После ще драснем няколко реда
Чао
интервю 06.12.2006
интервю 06.12.2006
Стискайте палци, след малко тръгваме и в 9.00 се почваме с Мадам.
После ще драснем няколко реда
Чао
После ще драснем няколко реда
Чао
Последно промяна от tasdevil на Вто Дек 12, 2006 12:33 am, променено общо 1 път.
Живей ДНЕС, защото ВЧЕРА няма да се върне, а УТРЕ може и да не дойде 
)
интервю 06.12
)интервю 06.12
uspeh devil
pojelavam ti uspeh dnes!
shte chakam da drasnesh nqkoi red za da kajesh che si selektiran i nqkoi podrobnosti
shte chakam da drasnesh nqkoi red za da kajesh che si selektiran i nqkoi podrobnosti
ето малко подробности по въпроса
Сутринта с жена ми станахме, приготвихме се и в 8.00 излязохме за да имаме достатъчно време да стигнем с колата(пътя ни е около 15-20 минути)
До тук всичко беше ОК
Качваме се в колата въртя ключа НЕ ПАЛИ, правя още няколко опита акумулатора се изтощава, решаваме с такси, тръгвам да заключвам колата НЕ МОЖЕ, след 5мин. опити да заключа я зарязах отключена и потеглихме към стоянката на такситата.
Естествено такси НЯМА, чакаме 5мин. минават три таксита ио под носа ни ги взимат.
Паниката вече е голяма
Накрая взехме едно такси и почти без проблеми стигнаме до пл.Батенберг.
В 9 без 10 правим опит да влезнем НЕ НИ ПУСКАТ, трябвало точно в 9.00 по-рано не може.
Мръднахме малко в страни и чакаме, аз си изключвам телефоните, часовник нямаме, но след малко решаваме че е 9.00 и питаме може ли, било 9 без 5, чакаме още малко и вече ни пускат.
Проверка на багажа, проверка на нас, записват ни в една книга и ни качват на асансьора.
Слизаме от асансьора, вече знаем от стара тема в коя врата да влезнем, влизаме сядаме на един от диваните и чакаме.
В главата ми вече няма и спомен от това, че някога съм знаел и една дума на френски.
Около 9 и 5 идва преводачката и ни кани да влезнем.
Вътре обстановката наистина е делова и предразполагаща и аз си викам КРАЙ НА ПРОБЛЕМИТЕ.
Почвам с това че имаме промяна в семейното положение, защото ни се е родило второ дете, тя се усмихва и ни честити, давам акта за раждане, показвам за платени допълнителни 150 долара и всичко почва да тече нормално.
Иска ми паспортите - давам ги.
Иска акта за раждане на жена ми да свери моминското й име - тя го дава.
Почваме с образованието - даваме оригиналите на дипломите тя ги преглежда кима и всичко е ОК.
Никакви странични въпроси.
Аз чакам въпросите за децата, защото имам деца и от първия ми брак и по тази тема съм подкован жестоко, да ама не, тя не ме пита, пита за мотивацията и тука като запецнах.....
почнах да редя едни френски думички, които едва ли имаха някакъв смисъл сами по себе си, камо ли като изрази, тя се усмихва и ми сочи преводачката, казва ми нещо ама аз вече съм блокирал
Преводачката ми казва, че мога да си кажа мотивацията на български, тук вече съм в стихията си, българския ми е познат и метнах една дълга тирада, мерси на преводачката преведе я много добре
и всички се усмихваме, кой разбиращо, кой тъпо, но всички сме усмихнати.
След това ме пита за работата и тук бях много подкован, мерси на Жана Николова, почвам да разказвам (аз работя към полицията) почвам да обяснявам какво ще работя там и показвам извадка от официалния сайт на полицията в Монтреал, че мога да започна същото и там и какви са им изискванията, които покривам, тя остана много доволна, попита ме нещо за изискванията им аз не го разбрах, но викам ДА и тя кима доволно.
После почна жена ми, образование, това-онова, всичко е ОК, доволна е, че тя има второ висше и средно специално, пише го в документите ни и щрака на лаптопа
И пак към мене, защо Монтреал и аз пак запецнах, споменах едно, две неща, жената и тя нещо добави и накрая аз викам там имаме приятели.
Тя се усмихва и иска декларация, мънкаме нещо и накрая на български казваме, че нямаме, не сме успели да я получим, тя пита за имената на нашите приятели и ги пише в документите ни, май даде тука някаква точка.
Накрая ме пита знам ли английски, защото съм си писал 4:4, аз казвам че говоря малко, но повече разбирам като чета, зададе ми 5 елементарни въпроса, но помня само два, откъде съм и какъв е цвета на очите ми, аз отговорих и на 5 въпроса, според мене без грешка и пак цъка на лаптопа.
Обърна се назад взе някакви сравнителни таблици и пак си цъка на лаптопчето и между другото вика ВУ ЗЕТ АКЦЕПТЕ, с жената се поозъбихме като за усмивка и метнахме по едно мерси.
От там нататък като при всички други, сертификати, договор за парите, книжка и така нататък.
Между другото поиска ни новата референция и остана доволна от 10 000 долара в нея, но не ми поиска ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ БИВШАТА ЖЕНА.
Това е от нас успех на оставащите
Сутринта с жена ми станахме, приготвихме се и в 8.00 излязохме за да имаме достатъчно време да стигнем с колата(пътя ни е около 15-20 минути)
До тук всичко беше ОК
Качваме се в колата въртя ключа НЕ ПАЛИ, правя още няколко опита акумулатора се изтощава, решаваме с такси, тръгвам да заключвам колата НЕ МОЖЕ, след 5мин. опити да заключа я зарязах отключена и потеглихме към стоянката на такситата.
