъсвам аз като за момент се чувствам като арабски шеих пазарушащ от лондонския "Сотбис"
подавам 4асовника
– Аааа "Касио" - вика 4асовникарката с тон които ме кара да се 4увствам неудобно 4е предлагам на височайшето и внимание нещо по-малко от ръчно изработен Швеицарски уникат.
– ами да "Касио" казвам аз много здрави и много точни часовници ( обаче вече не се чуствам като арабски шеих - колко е малка кра4ката от величието до падението)
- За сажеление нищо не можем да направим по вапроса и други са ми носили такива на тях верижките не се скасяват.
Тука изпадам в неква безтегловност 4е 4овек които дори само се намира в часовникарски магазин може да предположи такова нещо.
Следва обичаиното по4ващо с табарнак продължаващо с майката и завършващо с лелята (на ум) и Благодаря довиждане (на глас ).
Излизам от там и право в къщи като по пътя се опитвам да си припомня какво то4но направи моми4ето в България като скъси верижката на предишния часовник.
С много напъване на сиви клетки и след като почти напълно въстанових всичките и анатомични данни реших че каузата е загубена и ще се деиства по усет.
Вече в къщи поставям 4асовника на масата и запо4вам да го изу4авам. Деиствително щифтове не се виждат никаде но има малки отвор4ета с нарисувани стрелки4ки.
Вкарвам острието на джобното нож4е в едно от тях натискам леко и хоп готово едно звено пада. Повтарям операцията още 2 пъти и готово. Работа за 5 минути.
ТАКИВА МИ ТИ ТАБАРНАШКИ РАБОТИ Сега се 4удя 4асовникарско ателие ли да отворя или да обявя че продавам много специален инструмент за скасяване на верижки.
Тръгвам си аз значи от магазинчето с непоклатимото чувство,че часовничето е в добри ръце и много добре съм постъпил като реших да сменя уплатнението така един вид то си става
ново и следващите 2-3 години изобщо нчма да му мисля.
Минават три дни телефона звъни - мосю готово елате да си приберете часовника –Чудесно викам след 10 мин ида. Радост голема все пак 3 дни за едно уплатнение по едно време савсем
нерадосни мисли ми минават през главата но неисе ето че всичко е наред. Мятам се на бойния Форд и газ до ламарината. Прелитам като Шумахер покраи шиканите маркирани с оранжево-бели
колчета -( феноменална отсечка от нашата улица с дължина около 400 метра, която гордо навлиза в 5-тия месец ремонт но това може да е тема на друг разказ) и точно след 10 мин
(проверено по дисплея на радиото в колата) с наи голямата си усмивка влизам в магазинчето да си взема часовника. Усмихвам се за да разведря обстановката мислеики си че хората са
притеснени че са ме бавили 3 дни и да им покажа че съм "куул" човек. Дамата в магазина също се усмихва без следа от никакво притеснение изважда едно пликче отваря го вади часовника
-Нали този е вашият мосю?
- Не викам аз моя беше един златен Ролекс с едно малко диамантче на 12 часа.
Настава известен смут които прекратявам с репликата - Шегувам се. Този е моят.
Дамата греива в усмивка прибира го обратно в пликчето подава ми го -ето 18$ моля.
Следва стандартната процедура- Покупка? От коя сметка? ПИН **** и си тръгвам по живо по здраво.
По стар Български обичай още с излизането от магазина се освобождавам от излишния свръх-багаж под формата на касова бележка, пликче, листче с описание на извършените ремонти
(глупав навик но така и не се освободих от него) слагам часовника на ръката сверявам го с радиото в колата и забравям за целия случай.
Прибирам се у нас хвърлям един бърз душ и излизам да се поразходя използваики последните може би хубави дни преди да се захванем здраво с 4адърите и лопатите за сняг.
Не знам за другите но при мен разходките обикновенно предизвикват едно 4увство на огладняване, така стана и този път и решавам да се позиционирам в времето та да видя колко
остава до обяд. Поглеждам небрежно часовника и получавам онова усещане което обикновено получавам гледаики политическите новини по Те Кю Ес т.е - мъгла и никва по съществена
яснота. Малката ми баня е довела до попадането на толкова вода в часовника 4е само дето златни рибки и сини водорасли не са се завъдили.
