Относно здравните осигуровки

[Ivet]

Писмото е в отговор на запитване от бг-дружеството в Отава, от министерството на финансите, с днешна дата.


Относно: Здравно осигуряване на български граждани, живеещи и работещи в чужбина

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

На поставените от Вас въпроси, отговаряме следното:

Здравното осигуряване в Република България, осигурявано и гарантирано от държавата, се основава на принципите на задължително участие при набирането на вноските и солидарност на осигурените при ползването на набраните средства.

Съгласно чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и български граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Тези лица живеят постоянно в страната, ако фактически и трайно пребивават в нея повече от 183 дни от календарната година.

За периодите, в които лицата пребивават в чужбина следва да имат предвид:

Съгласно § 19в от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване, българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ.
Редът и начинът за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски е подробно регламентиран в Инструкция № 1 от 01 януари 2006 г. за прилагане на § 19в от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване.
Освобождаването става чрез подаване на молба – декларация по § 19в от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване.
Лицата удостоверяват периодите на пребиваване извън страната с един от следните документи:
- копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;
- удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;
- документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.
Когато молбата-декларация се подава от упълномощено лице, освен горепосочените документи, се прилага и копие от пълномощното.
Здравноосигурителните вноски не се дължат само за календарните месеци, през които лицата са извън страната. Ако са се завръщали в страната през този период, те дължат здравноосигурителни вноски само за пълните календарни месеци, през които са били в страната.
Лицата, които са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ не могат да се възползват от тази разпоредба.

С влизането в сила на чл.40а от ЗЗО от 21 декември 2004 г., българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурено по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
До възстановяване на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

Следва да се има предвид и разпоредбата на § 16 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЗО /ДВ бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г./, съгласно която българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизането в сила на чл. 40а от същия закон са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл.40а, без да подават заявление до Националния осигурителен институт.

Българските граждани, заварени в чужбина към влизането на посочената разпоредба в сила /21 декември 2004 г./, трябва да подадат заявление в компетентната ТД на НАП при завръщането си в страната. Възстановяването на здравноосигурителните им права може да се извърши по реда на чл.40а, ал.2 и ал.3 от ЗЗО.
Правата на лицата се възстановяват тогава, когато отговарят на условията на чл.109, ал. 1 от ЗЗО.




Подпис:
Стоян Марков
Зам. изпълнителен директор на НАП