Изминалата събота бат Хемо реши да посети българско събиране във Verdun. ЕЙ така малко купон със сънародници и сънароднички.
Първо искам да кажа едно браво на организаторите... винаги ми доставя удоволствие когато се събират нормалните хора.
И въпреки, че се чудех дали да пиша това, не се сдържам.
За първи път откакто съм тук изпитах противоречиви чуства. За какво става дума. На входа гордо беше сложено голямо Българско знаме, няма как да не се трогна... и какво виждам под това знаме.
Една огромна тумба хора, някой крещи, друг и той приглася. Трети вика "еееей резили тук ще правим!", четвърти "ще те убия УЕЕЕЕ, копеуеее!", друг "АРЕ убий МА УЕЕЕ!", "ТОА ли УЕЕ", "ей тоа, тоа". Няколко хилави тинейджъра обикалят периферията на тумбата опитвайки се да компенсират липсата на телесна маса със силно разкрачена походка. По-охранени младежи и мъже са в центъра на предстоящото събитие. Всеки се оптва да придаде максимален обем на гръдния си кош използвайки повечко вдишан въздух за разширител. Едни важно крачи в центъра на улицата (платното за движение) и надвиква тумбата по "селюлера":) (ама тоя път не ми е смешно) си.
Огоре все по-скромно се вее българското знаме.
Случайни минувачи се скатават минавайки по-по далечния тротоар.
"Сговорна дружина планина повдига" или по скоро виж подписа ми....
За първи път факта, че местните са необразовани ме успокои и зарадва... шанса да разпознаят, че флага под който се разиграваше картинката е български беше почти нулев...най-много на италианците да им падне рейтинга

Как да е има два избора или да се огорча от понятието българин, което съм издигнал в култ...(и ако някой, мине по моите стъпки един ден му гарантирам, че само споменаването, че е българин ще му осигури да бъде възприеман с две класи на всички останали етноси, защото съм се постарал да се разбира, че българин е добре образован, интелигентен и кадърен човек с морални ценности*)... или да приема мимоходом нещо от рода "а бе тия сигурно са я с печенежки я с влашки корени някъде сред предците си":).
Преди да реша кое по-точно да приема виждам брод в тумбата, която е блокирала входа - лесно пробиваем фланг от около 18-годишни младежи. Отмествам ги за да си направя път и влизам.
Залата не нещо велико, но никой не очаква нищо повече от приятно време сред сънародници нали. Обхваща ме едно приятно и уютно чуство, все едно съм на войнишко изпращане в Перник.
Сега, имаше наскоро едно мнооооооого крайно мнение, в един от форумите твърдящо, че България и българите не трябва да съществуват изобщо, защото наред с други причини бе посочено, че чалгията завладяла народа.
На човека, който бе написал това...вътре меко казано нямаше да му хареса. Здрави кючеци и чалгийка... и отвреме нарвеме нещо като "за нас, по-старите" както казваше водещият.
Инак хубавото...
Организирано с най-добри чуства, хората даже бяха си играли да редят бели, зелени и червени покривки.
Вътре имаше НОРМАЛНИ ХОРА, слаби жени с дълги крака, с налични долни челюсти, със съразмерни черепи, "How are YOU dooooin'?";)Определено не съм сред най-големите почитатели на "турбо фолка"

Храната се свеждаше до кебапчета, салатки и тулумбички, но БЕШЕ ДОБРА!
Запознах се с няколко доста приятни личности.
КАто цяло съм доволен, най-вече заради тези няколко запознанства.
Може и пак да отида...