Докато чакам БГ взе да ми харесва.....

[estoyanova]

Интересно ми е да споделите дали и вие сте изпадали в подобна ситуация.Докато чакам вече 2 години и нещо размърдване от Букурещ БГ взе да ми харесва.Абсурдно или не но в сферата в която аз работя тук а тя е един от моилните оператори в БГ виждам как нещата се движат скоростно,на пълни обороти и то се движат само в положителна посока.Говорим не за социалните придобивки а за самото предизвикателство да работиш на готино място с качествени хора.
Изпратих приятели за Монтреал които си бяха за кратко в БГ и те се бяха побъркали буквално от това което видяха тук в положителен аспект.Да поясня че в Монтреал са си стъпили здраво на краката и са повече от добре.Днес получих SMS от тях че им е много мъчно за БГ.Разбират че това е положението в по-големите градове на БГ но казаха че по тяхното скромно мнение от 2 милиона БГ емигранти зад граница ако всички вливат по малко пари към БГ за бизнес нещата биха се оправили скоростно към още по-добро.Едното момче прави хотел във Варна в момента.
Та мисълта ми е дали и вие сте се чувствали така докато чакате?
Газейки в най-гадната киша защото тук вали страхотен сняг видях неща които преди са ми убягвали.Радоста в очите на младите хора....за съжаление приятелите от Монтреал дори не се усмихваха и признаха че там малко са се затворили дори....а тук са се отпуснали душите им....та това е в общи линии....
Аз знам че ужасно искам Канада и ще го направя но....се питах дали няма да изпуснем да видим добрите промени тук и да оставим хора които са близки приятели а там да сме сами...

[bateto]

За жалост много си права и много близо до истината ,ама ела и виж.Аз ще сам от тия дето ще се варнат и ще инвестират ,но за моя жалост все още нямам пари.

[Lub0]

Незнам какво да ти кажа, аз като ходих до БГ преди 2 лета след 4 години в Канада, София ми се видя доста счупена, също хората с които се вждах ми разправяха, че нещата отиват на зле вместо на добре. Единственото хубаво нещо, беше че приятелите ми не се бяха промнили за тези години.
От друга страна, ако нямаш приятели в Канада, определено ще ти е скучно, но след време или приятелите ще започнат да пристигат или би могла да си съдадеш някое и друго нови приятелства.
В крайна сметка винаги можеш да се върнеш обратно в БГ, ако Канада не ти хареса, или ако си взела паспорта междувременно, може да ходиш където ти душа иска.

[Angie]

И аз съм още в България, но с цялото това чакане и мъглявата перспектива за бъдеще някъде другаде (а къде всъщност и кога?????), а и с минаването на годините, които ме превръщат все повече от смела идеалистка и авантюристка в човек, който вижда не само черното, но и бялото и разбира, че го има навсякъде и вижда как живота изтича между пръстите, забелязвам, че наполедък често ми се случва в даден момент да се замисля и да поискам да спра мига затова, че е толкова хубав, и да осъзная, че той е такъв най-вече заради това, че съм с хората, които обичам тук в България. И само разочарованието от всичко друго и ежедневния сблъск с изкривената гадна действителност, която отнема не само на мен, но и на същите тези хора, правото да живеят спокойно и достойно заради безочието на други, ме кара да се инатя и да не се отказвам. Но това не ми пречи да се съмнявам "има ли този път сърце", както беше писал преди един участник от фоума...

[juggle]

Ха ха имам си къща на 4 етажа и живея в прекрасен планински град,но мерси не искам да чакам като стана дядо да се радвам на промени,а през хубавите си години да живея с изпростели и освирепели хора,с мърсотия и кретени управляващи,ще си чета вестничето и ще си пия кафе тук като пенсионер,а сега мерси-останете си с панелките и мизерията,бюрократщината и надеждата за голям бизнес-хаха,лошото е че акъла ми дойде на 34 години,след като упорито се опъвах като магаре и се надявах че ще станем държава,но уви за 15 години-нищо,въпреки че мога да развия собствения си бизнес добре и тук и да съм добре,не че сега се оплаквам,а от тук натам ако се появи магьосник или стане чудо може и да стане добре,иначе си е долна мизерия

[Гост]

... "има ли този път сърце", както беше писал преди един участник от фоума...

Не го е писал той, а Карлос Кастанеда, todoto само го цитира

Според мен, стой в България, estoyanova, щом си имаш предизвикателствата и перспективата ! Ама не е ли малко "ограничено" - огледай се около теб колко хора имат твоите шансове и перспективи в работата, кариерата и живота по принцип.

Газейки в най-гадната киша защото тук вали страхотен сняг видях неща които преди са ми убягвали.Радоста в очите на младите хора....за съжаление приятелите от Монтреал дори не се усмихваха и признаха че там малко са се затворили дори....а тук са се отпуснали душите им...

