ice fishing na sever ot Toronto

[KolioBalkanski]

едно малко разказче

в 4 и 30 ми звъни алармата
удрям в тъмното ама предвидливо сам я сложил по надалече за да не я уцеля. Кучето ми ръмжи на сан - не е свикнало да става толкова рано.
Разритвам го и го извеждам сънено - още сам по пижама кажи-речи.
Нахлузвам тежката зимна екипировка, взимам едно кошче пълно с такъми за зимен риболов (малки пръчици, чирпак за леда, разни зимни видове стръв) и нахлузвайки якето се домъквам до гаража.
Скачам в колата и се тършувам за електронната карта да отворя вратата на гаража. Успявам да я открия и се протягам извън вратата щото с тая огромна екипировка приличам на Мичелин Man. Все забравям да не се навличам от тук още. СПирам в timmie's за кафе за колегата и малко ядене за мен. Колко се е влошил сервиза там. Как се усмихваха едно време. Как винаги те караха да започнеш деня с усмивка. Сега са някви филипинчета недоносени и рядко знаят и английски като хората. Е довличам се до паркинга на колегата. ТОй е облечен в непорен - и да пропадне през леда ще може да си поплюва докато му се свърши въздуха без да му е студено. Качваме се в неговия 4Х4 Жееп и отпрашваме на север. Спираме в бензиностанция да напоим добитъка и да се срещнем с други колеги мераклии. Единия има газова ледобъргя без която сме загинали. Леда сега е към метър дълбок и с ръчните има да си пробиваме 3 години като на Бритней Спеарс първото гадже докато "ударим нефт"...вода в нашия случаи. Караме в дебела мъгла. Закопчили сме се в един камион които обаче след двайсетина километра се отбива и ние трябва да "пробиваме пъртина" в мъглата. Толкова е гъста че едвам виждаме края на капака на Жееп-а. Както и да е, добираме се до местното свърталище за стръв и за новобранците с нас да се оборудват. Струва им се скъпо и си е ама като не са се усетили на време...тяхна си вина.
Отпрашваме към езерото след като само един от тях си купува билет. Другия е само на гости от БГто и не мисли че на леда ще го проверяват. Ние го успокояваме цащото аз например за толкова години сам бил проверяван само веднъж.
ДОбираме се до езерото и един от нас които бе бил там вчера ни сочи пътя за влизане (караме по леда естественно - няма да бием 5-6 километра навътре пеша като едно време я?). Ние се чудим как е влезнал вчера от там но той е сигурен. Даваме ние с Жеепа напред и се морим но затъваме все повече. Склон зад нас, склон пред нас а под нас и отстрани - пряспа. Развиделява се вече. Включваме 4х4 ама не ще. Ни напред, ни назад. Един местен камион спира и пита дали имаме верига. Не казваме. SOrry вика човека - иначе щях да ви дръпна. Не излизайте без верига казва и задминава и си влиза малко по надолу по пътя където си се влиза най плавно. Започваме да бутаме - пак не става. Накрая събираме клони и пратове и изриваме снега за да може да се засилим. Както и да е излизаме на пътя и бързаме - кой удран, кой нацапан. Караме в мъглата (добре че имаме ГПС) подминаваме село след село (те се оформят особенно през веекенда на леда) след последното изминават 10-15 минути без следа от живот и тъкмо като започваме да се оглеждаме за бели мечки стигаме до малък керван от коли. Следваме ги и изведнъж спираме. Главатаря сочи - тук и се палят едни резачки. Идват и няколко местни с моторни шейни и мотори на четри колела. Нашия човек (небезисвестен из форумите и помогнал на стотици хора да емигрират тук) вади газовата бургия и пробива дестина дупки но дори и с нея е трудно в този огромен лед.
Пускаме и един от новаците веднага креши - кълве, кълве и дапра въпреки че сме му обяснили че не се дърпа веднага. Пушим, говорим за жени. Има една местна мадама която си порка бира и ни се надсмива на малката манерка с уиски.
Аз и колегата заминаваме да си търсим късмета на километър по настрани и изведнъж виждаме че едно от джуджетата в далечината се бори с нещо.
Гледаме вълчите следи в леда и се чудим ама накрая се оказва че е риба около 10 см по каса от метър. Забива я с кука най кръвожадно я я пльосва на леда. На наще въдици - нищо. Все едно че си ловиме в ваната. Слънцето тържествено пожълтява, пооранжевява и порозовява и накрая мъглата съвсем се е изчистила. Идва шения следвана от едно джудже. Шейната спира пред мен и на нея е завързана брадва. Ще се трепем викам си аз ама се оказва че е "горския". "дравеите момчета" (гентлемен де). Ако знаеше кво сам ги правил такива като него щеше да пропусне "the gentle" part. Дадохме си билетите и разбираме че било много бавен ден за наще видове риби (вхитиес and lakers). Дотътря се най накрая джуджето дето го следваше. "В вас ли ми е билета"? "е мога да го намеря". Търси из колата нервно и накрая на горския му писва.
"т къде го купи" - "from one place" обяснява нашия герои. "Harry'с" казваме ние. ОК. Глобата е 130 за това че го нямаш на себе си ама като нов рибар - щи отрежа басма казва офицера които м/у другото има пистолет и ни пожелава приятен ден. Набарва 5 виетнамеца по близо до брега които са решили наистина да минат метър.
Те също ловят и повече от допустимото - виждал сам ги с кофите.
Караме на обратно към брега - ще се местим за костур.
Един сърбин има будка за пазаруване и количка за hot догове.
4 долара парчето - изкарва пари та пушек се дига - петнаисе вика той и ми връща рестото и ми намига - "яз сам сърбин".
Заминаваме на юг. Там е пълно с коли и шейни. Отиваме си на нащо место с ГПС-а и излиза първия костур - 3 пъти колкото български - към 13 инчов. напълваме една кофа за новобранците и си заминаваме обратно в Торонто.
В понеделник работата пари. Плаче ми се за загубения живот. Не че съм го искал но как така сме станали от волни птички папагали ф кафез?

[drifter]

Супер история! Добре, че е на кирилица
Защо да е загубен живота бе Кольо Нали другата неделя пак си на риболов. А представяш ли си ако беше всеки ден Въобще нямаше да ти се услажда толкова

[speedy]

Че и нов биологичен вид сте търсили - "вхитиес". Затова не сте хванали нищо навътре.

И да внимавате, ей, че миналата година на някакви мераклии им се беше пропукал леда под камиона при Roches point и бяха потънали до прозорците.

[KolioBalkanski]

Че и нов биологичен вид сте търсили - "вхитиес". Затова не сте хванали нищо навътре.

И да внимавате, ей, че миналата година на някакви мераклии им се беше пропукал леда под камиона при Roches point и бяха потънали до прозорците.

hehe, ama znaeh si che za tva shte pishesh predi i da ti procheta postinga
ami do potava - toi e brakma
nie zatva karame bez kolani - ako potava da mojem da izpluvame.

[Tany]

Много хубаво разказче, и за непросветени в риболова като мен също беше интересно. Благодаря