Аз пък започнах да посещавам "културни мероприятия" покрай детето.
Преди всичко беше работа, работа, работа, най-много да отида на кино, или приятели да ме замъкнат на някоя нашумяла постановка от сорта на Ривърданс. След като се роди детето, започнахме да ходим на театър, на концерти. Засега седим половин час, докато не започне да мрънка. На Робин Худ обаче се държа много добре, откарахме почти до половината.
Засега сме ходили и на изложба в археологическия музей, което мина малко инфарктно. Едвам предотвратихме едно тръшкане, защото искаше да пипа всичко. За подобни изживявания ще трябва да порастне още малко. Вкъщи се слуша много музика и сме обещали да отидем на опера за рождения ден

Ще видим как ще го направим.
Още търся обаче куклен театър на английски, та приемам препоръки.
Един колега редовно спами с покани за симфонични концерти, опери и какво ли не. Той е малко луд на тема музика обаче - редовно пътува до Торонто да им гледа тамошните опери. Та ако се съди по неговите мейли, можеш да откараш в Монтреал само на класическа музика през ден почти.
Та културен живот има, не е като да няма, стига да го потърсиш. И е достъпен, въпреки че първоначално цените на билетите са стъписващи, особено ако сравняваш с цените на българските театри. В едно отношение ние като имигранти сме ощетени - не знаем къде какво има и как да търсим. В София например знаех адресите и телефоните на всички големи театри и операта, та даже ми бяха като ориентир. Тук трябва да разпитвам кой какво е чул, кой какво препоръчва.
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.