/. Та , да си дойдем на думата. След известно чакане пред посолството, един от служителите - охранители ни пусна да влезем, след като преди него друг пасува. Не , че не му казахме, че имаме насрочено интервю от 14:00часа. Както и да е - в 14:00 бяхме пред гишето на Канадското посолство на ниво -1, но служителката/българка/ ни каза да изчакаме. Та влязохме най-накрая, придружени от преводачката/малко преди това беше пристигнала и тя, заедно с мадам Орнер - засякохме се пред посолството/. С влизането ни поканиха да седнем и се почна.
Вие сте!?- представихме се
а след това - Паспортите, удостоверенията за раждане, и първия абсурден въпрос - детето ваше ли е!? - отправен към мен, докато сравнява акта и за раждане с изпратените докс. Естествено, казвам, наше, не само мое! А Мадам се обръща към съпругата ми - а ваше ли е детето. Естествено аз пак и казвам, че аз съм бащата, а тя майката, и9 това си е нашето дете. Както и да е, това мина, та се почна нататък!
Документи за това, документи за онова и т.н., и си говорим. ПОпита ме как оценявам познанията си по френски, на което и отговорих, че под средни. Тя ми отговори, че според нея са по-скоро, клонящи към ниво debutant, за което и казах, че най-вероятно е права, тъй като съм го учил през лятото и не съм имал възможност да го практикувам толкова. И във връзка с това, че тя говори твърде бързо за моите възчожности към момента. С извинение, имам чувството, че това я амбицира да ускори темпото - все едно трябва да ни оценява дали сме психически стабилни.
А какво ще работя - естествено, казвам , всичко, което се наложи, но бих желал след две -три години максимум, да си повиша квалификацията, за което ще трябва и да уча. Нищо....и пак същия въпрос. Пак и отговарям, че ще работя това, което мога, и това , което е необходимо.... И пак същия въпрос - придружен с въпроса - да работите или да учите идвате . И накрая и казах - е, добре Мадам, разбира се, бих желал да работя като финансист - в сферата, в която имам опит тук, но сигурно няма да имам възможност да започна като такъв още с пристигането си, така че, ще трябва и да се учи, ако искам наистина добра работа. И отново...
Е, па , вече взе да ме изкарва извън нерви, и аз просто въздъхнах - какво искате да Ви кажа, Мадам !? и тя гледа към преводачката. Та казах на Г-жата - обяснете и Вие, ако обичате , защото по някаква причина не разбира това, което аз и казвам - та и го каза - с тази разлика, че ще отида на курс за повишаване на квалификацията, а не че ще уча, което беше прието като обяснение. Не претендирам за кой знае колко добър френски, но...!!Последваха ситуации като - защо съдружникът ми във фирмата има същите права и задължения като мен, какъв е той и т.н. Имаме ли приятели или роднини в Квебек или останалата част на Канада - да , роднини, еди къде си, но вече живеят другаде. Ами как ще ми докажете , че сте роднини - на което и отговорих - какво доказателство ви е нужно точно - декларацията, подписана от чичо ми беше пред нея.
Както и да е, и това мина - а какво очаквате от Квебек, защо искате да имигрирате от България. Ами , казвам , знам че има една по-добра социална политика, така че очаквам по -добър живот и реализация най-вече за семейството ми, не за мен специално. Но знам, че за да получа нещо от това общество, преди това трябва да направя достатъчно за него, а относно България - просто не е достатъчно добро място за детето ни. Не беше прието като отговор, заради това направо казах на Мадам Орнер, че просто не харесвам БЪлгария и това е - но не като страна, а като държава, защото нямаме достатъчно добра вътрешна политика, и е така устроена, че докато ние се опитваме да спечелим повече, държавата го прави същото под формата на данъци и такси. Беше ми изнесена една лекция относно данъците в Квебек, и че, ако не харесвам сега една държава, утре може да кажа същото и за друга. Отговорих и , че знам , че имат високи данъци, но очаквам едно различно и по-добро отношение там.
През всичкото това време не мога да отрека на Мадам Орнер, че на всяко мое въпросително кимване към нея или молба да повтори, или извинение, че не съм разбрал, тя отзивчиво повтяряше въпроса, за което съм и благодарен. Въпреки това, на молбата ми да говори по-бавно, не обърна особено внимание!
И в един момент се завъртяхме в един порочен кръг - докажете ми, че живота в Квебек е по-добър от този в България и т.н. , докато ми писна, и помолих да обясня на простобългарски. Та и разказах малко за митарствата на родителите да търсят учебници, и защо се получава абсурдната ситуация учебниците за един и същи курс в различни училища да имат разлики даже в съдържанието си. За дупките по пътищата ни - а между другото в събота пръснах гума в една дупка на ВиК/добре, че беше задна/, и как вместо по-малко, стават все повече. За това, как в държава, която влиза в евросъюза, средната заплата на много места е 200-300лв, а цените се повишават....Не беше достатъчно! иИ тогава на простофренски , направо и изпях : Ами Г-жо, бихте ли останали да живеете за няколко месеца като българин в България, и след това бих искал да знам, каква ще ви е гледната точка! Малко се сепна, но бързо се окопити, и каза , че това е проблем на българите, а не неин, защото тя НЕ живее ТУК.
Зададе и малко въпроси на съпругата ми, като какво е работила, колко, какво образование има и т.н. На отговора, че е в майчинство, и беше отговорено с въпрос, дете ли има или е бременна :conf: . А като никой от нас не знае думата "бременна", ама жена ми зацепи, та и обясни търпеливо, че за дете се ползват до две години майчинство за отглеждането му. Какво ще работи - естествено всичко , що е законно , след като малката навърши три години поне. Ама все пак, какво - ами естествено, казва жена ми, не и като счетоводител, защото не знам вашето законодателство. И други такива.
Голямото ШОУ е с мене - и то продължава - фирмата ми дали е рентабилна . Ама защо, казвам , Г-жо искате да знаете - в България, в повечето случаи е достатъчно представянето на документ за актуално състояние от дата, най -близка до въпросната. Не, та не, що зьа документ било това, видиш ли. Та тогава я помолих учтиво да обясня на английски, защото вече съм много притеснен, и забравя,м и малкото френски, който знам. Та и го обясних по-добре. Ама тогава ми заби въпроса, защо с моя английски не кандидатствам за английската част, ами кандидатствам за Квебек - ами , отговорих , защото искам да говоря френски, разбира се, ами не английски - и без това съм го позабравил през последните месеци. Обясних и къде съм го учил, защото ме попита - работил съм в офис на фирма , отговарящ за външно търговската дейност - естествено вече на френски, което , мисля и хареса. А защо всички актуализирани документи са на английски - естествено, защото и другите са преведени на такъв , казвам, а когато преявеждах повечето, френски не знаех. Вече бях почнал да се осафервам, та не ми пукаше толкова, и си бях казал -каквото ще да става - една загубена битка не означава загубена война, пък понякога човек и от загубата може да спечели. Следваха тривиалните въпроси какво знам за Квебек, за града, в който мисля да се установим , естествено с корекции от страна на Мадам Орнер, че френскоговорящите например са не над 80%, а над 85%, че двуезична с-ма , за която съм чел в интернет и на други места - хехе, всъщност няма, а единствено в Монреал малка част от населението говори И английски. И дали мога да кажа град , в който да говорят и френски, и английски. Естествено, отговорих и , че може би е тя правата, но това е, което е написано. Поспорихме по въпроса доколко образованието в България е признато зад граница, и защо аджеба образователната с-ма в Квебек ще предложи по-големи възможности и по-добри шансове на детето ни за в бъдеще. Също така и за това, че тя трудно може да разбере мотивите ми за имиграция, и не знае дали съм наистина готов да се интегрирам, че не може да намери логика в тях - отговорих с въпрос дали трябва да има, но не знам дали обърнаха внимание. Докато ни разглеждаха документите в подкрепа на декларацията за финансова независимост, преводачката допусна грешката да каже , че има една оценка на недвижим имот, при положение, че са две, та я поправих - веднъж на френски, и веднъж на български. Та тогава се поправи и тя - и тогава май Мадам Орнер се сепна малко - ами откъде толкова пари - ами 10-12 години работя за тях , Г-жо , казвам, като специално първият ни апартамент е закупен с парите от първата ми работа . Та такааа....
И накрая, докато вече си викам, абе...мани я тая работа, дай да и казвам на Мадам, че разбирам, че изглежда не можем да се впишем в представите и за идеалните имигранти , и да ни пуска да си ходим, се обръща към мен!
Господине, казва, погледнете - и ми показва една табличка - по моите критерии, вие ппокривате ниво 4 по френски - ами естествено, отговарям, при тая бързина, която искате от мен,а аз ви казах вече, че френският ми не е толкова добър, а тука си забравих и това , което знам, за което моля да ме извините. Та бих искала, каза от Вас , ниво 6 - имате едни мъъъничкии 2чки нива, които ви трябват, за да съм сигурна в способността ви да се интегрирате в Квебек. Добре, казвам , така е. А кога можете да ми представите докс , че фирмата ви е финансово рентабилна - до една седмица можете ли. Ама аз веднага си мисля - ако реша да вадя дубликат на дан. декларация за миналата година, срока за издаване е една седмица, та казвам - 2седмици , госпожо. Жена ми, щото ме гледа учудено , и казвам - ами , срокове, миличко, нали знаеш, и поглеждам и към мадам да и обясня, но преводачката беше почнала вече да обяснява, че имаме административни срокове за издаване на документи и т.н. и т.н.
Та в крайна смета Мадам Орнер даже ми предложи сам да си определя удобна дата, даже и час, което високо оценявам, но учтиво и отказах, като и благодарих и и казах, че предпочитам при това положение тя да определи датата и часа- ами....значи..на 25.10 си чукнахме среща пак!
Та с какво да обобщя - г-жата като цяло, мисля е симпатична и свястна, но нищо човешко не и е чуждо. Останах с впечатлението, че обича да провокира и да задава подвеждащи въпроси, както и , че предпочита да налага своите темпове за провеждане на интервюто.
И КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ !!
. А относно френският -идея си нямам, интензивните курсове се 5 седмични.
))