Реакцията след парвоначалния шок е както обикновенно - здраво псуване полу на ум полу на глас с тая разлика 4е от известно време почвам с "Табарнак" и после подкарвам роднините
по нашенски.След приключването на гореописания ритуал идва време на трезва преценка и решението да се за4еркне миналото с философска усмивка и да си купя нов часовник.
Следва една напрегната събота в обикаляне по магазините и сравняване на цени и модели и решението е взето. В понеделник сутринта отивам до набелязания магазин кадето
интересуващия ме модел е намален с 50% което имаики предвид неоправдано завишената му първоначална цена озна4ава 4е можеш да го вземеш горе-долу на истинската му стоиност.
Та вартя се аз около витринката с 4асовници дотичва една лелка - Бон жур мосю
-Бон жур мадам викам аз може ли да видя този 4асовник?
– Разбира се ето го.
- Благодаря взимам го.
-Чудесно мосю нсам моля.
Отиваме до касата и както си му е редът-Покупка? От коя сметка? ПИН ****
(следващите събития всъящност ме накараха да си спомня за момичето от магазина на Витошка и станаха при4ина да напиша си4ко това)
Та значи след като платих лелката намери саответната кутийка и таман да сложи 4асовника вътре се сеща -Ама вие не го пробвахте може верижката да ви е широка.
-Вярно казвам я да видим. Слагам го аз на китката и действително трябва да се скъси.
-Няма проблем вика лелката еи сега ще го оправим само минутка ще отнеме.
Отива до едно бюро с инструменти лампа и една голяма лупа и по4ва да го разглежда.
Обещаната минутка прераства в петминутка с изгледи за десетминутка.
Аз разглеждам небрежно щандовете наоклоло като с периферното зрение наблудавам лелката за признаци на скорощно приключване.
Наи накрая я виждам 4е прибира часовника в кутийката и идва кам мен.
-Мосю за сажеление не разполагам с необходимия инструмент да скася верижката, но отсреща има един 4асовникар занесето го там, тои ще ви вземе пари но ми донесете фактурата
и ще ви ги възстановим.
(то4но в тоя момент полу4их това Дежа-Вю за което споменах по-горе)
Взимам си 4асовника и право отсреща с надежда 4е може би ще попадна на хубава кебекарка - 4асовникарка.
влизам в магазина и разбирам 4е сам бил прав в предположението си но само на 50% т.е. кебекарка има, хубава нема.
Но нема зна4ение сепак работа сам тръгнал да върша.
-Бонжур мосю
-Бон жур мадам - идвам за скъсяване на една верижка.
– А от нас ли е купен 4асовника?
-Не е казвам.
-Ама в такъв случай ще струва ....
-Нема зна4ение колко ще струва я прекъсвам аз като за момент се чувствам като арабски шеих пазарушащ от лондонския "Сотбис"
подавам 4асовника
– Аааа "Касио" - вика 4асовникарката с тон които ме кара да се 4увствам неудобно 4е предлагам на височайшето и внимание нещо по-малко от ръчно изработен Швеицарски уникат.
– ами да "Касио" казвам аз много здрави и много точни часовници ( обаче вече не се чуствам като арабски шеих - колко е малка кра4ката от величието до падението)
- За сажеление нищо не можем да направим по вапроса и други са ми носили такива на тях верижките не се скасяват.
Тука изпадам в неква безтегловност 4е 4овек които дори само се намира в часовникарски магазин може да предположи такова нещо.
Следва обичаиното по4ващо с табарнак продължаващо с майката и завършващо с лелята (на ум) и Благодаря довиждане (на глас ).
Излизам от там и право в къщи като по пътя се опитвам да си припомня какво то4но направи моми4ето в България като скъси верижката на предишния часовник.
С много напъване на сиви клетки и след като почти напълно въстанових всичките и анатомични данни реших че каузата е загубена и ще се деиства по усет.
Вече в къщи поставям 4асовника на масата и запо4вам да го изу4авам. Деиствително щифтове не се виждат никаде но има малки отвор4ета с нарисувани стрелки4ки.
Вкарвам острието на джобното нож4е в едно от тях натискам леко и хоп готово едно звено пада. Повтарям операцията още 2 пъти и готово. Работа за 5 минути.
ТАКИВА МИ ТИ ТАБАРНАШКИ РАБОТИ Сега се 4удя 4асовникарско ателие ли да отворя или да обявя че продавам много специален инструмент за скасяване на верижки.