A eто и как Англия е зарибила Китай и Европа с дрога.
Днес можем да чуем от новинарските емисии как героичните органи на българската полиция са разкрили нови пратки хероин, пренасяни през нашата страна. Чуваме и снизходителните препоръки от страна на aмерикански или английски дипломати и спецслужби, с които те хвалят България в борбата и с наркотрафика, но и дружески добавят: „Още работа трябва!“ Финансовият министър в кабинета на Сакскобургготски Милен Велчев дори наруши законите и даде на концесия българските митници на няколко бивши английски ченгета от фирмата „Краун Ейджънтс“. От българската хазна бяха отделени месечни заплати по 20 000 долара на англичанин в момент, в който средната заплата на българина е 120 долара.
По-велика клоунада от това не може да има. За фирмата „Краун Ейджънтс“ - „Агентите на короната“ можем да прочетем много интересна статия на Дийн Андромидас в „Икзекютив интелинджънтс ривю“ от август 1997 г.. Там за тази фирма пише, че е „създадена през 1883 г. като колониален инструмент за ограбване на колониите“
Според автора „Краун Ейджънтс“ сега обслужва сфери като: оръжие, офшорно банкиране, граничен контрол, както и „административно обслужване на криминални картели от световен мащаб.“
В Англия е имало три правителствени и парламентарни разследвания срещу „Краун Ейджънтс“. Българският кабинет обаче хвърля 8 милиона и 132 хиляди английски лири за 3 години за заплати на тези съмнителни англичани, които поемат българските митници на концесия.
Всъщност това е стара колониална практика на англичаните и фактът, че днес я виждаме в България, означава само, че страната ни се третира като колония от Англия.
Само че сега сме 2013 година, а тази колониална практика на Англия датира от векове. Британската Източноиндийска компания е създадена през 1600 г. при кралица Елизабет I.
През 1609 патентът на Компанията е подновен зе неограничено време. Тя има монопола да търгува с Индиите. През 1651 г. Англия вече е добила самочувствието да разгони всички конкуренти за бизнес с колониите. Тя приема т. нар. Навигационен акт, който забранява на други държави да търгуват с източните колонии. Както виждаме на папагалите, повтарящи баснята за английската ливада на демокрацията, ще им се наложи да коригират идиличните си представи.
Нищо демократично няма в това да налагаш със сила кой да купува от теб. Според Адам Смит монополът на британските кораби да търгуват с колониите ставал чрез „абсолютни забрани“ и „обременителни мита“. Според Cambridge Economic History of Europe целта на Англия била да „придобие стратегическо могъщество и икономическо богатство, благодарение на корабите и колониалния монопол“.
Нахлуването на британците в Далечния Изток и двете Америки било съпроводено с изключителна жестокост и масови избивания, пишат някои изследователи на този период като Джефри Паркър и Джеймс Трейси. Според Трейси до идването на англичаните Изтокът е имал друга философия за пазар отворен и свободен за всеки, който идва с мир. Британците донесли война и насилие. Те налагали със сила да купуваш стоките им на изгодната за тях цена и вземали нужните им източни стоки също на изгодна за тях цена.
Най-мръсното в дейността на английските търговци, оторизирани от короната, било насилственото утвръждаване на продажбата на големи количества опиум в Китай и някои други азитски страни. От опиума печалбите били фантастични - по неколкостотин процента. Впрочем и днес от наркотици се печели в мащаби от 400-500% нагоре.
Това, което измислили англичаните, днес се нарича триъгълна схема. Какво епредставлявала триъгълната схема на Англия в Далечния Изток. Първо - окупиране на Афганистан, Индия и част от Китай. След това принуждаване на селяните в Афганистан и Индия да сеят мак. След което макът бива обиран от същите роби, обработен като опиум и натоварен за Китай. В Китай този опиум се продава на населението масово с огромна надценка и се реализира печалба от типа на 500 или 1000%.
За да заработи обаче добре тази схема, са нужни някои подробности. Например Китай да няма нищо против да му зарибяваш населението с опиум и да го дрогираш масово. Китайският император естествено бил против. Какво следва, според вас? Извинение от страна англичаните – навярно ще кажете, подлъгвайки се по образите на джентълмени от холивудското кино. Нищо подобно!
Англичаните постъпват като долнопробни, улични ганстери-рекетьори. Те започват война с Китай, за да му наложат насила да приеме пратките с опиум. „Образецът на цивилизация“, „високоразвитата“ Англия, която се дава за пример на западна демокрация, се саморазобличава с този дирижиран от короната в Лондон трафик на наркотик като държава-бандит и наркотрафикант. Каквато тя всъщност е била през целия период на натрупване на капитали.
Интересна дипломатичност проявяват енциклопедиите днес, когато отворите страниците им на годините 1839-1858 г. за Централна, Южна и Източна Азия. Там пише с по два реда, че са се водили „опиумни войни“.
Избягва се по-задълбочено тълкуване на тези войни. Те не се обясняват. А не се обясняват, защото обяснението е много нелицеприятно за Англия. Защото трябва просто да се каже, че Англия, в комбина със САЩ, са родители на световния наркобизнес. При това - на най-високо държавно ниво.
