Честито, ние всъщност влязохме след вас и ви честитихме и лично. При нас беше доста по-напечено. La Rue беше малко изнервен. Мисля, че основният проблем беше ,че образите във Виена са загубили една страница от нашите декларации. Сигурен съм, че сме я пратили и я имаме и на копията, но все пак трябваше да я попълваме наново. Оттук La Rue започна да се заяжда, като преводачката бе много благоразположена и на два пъти се намеси в разговора ни на френски, за да потвърди, че това ,което казвам е вярно, но без резултат. Както и да е интервюто бе доста дълго,около час и половина. Няма да обяснявам с подробности, ще се спра само на това, което може да е от полза на тези след нас.
1. Облеклото според мен няма абсолютно никакво значение.
2. В голяма степен протичането на интервюто зависи от настроението на La Rue, което е променлива величина. При нас той задава твърде много въпроси на неводещия кандидат- съпругата ми, още от началото, при положение ,че е декларирала най-минималните познания по френски. За да бъда честен, все пак ще отбележа, че на мен ми повиши оценката и на френски - от 8/8 на 10/11 ,и на англииски, от 8/8 на 12/12.
3. Относно въпроса за доказване на стаж. Представлявам една голяма американска компания / като юридически съветник./ Като доказателство представих референция, посочваща стажа ми и препоръки от шефа си , заедно с координатите му в САЩ, както и повече информация за дейността на компанията, написана пак от американеца. Става дума само за последните 5 месеца. La Rue ме попита защо не е отразено в трудовата ми книжка. Отговорих му, че съм на свободна професия, гражданският договор е съобразен и с Българското и Американското законодателство. Той ми отговори, че ще признае само оформена трудова книжка или осигурителна книжка и няма намерение да толерира черната икономика. Мисля, че американската следа му дойде в повече
4. За доказване на финансова стабилност. Доказвам фин. стабилност с нотариален акт за апартамента ми, който съм получил чрез дарение преди 14 години. La Rue се заяде, че има клауза, в която дарителите/ баба ми и дядо ми/ си запазват правото на ползване. Обясних му, че според българското законодателство това не е пречка за продажба, но той ми каза, че според канадското е. Казах, че мога да представя декларация от дарителите, че се отказват от това условие в дарението. Доста дълго дискутирахме въпроса. За всеки случай си носих всички документи за собственост, които притежавам, плюс талон за колата ми, която струва повече от сумата, която декларираме. Разбира се не бяха преведени, защото не съм очаквал да се стигне до там. La Rue преводачката да му каже за какво става дума. Заинтересува се от горите , които съм получил от дядо си, с какви дървесни видове са заети и алабала, но все пак каза ,че тези 300 дка земи, които притежавам не са доказателство за фин. стабилност, защото не са спазени изискванията превод и пазарна оценка. Та върнахме се на апартамента ми във Варна и ми написа уведомление, че разглеждането на кандидатурата ни ще продължи щом му представя декларация от дарителите, че мога да продавам.
Ами това е . Основното, което натежа за лошото му настроение е това, че съпругата ми не знае френски. Мисля, че добрият френски е много важен, специално за La Rue. Неслучайно след интервюто ,той чете едно конско на жена ми за ползата от френския и за това, че той е нашето бъдеще. Всъщност тук е прав. Успех на всички които са след нас и ще пиша как се развиват нещата по-нататък.
Движи се САМО по документите. Интервюто ни продължи около 40 минути като отговорихме на около 30-35 въпроса. Зададе ни въпроси относно датите на раждане, датата на сключване на брака ни (който е сключен по време на процедурата), поиска дипломите и трудовите книжки, свери ги с копията. Зададе само един въпрос на съпруга ми на английски - нещо от сорта на Има ли смисъл да Ви питам дали говорите английски след като сте работил в американска фирма 
