silvestur написа:Жени написа: най-често семействата в Канада стигат до диагностика между четвъртат и петата година от живота на детето именно поради тромава организация в здравната система.

Не биха ли могли родителите да се обърнат към ресурсните служби по ранно въздействие в такъв случай?
Ами могат да се обърнат към каквито служби са им известни - социални, педагогически, здравни. Проблемът е, че има дълги waiting lists и процедури, които не могат да се прескочат преди да се стигне до съответните специалисти.
Първо е личният лекар, който изпраща детето на психиатър, за който може да се почака и 1 година. Той от своя страна има на разположение около половин година преди да е задължен да се произнесе по случая. През това време може да събира мнения от учители на детето, ако посещава детско заведение; вика родителите на консултация всеки месец; изисква да се изпрати специален учител от общината, който да наблюдава в продължение на месеци детето (разбира се веднъж седмично за 40 мин.). И когато е почти сигурен в диагнозата, препраща детето при друг колега или по-скоро при различен специалист.
Така, докато получи диагноза детето, минава през психиатър, психолог, логопед, специален педагог, социален работник, occupational therapist. Това се нарича диагностичен екип и е задължително детето да мине през всичките специалисти преди да получи диагноза и после терапевтична програма. От там кандидатства за социално финансиране и му бива препоръчано подходящо учебно заведение. След което трябва да изчака свободно място в учебното заведение.