Естествено такси НЯМА, чакаме 5мин. минават три таксита ио под носа ни ги взимат.
Паниката вече е голяма
Накрая взехме едно такси и почти без проблеми стигнаме до пл.Батенберг.
В 9 без 10 правим опит да влезнем НЕ НИ ПУСКАТ, трябвало точно в 9.00 по-рано не може.
Мръднахме малко в страни и чакаме, аз си изключвам телефоните, часовник нямаме, но след малко решаваме че е 9.00 и питаме може ли, било 9 без 5, чакаме още малко и вече ни пускат.
Проверка на багажа, проверка на нас, записват ни в една книга и ни качват на асансьора.
Слизаме от асансьора, вече знаем от стара тема в коя врата да влезнем, влизаме сядаме на един от диваните и чакаме.
В главата ми вече няма и спомен от това, че някога съм знаел и една дума на френски.
Около 9 и 5 идва преводачката и ни кани да влезнем.
Вътре обстановката наистина е делова и предразполагаща и аз си викам КРАЙ НА ПРОБЛЕМИТЕ.
Почвам с това че имаме промяна в семейното положение, защото ни се е родило второ дете, тя се усмихва и ни честити, давам акта за раждане, показвам за платени допълнителни 150 долара и всичко почва да тече нормално.
Иска ми паспортите - давам ги.
Иска акта за раждане на жена ми да свери моминското й име - тя го дава.
Почваме с образованието - даваме оригиналите на дипломите тя ги преглежда кима и всичко е ОК.
Никакви странични въпроси.
Аз чакам въпросите за децата, защото имам деца и от първия ми брак и по тази тема съм подкован жестоко, да ама не, тя не ме пита, пита за мотивацията и тука като запецнах.....
почнах да редя едни френски думички, които едва ли имаха някакъв смисъл сами по себе си, камо ли като изрази, тя се усмихва и ми сочи преводачката, казва ми нещо ама аз вече съм блокирал
Преводачката ми казва, че мога да си кажа мотивацията на български, тук вече съм в стихията си, българския ми е познат и метнах една дълга тирада, мерси на преводачката преведе я много добре
и всички се усмихваме, кой разбиращо, кой тъпо, но всички сме усмихнати.След това ме пита за работата и тук бях много подкован, мерси на Жана Николова, почвам да разказвам (аз работя към полицията) почвам да обяснявам какво ще работя там и показвам извадка от официалния сайт на полицията в Монтреал, че мога да започна същото и там и какви са им изискванията, които покривам, тя остана много доволна, попита ме нещо за изискванията им аз не го разбрах, но викам ДА и тя кима доволно.
После почна жена ми, образование, това-онова, всичко е ОК, доволна е, че тя има второ висше и средно специално, пише го в документите ни и щрака на лаптопа
И пак към мене, защо Монтреал и аз пак запецнах, споменах едно, две неща, жената и тя нещо добави и накрая аз викам там имаме приятели.
Тя се усмихва и иска декларация, мънкаме нещо и накрая на български казваме, че нямаме, не сме успели да я получим, тя пита за имената на нашите приятели и ги пише в документите ни, май даде тука някаква точка.
Накрая ме пита знам ли английски, защото съм си писал 4:4, аз казвам че говоря малко, но повече разбирам като чета, зададе ми 5 елементарни въпроса, но помня само два, откъде съм и какъв е цвета на очите ми, аз отговорих и на 5 въпроса, според мене без грешка и пак цъка на лаптопа.
Обърна се назад взе някакви сравнителни таблици и пак си цъка на лаптопчето и между другото вика ВУ ЗЕТ АКЦЕПТЕ, с жената се поозъбихме като за усмивка и метнахме по едно мерси.
От там нататък като при всички други, сертификати, договор за парите, книжка и така нататък.
Между другото поиска ни новата референция и остана доволна от 10 000 долара в нея, но не ми поиска ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ БИВШАТА ЖЕНА.
Това е от нас успех на оставащите
Живей ДНЕС, защото ВЧЕРА няма да се върне, а УТРЕ може и да не дойде )
интервю 06.12
)интервю 06.12
GREAT
Поздравнения приятел!!!
Всичко е минало перфектно, много се радвам за семейството ти, успех ти желая и догодина може да се видиме на другия континент:-)
Всичко е минало перфектно, много се радвам за семейството ти, успех ти желая и догодина може да се видиме на другия континент:-)
Мерси за поздравленията
Да колата се оправи, още на прибиране от раз я заключих, а после с бутане запали и досега сме се возили нагоре-надолу. Поне 20 пъти я гасих и отново я палех и никакъв проблем.
На тези, на които все още им предстои интервю Успех и По-спокойно
Да колата се оправи, още на прибиране от раз я заключих, а после с бутане запали и досега сме се возили нагоре-надолу. Поне 20 пъти я гасих и отново я палех и никакъв проблем.
На тези, на които все още им предстои интервю Успех и По-спокойно
Живей ДНЕС, защото ВЧЕРА няма да се върне, а УТРЕ може и да не дойде )
интервю 06.12
)интервю 06.12
-
estoyanova
- Мнения: 628
- Регистриран на: Съб Авг 23, 2003 1:34 pm
- Местоположение: Sofia
- Обратна връзка:
:queen: 
:infant: