Аз пък установих,че от 2-3 дни стоя и гледам мейла си нон-стоп,което за мен не е нормално!Дори снощи ми идеше по едно време да метна лаптопа нанякъде.И стигнах днес до единственият полезен за мен и семейството ми извод.Не си заслужава да се напрягаме за нещата,които са извън нас.Поканите или ще дойдат или ще ни подминат и този път.Ако ни подминат и този път,това за нас ще означава,че не това е нашият път.Просто не е лошо понякога да обръщаме внимание на знаците,които са пред нас,но ние залисани в ежедневието не им обръщаме внимание.Може просто съдбата ясно и категорично да ни показва,че има друг съвсем различен път.
Когато стартирахме процедурата първият път детето ни беше на 2.Следващата година ще е в първи клас

.Затова и в поста отдолу пиша,че времето не чака никого!Защото покрай уроци,процедура,нерви,форум детето порастна ние сме пред следващите си рожденни дни и все още чакайки си нещо-то да се случи.
Истината поне за мен е /дано да бъркам /,но откакто преместиха мисията в Монтреал настана хаос.Бюрото във Виена поне следваше някакъв ход и много хора се викаха по номера на досиета/поредни/ .Сега е същински хаос.Да не забравяме колко документи се загубиха и колко наново изпратихте.
Гледайки обаче датите на изпратените покани виждам,че определено се запълва април месец,а за март почти няма покани.Та затова ми е интересно,защо девойката в Монтреал потвърждава инфо за март месец
Днес ,определено никой не се е хвалил с покана.Каква е гаранцията,че другата седмица ще има такива.....
Кураж!Винаги има и план Б.Ние също като
jasmin_veni предприемаме други стъпки в случай,че нямаме покани сега.Ще ги изчакаме на друго място,дай Боже!