През 1839 г. британските войски се бият срещу афганистанците. Афганистан е нужен на Англия като маково поле. Като територия за отглеждане на опиум. Над 15 000-на британска войска, водена от Джон Кийн, нахлува в Афганистан от Индия и превзема Газни и Кабул. На власт е поставен марионетния Шах Шаджа. В Кабул остава британски гарнизон. През същата година започва и първата опиумна война между Англия и Китай. Китайците се опитват да спрат покровителстваната от англичаните търговия с опиум в Кантон. Британските военноморски сили разбиват китайския флот. На следващата година опиумната война продължава. Английският флот разбива още една китайска флотилия и извършва десант.
Британците овладяват укрепленията Богю на Перлената река, както и самия Кантон, след това - Амой и Нинсян. През 1842 г. англичаните овладяват Шанхай и Чжънцзян. Според Нанкинския договор Великобритания овладява Хонконг, получава 20 милиона долара обезщетение (за това, че е агресор!) и налага ултиматум Китай да отвори т. нар. „договорни пристанища“ в Кантон, Амой, Фучжоу, Нинбо и Шанхай. Това гарантира вноса на опиум от английските и американските кораби в Китай.
Ако след тези факти някой настоява да оприличава английската „демокрация“ с тристагодишна ливада, той трябва задължително да уточни, че ливадата е напоявана не с вода, а със страшно много кръв и наркотици.
Тук е мястотото да споменем и за митът за западната либерална икономика и демокрация.
Другата голяма заблуда, която се изучава днес в повърхностните и фалшифициращи историята учебници, е твърдението, че Англия родила пазарния либерализъм. По време на насилствената си геноцидна колонизаторска политика Англия и нейните търговски компании са всичко друго, но не либерални. Те са по-скоро образец на феодална и авторитарна държава от болшевишки тип.
Ето какво пише изследователят на икономическата история на Англия Джон Брюър: „Подемът на Великобритания през XVII и XVIII век, упражняващ своята власт по начин чисто брутален и варварски върху поданиците си от далечните страни, съвпадна с преобразуване на начина на британско управление. Противно на либералната традиция Великобритания стана през тази епоха данъчно-военна държава. Британската държава стана една от най-мощните държави в Европа, която вземаше пари от джобовете на хората и изпращаше с тях войници по бойните полета и моряци в океаните. Търговците и финансистите се състезаваха да спечелят протекцията на най-голямото икономическо образувание - държавата.“
Като четем тези редове, виждаме, че отправяните упреци към една Русия на царете-самодържци за авторитаризъм и централизирана държавност, са чисто двуличие и прикриване на военно-тоталитарния характер на Англия в годините на най- големите и натрупвания. Данъците на англичаните по този случай надхвърляли една трета от доходите, с което те биели по централизъм и администриране Франция.
Либерализъм може и да е съществувал в главата на Смит, но в управлението на Великобритания през ХVII, ХVIII и ХIХ век - не. Чак през 1844 г. английският парламент приема някакво либерализиране на търговията с известния „Закон за компаниите“ (Companies Act).
Но ако си мислите, че след тази дата Англия става либерално-емократична пазарна страна като от учебник, грешите. Тогава се разгаря търговията с опиум, от която английски лордове и американски бъдещи магнати ще направят огромни пари. Но преди това английските „джентълмени“ извършват такова варварско ограбване и геноцид в Индия и Китай, на което германските племена ост и вестготи могат да си разкъсат коженото облекло от завист и яд. Техните набези над Рим изглеждат като ученическа ексурзия в сравнение с нашествието на англичаните в Бенгалия (днешен Бангладеш) и Индия.
На собствена територия Английската върхушка също не практикувала демокрация. Поради ужасните условия на живот и труд през 1819 г. в Манчестър работници и занятчии се вдигнали на протест. Около 60 000 човека се събрали и поискали право на глас на всички хора от мъжки пол (което значи, че дотогава са нямали). Демонстрациите били мирни, но властта изпратила 15-ти хусарски полк, йомените и чешилските доброволци. Те прегазили тълпата с конница и със саби в ръка избили няколкостотин души. Общо 500 убити и ранени, отчели хроникьорите тогава. Нарекли това събитие „Клането при Петърло“, като съчетание от полето на Свети Петър и Ватерло. Митът, че в Англия имало парламентарна демокрация се развенчава от фактите.
До края на 19 век англичаните на практика нямали общо право на глас. Имало наследствена горна камара на лордовете, която нямала нищо общо с избори – тя просто била наследствена. Долната камара на общините се водела изборна, но тя първо не доминирала, както е сега, и второ - била под пълната власт на земевладелската аристокрация, която държала избирателните колегии. Хората, имащи право на глас, били изключително малко и под пълната власт на аристократите. Наричали избирателните райони „джобни“, защото зависели изцяло от джоба на местния господар. Или, казано другояче, били в джоба му.
За това доколко е имало представителност говорят цифрите. През 1815 г. графство Корнуел с 400 000 души имало 44 представители, а Лондон с 1 милион население имал 4-ма. По времето на идването на власт на кралица Виктория - 1837 г. - от всички англичани само една петдесет и пета част са имали право на глас. Това прави 300 000 души. А право да бъдат избирани са имали много по-малко хора.

Аз съм това, което ти ще бъдеш, а ти си това, което аз бях.