…един добър, духовен българин си отиде
http://www.news.bg/article.php?cid=51&pid=0&aid=135430
http://www.dnevnik.bg/show/Default.asp? ... 2&rubrid=5
http://www.news.bg/article.php?cid=7&pid=0&aid=135448
почина Йордан Радичков
почина Йордан Радичков
Последно промяна от zz-top на Чет Яну 22, 2004 11:38 am, променено общо 1 път.
-
dissidente
- Мнения: 79
- Регистриран на: Съб Авг 02, 2003 8:29 pm
- Обратна връзка:
Re: почина Йордан Радичков
zz-top написа:…един добър, духовен българин си отиде
Goliama avtor ! Istinski bulgarin!
Bog da go prosti!
Le point fort du Quebec, c'est le marketing.
-
KolioBalkanski
- Marquis de Suhindol
- Мнения: 9069
- Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
- Местоположение: j-cowboyland, Toronto
- Обратна връзка:
toi li beshe napisal neshto za edni vrabcheta?titi написа:Отиде си един велик българин, с който България се гордееше!
Но оставя вечна диря след себе си с неговото голямо и безценно художествено творчество.
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
-
IvHaydu
- Хайдутин на годината
- Мнения: 4829
- Регистриран на: Нед Юли 27, 2003 4:52 pm
- Местоположение: Montreal, QC
Golemiat Radichkov, 4-kratno nominiran za Nobelova nagrada, postavi poslednata tochka na poslednia list v jivota si.
Otiva da si pochiva v edin po-dobar sviat.
Mir na praha mu i poklon pred deloto i pametta mu!
Otiva da si pochiva v edin po-dobar sviat.
Mir na praha mu i poklon pred deloto i pametta mu!
Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си. Пази честта си. И майната и на репутацията...
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
http://slovoto.org/radichkov/
.................Туй е, което си спомних за суматохата, и ви го разказах със свои думи, както обичаше да се изразява нашият учител по литература. Той, нашият учител по литература, винаги тъй казваше: я разкажете сега със свои думи видено и чуто, а ние го разказвахме със свои думи – и виденото, и чутото, а той ни пишеше двойки. Но нека не се отклоняваме с учителя, а да се върнем към нашата си суматоха, защото справедливо изникна въпросът каква е тая суматоха и за какво ни е притрябвала суматохата?
Мигар аз знам за какво е суматохата! Та нали и аз за туй питам!
________
....................Добре де, защо се блъскаш?, го пита врабчето, а новакът хич и не го поглежда, а му говори, обърнат гърбом към него. Драги ми господине, аз не съм се пръкнал на тоя свят, за да ми се правят забележки! Да, драги ми господине!
Тоя врабец ние нарекохме Драги ми господине. По-нататък ще ви занимавам и с него, но сега не мога наведнъж да разкажа за всички врабчета, а ще трябва да описвам едно по едно събитията, тъй както са се случили, и дано не пропусна нищо. Защото дори на едно врабче може да му се случи понякога да забрави, тъй както и на вас ви се случва понякога да забравите. А особено пък ако човек е гладен, съвсем ще забрави всичко. Затуй, преди да продължа нататък, ще седна да закуся с ей това насекомо. . . Някой каза ли ми: Добър апетит! Благодаря, желая и на вас добър апетит!
-
Botzo
...днес Цветана Манева каза:
-Радичков опроверга поговорката:
"Незаменими хора, няма."
Той е незаменим.Той е велик.Той е явление, което се появи на "небосклона" и изчезна.
Следата, която остави Великия Творец в моето съзнание, ме кара за пореден път да разбера, че съм прав, че ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ и НИКОГА, ама ЗА НИЩО НА СВЕТА няма да я продам, за КАКВОТО И ДА Е, където и да се намирам.
Искам да живея в България и да умра там където са умрели дедите ми и Великите мои сънародници.
Искам да работя за страната си и да се грижа за семейството си тук в България.Искам да бъда полезен на хората около мен.
Искам да съм добър Човек.
Знам кой съм и какво искам и как да го постигна.Ако не успея, то причината ще е в мен и в никой друг.Не може всичко около мен да ми пречи, а аз да съм винаги прав.Първом ще се огледам в себе си и тогава ще търся вината другаде за моите неуспехи.
Не искам да емигрирам.Това не е решение на проблемите ми.Това по скоро ще е тяхното продължение.
...един приятел когото разубедих да не ходи в Канада.
п.с.
Търсят се съмишленици ...
заплащане няма.
Има само удоволетворение.
-Радичков опроверга поговорката:
"Незаменими хора, няма."
Той е незаменим.Той е велик.Той е явление, което се появи на "небосклона" и изчезна.
