Канада дава на света нов богат енергиен източник
"ДНЕВНИК" 16:10 ч.
[за печат] [изпрати]
През следващите няколко седмици петролни компании от Северна Америка и Азия трябва да вземат решения, които ще определят дали канадската провинция Албърта ще се присъедини към регионите в света с най-голям добив на петрол, пише в. "Файненшъл таймс". В зависимост от решението Канада може да си гарантира за дълго време икономическия растеж, САЩ могат да увеличат евергийната си независимост от Близкия изток, а Китай и Япония могат да получат достъп до нови енергийни източници.
Един от операторите на петролопроводи в Канада - "Енбридж ъф Калгари" (Enbridge of Calgary), даде миналия месец ход на проекта "Гейтуей", който трябва да свърже столицата на Албърта Едмънтън и брега на Тихия океан с тръбопровод с дължина 1160 км. Базираният във Ванкувър оператор "Тирейзън" (Terasen) пък наскоро беше нает от американците от "Киндър Морган", за да изработи конкурентен проект, който да премине през Скалистите планини. Той може да се осъществи, при условие че рафинериите в американския запад и по тихоокеанския бряг поемат ангажимент да купуват петрол, добит от пясъците на Албърта, посочва вестникът.
Решенията на рафинериите и изграждането на един или повече тръбопроводи на запад е от ключово значение за успеха на проектите за добив на петрол от битумните пясъци в провинцията на стойност над 100 млрд. канадски долара (84 млрд. американски долара, 71 млрд. евро), обявени през последните месеци от производителите. Малко е вероятно обаче всички те да се реализират. Все пак обемът на добива на черно злато от битумен пясък в Албърта през последните години започна да надминава обема на традиционно добития петрол. А повишаването на цените на петрола направи от проектите една от сериозните енергийни перспективи в Северна Америка.
Център на битумния петрол в Албърта е градчето Форт Макмъри, удвоило населението си до 61 000 души през последните 10 години, благодарение на увеличаването на интереса към проектите. Около града в лагери и палатки живеят още над 10 000 работници. Кметицата Месила Блейк очаква до 2010 г. жителите на Форт Макмъри да надхвърлят 100 000 души. Надеждите й са, че добивът на петрол от битумния пясък няма да бъде чудо за три дни, а ще се окаже дългосрочен проект. На подобно мнение е и Стивън Уилямс от базираната в Калгари компания "Сънкор", според когото през следващите 50-100 години петролните залежи в Албърта се оказват голямо въздействие върху БВП на Канада.
Няма съмнение, че петролните пясъци са богат ресурс. Разположени в три големи участъка с площ колкото щата Флорида, те по данни на американското министерство на енергетиката съдържат поне 175 млрд. барела петрол. По-богати от тях са единствено запасите на Саудитска Арабия и може би Венецуела. За разлика от саудитските залежи тези в Албърта лесно могат да бъдат оценени като обем, посочва брокерската компания от Калгари "Фърст енерджи кепитъл".
Петролните пясъци са със средна дебелина 6-10 м. Добивът се прави по открития способ, като от два топа пясък се извлича 1.25 барела битум и 1 барел суров петрол. При по-голяма дълбочина за добива се ползва гореща пара, която се вкарва под повърхността. Тя разтопява битума и го изтласква на повърхността заедно с петрола. "За разлика от традиционния добив тук петролът се вижда", казва Уилямс, работил дълго за "ЕксънМобил" във Великобритания. "Забиваш лопатата и петролът е налице." Засега в рамките на четири проекта ежедневно се добиват по 1 млн. барела петрол. Ако всички нови бъдат реализирани до 2015 г., от Албърта ще текат по 3 млн. барела петрол дневно.
Източник:в.Дневник
Канада дава на света нов богат енергиен източник!
- nasko_1983
- Мнения: 21
- Регистриран на: Пон Сеп 29, 2003 10:23 am
- Местоположение: София
Наско
ако сте и колкото Тихия океан нефт да намерят- зената няма да падне.
доколкото гледах в Алберта зената по бензинностанциите е да кажем 5-10цента по евтина от другаде да кажем.
всяка нова разработка естествено открива нови работни места- ама погледни какво пи6е
'' Около града в лагери и палатки живеят...'' докато стане град в истинския смисал -минават 50-100 години.
ефекта от тва инфо е единствено 4е някои Бг журналист е взел парите 4е е написал статия
ако сте и колкото Тихия океан нефт да намерят- зената няма да падне.
доколкото гледах в Алберта зената по бензинностанциите е да кажем 5-10цента по евтина от другаде да кажем.