Следата, която остави Великия Творец в моето съзнание, ме кара за пореден път да разбера, че съм прав, че ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ и НИКОГА, ама ЗА НИЩО НА СВЕТА няма да я продам, за КАКВОТО И ДА Е, където и да се намирам.
Искам да живея в България и да умра там където са умрели дедите ми и Великите мои сънародници.
Искам да работя за страната си и да се грижа за семейството си тук в България.Искам да бъда полезен на хората около мен.
Искам да съм добър Човек.
Знам кой съм и какво искам и как да го постигна.Ако не успея, то причината ще е в мен и в никой друг.Не може всичко около мен да ми пречи, а аз да съм винаги прав.Първом ще се огледам в себе си и тогава ще търся вината другаде за моите неуспехи.
Не искам да емигрирам.Това не е решение на проблемите ми.Това по скоро ще е тяхното продължение.
...един приятел когото разубедих да не ходи в Канада.
п.с.
Търсят се съмишленици ...
заплащане няма.
Има само удоволетворение.
Le Monde
Yordan Raditchkov, écrivain bulgare
LE MONDE | 26.01.04
Yordan Raditchkov, écrivain bulgare, est mort mercredi 21 janvier, à son domicile de Sofia. Il était âgé de 74 ans.
Né en 1929 à Kalimanitsi, un petit village du nord-ouest de la Bulgarie, aujourd'hui recouvert par les eaux d'un barrage, Yordan Raditchkov était l'un des écrivains contemporains les plus célèbres de son pays. Correspondant de différents journaux, critique littéraire et scénariste pour le studio national de cinéma, il a commencé sa carrière littéraire par un recueil de nouvelles intitulé Le cœur bat pour les hommes. Suivirent une quarantaine de livres, de pièces de théâtre ou de courts récits, parmi lesquels des textes écrits dans une veine à la fois burlesque et tragique, comme Nous les moineaux, paru aux éditions L'Esprit des péninsules, en 1997. Mêlant une écriture proche de celle de la fable à un goût évident pour le paradoxe et même pour l'absurde ou pour le fantastique, Raditchkov s'était largement inspiré de son village d'origine et des mœurs paysannes pour alimenter ses récits. Ont aussi été traduits en français Les Cours obscures (Gallimard, 1980), un recueil de textes intitulé L'Herbe folle (Paris, Est-Ouest international, 1994) et Les Récits de Tcherkaski (L'Esprit des péninsules, 1998).
Elu député sur une liste socialiste, en 1991, mais rapidement démissionnaire, l'écrivain avait reçu plusieurs récompenses littéraires, parmi lesquelles le prix Dimitrov, une distinction bulgare, en 1971, le prix italien Grinzane-Cavour pour le meilleur livre étranger, en 1984, le prix suédois Etoile du Nord, en 1988, et le prix d'Etat bulgare Païsiï-Hilendarski, en 1993.
• ARTICLE PARU DANS L'EDITION DU 27.01.04
LE MONDE | 26.01.04
Yordan Raditchkov, écrivain bulgare, est mort mercredi 21 janvier, à son domicile de Sofia. Il était âgé de 74 ans.
Né en 1929 à Kalimanitsi, un petit village du nord-ouest de la Bulgarie, aujourd'hui recouvert par les eaux d'un barrage, Yordan Raditchkov était l'un des écrivains contemporains les plus célèbres de son pays. Correspondant de différents journaux, critique littéraire et scénariste pour le studio national de cinéma, il a commencé sa carrière littéraire par un recueil de nouvelles intitulé Le cœur bat pour les hommes. Suivirent une quarantaine de livres, de pièces de théâtre ou de courts récits, parmi lesquels des textes écrits dans une veine à la fois burlesque et tragique, comme Nous les moineaux, paru aux éditions L'Esprit des péninsules, en 1997. Mêlant une écriture proche de celle de la fable à un goût évident pour le paradoxe et même pour l'absurde ou pour le fantastique, Raditchkov s'était largement inspiré de son village d'origine et des mœurs paysannes pour alimenter ses récits. Ont aussi été traduits en français Les Cours obscures (Gallimard, 1980), un recueil de textes intitulé L'Herbe folle (Paris, Est-Ouest international, 1994) et Les Récits de Tcherkaski (L'Esprit des péninsules, 1998).
Elu député sur une liste socialiste, en 1991, mais rapidement démissionnaire, l'écrivain avait reçu plusieurs récompenses littéraires, parmi lesquelles le prix Dimitrov, une distinction bulgare, en 1971, le prix italien Grinzane-Cavour pour le meilleur livre étranger, en 1984, le prix suédois Etoile du Nord, en 1988, et le prix d'Etat bulgare Païsiï-Hilendarski, en 1993.
• ARTICLE PARU DANS L'EDITION DU 27.01.04