всяка нова разработка естествено открива нови работни места- ама погледни какво пи6е
'' Около града в лагери и палатки живеят...'' докато стане град в истинския смисал -минават 50-100 години.
ефекта от тва инфо е единствено 4е някои Бг журналист е взел парите 4е е написал статия

- KolioBalkanski
- Marquis de Suhindol
- Мнения: 9069
- Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
- Местоположение: j-cowboyland, Toronto
- Обратна връзка:
не е баш тъйbp_de написа:Наско
ако сте и колкото Тихия океан нефт да намерят- зената няма да падне.
доколкото гледах в Алберта зената по бензинностанциите е да кажем 5-10цента по евтина от другаде да кажем.
всяка нова разработка естествено открива нови работни места- ама погледни какво пи6е
'' Около града в лагери и палатки живеят...'' докато стане град в истинския смисал -минават 50-100 години.
ефекта от тва инфо е единствено 4е някои Бг журналист е взел парите 4е е написал статия
в албърта тая година има так ребейт по 500 кинта на калпак...или нещо подобно...
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
Kole, kintite sa po CAD 400/Alberta resident za 2005, tax free. Tova Kole e dumb move, nyama smisal da se drazni the rest of Canada za edni marshavi 400 kinta/chovek. All in all shte se razdadat 1.3 billion dollars, a mojeha da se investirat.....
Kolkoto za zapasite na priroden gas v Alberta... Bedna vi e fantaziayata. Ima priroden gas za pone 100 godini, za pone 1 trillion dollars. Seriozni zapasi ima i v NE British Columbia i Saskachewan. Да не говорим за делтата на Макензи ривър и западния бряг на Канада. Планът е западна Канада, и в частност Албърта, да станат енергийният център на Северна Америка.
Колкото до нефта, Албърта има достатъчно конвенционален нефт за поне 25-40 години. За неконвенционалните запаси от нефт на Алберта- статията не е вярна. Последните доказани, извлекаеми запаси на нефт от нефтените пясъци, за които аз знам, са 230 милиарда барела. Това от общо 1.2 трилиона барела заровени в земята. С подобряването на технологията ще се повишава и процента на извлекаемост, т.е. тези 230 милиарда ще станат поне 300.
За сравнение, светът консумира 85 милиона барела на ден.
Наздраве
Kolkoto za zapasite na priroden gas v Alberta... Bedna vi e fantaziayata. Ima priroden gas za pone 100 godini, za pone 1 trillion dollars. Seriozni zapasi ima i v NE British Columbia i Saskachewan. Да не говорим за делтата на Макензи ривър и западния бряг на Канада. Планът е западна Канада, и в частност Албърта, да станат енергийният център на Северна Америка.
Колкото до нефта, Албърта има достатъчно конвенционален нефт за поне 25-40 години. За неконвенционалните запаси от нефт на Алберта- статията не е вярна. Последните доказани, извлекаеми запаси на нефт от нефтените пясъци, за които аз знам, са 230 милиарда барела. Това от общо 1.2 трилиона барела заровени в земята. С подобряването на технологията ще се повишава и процента на извлекаемост, т.е. тези 230 милиарда ще станат поне 300.
За сравнение, светът консумира 85 милиона барела на ден.
Наздраве
- KolioBalkanski
- Marquis de Suhindol
- Мнения: 9069
- Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
- Местоположение: j-cowboyland, Toronto
- Обратна връзка:
Алекс, напротив, Канада трябва да се поучи от Алберта. Аз мисля че излишните пари събрани като такси винаги трябва да се връщат до стотинка и освен това ако няколко години подред има излишък да се намалят таксите.
Колкото до заложбите - аз само ги потребявам, не ги разбирам ама ако продължава консумпцията няма да може да им се дорадваме на тея запаси щото като чайниците и хиндутата прокарат коли е спукана работата на целия свят.
Колкото до заложбите - аз само ги потребявам, не ги разбирам ама ако продължава консумпцията няма да може да им се дорадваме на тея запаси щото като чайниците и хиндутата прокарат коли е спукана работата на целия свят.
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
Ами тези 400 кинта на калпак са около 25% от излишъка. Другите 75% ще се инвестират. Мисля, че са намерили правилния баланс.AlexAA написа:Kole, kintite sa po CAD 400/Alberta resident za 2005, tax free. Tova Kole e dumb move, nyama smisal da se drazni the rest of Canada za edni marshavi 400 kinta/chovek. All in all shte se razdadat 1.3 billion dollars, a mojeha da se investirat.....