Аз видях обратното в България тази есен. Тъжни и отчаяни млади хора, затворени в къщи поради финансови проблеми предимно. Иначе е вярно, че в Монреал, а и в Торонто, не се живее така, както сме живели преди 10 години в България.

А какво имаш предвид под "дори не се усмихваха", ами това си е до характерите на твоите приятели. Това значи ли, че всички имигранти, които идват в Монреал са с еднаква съдба, поведение, настроение.

[N a n a]

И аз на моменти се питам: не е ли твърде удобно за мен тук, за да се местя някъде? Нещата, макар и бавно, вървят на добре. Но, както си разсъждавам в този дух, изведнъж се случва нещо (може и дребно) от ежедневието, което ме изкарва от равновесие. Тогава пак започвам да бързам за Ca...
Преди няколко дни четох в един вестник за човек, който не е извършвал никакви престъпления, а има пълно досие с присъди! Негов братовчед престъпник от край време при арест се представял с името и ЕГН-то на първия (не носел документи никога)! И цялата работа била разкрита случайно!
Или пък да ти търсят данъци отпреди 10-ина години, при това олихвени, при положение, че същата институция преди 3 месеца се е произнесла (съответно - издала документ), че нямаш данъчни задължения!
Не'ам думи!

[bliasaka]

Edin savet kam tezi kato estoyanova-zaebete neshta kato danaci,osigurovki,mrasni ulici,mrasen transport etc.Triabva da ste naiasno sas sebe si kakvo iskate ot vashia jivot.Iskate li da jiveete v BG ili iskate da opitate niakade,kadeto se predpolaga,che shte pochnete ot nulata i teparva shte triabva da se dokazvate.I to ne na rodnia si ezik.
Kakvo tolkova ima da mu mislite?Da ne otivate na voina?Idvate v edna normalna,civilizovana darjava.Ako vidite,che neshtata ne varviat nikoi ne vi prechi da se varnete v BG.Pak ako iskate sled niakoia i druga godina mojete pak da doidete.

[sasho71]

ami в момента, в който се качиш на самолета за Канада ще те обхване странно чуство на страх, примесен с тъга, ще започнеш да се питаш къде отиваш, какво ще правиш, дори се питаш дали като се върнеш след неизвестен период от време ще намериш нещата така, дори дали някои от близките ти ще са живи и т.н. така е, гадна е имигрантската съдба

[bliasaka]

Razbira se,che e gadna,i to mnogo.Spor niama.
estoyanova,edin savet ot men-ako doidesh tuk prigotvi se da rabotish kakva da e rabota.Pone v nachaloto.Prigotvi se da jiveesh pone v nachaloto v downtown-a.Podgotvi se,che v nachaloto shte ti bade mnogo trudno,kato ne se znae kolko dalgo shte trae tova "v nachaloto".
Ne se opitvam da te razubejdavam,a ti kazvam kak stoiat neshtata v deistvitelnost.
Oshte edin savet ot men-ako deistvitelno rabotish dobre platena rabota,koiato ti haresva i kolegite ti sa hubavi hora ne se zanimavai da idvash nasam.Shte sajaliavash.Pone tova e moeto mnenie.

[IvHaydu]

Приготви се тук да ти е трудно, за да не си разочарован...
Нещата наистина не са само черни и бели; Канада не е земен рай, нито пък България - черна дупка; но да не забравяме и носталгичния елемент, който тушира лошите неща в БГ и повдига хубавите...
Какво да ви кажа - пътища много... Когато жребия е хвърлен, човек трябва да върви по пътя, да стигне до тук, да даде шанс на себе си - да опознае Канада и на Канада - да се отнесе добре към него...
Аз не съжалявам, че съм тук.

[taralej]

ami в момента, в който се качиш на самолета за Канада ще те обхване странно чуство на страх, примесен с тъга, ще започнеш да се питаш къде отиваш, какво ще правиш, дори се питаш дали като се върнеш след неизвестен период от време ще намериш нещата така, дори дали някои от близките ти ще са живи и т.н. така е, гадна е имигрантската съдба

Ееееххххххххх,
колко си прав Сашо!

Аз съм отскоро в Канада, обаче усещам как ми липсват родители и приятели и лека полека ми се заличават лошите спомени от БГ.
Но пък никой не е казал, че стоя вечно тук.
Имам късмет, че родителите ми са млади и здрави.....иначе щеше да ми бъде много трудно да ги оставя.

[Alina]

А аз вече взех да свиквам тук. Много неща ме дразнят, циганията не е по-малка от БГ, дори често ми се струва повече, но откакто взех да я приемам за даденост и да не се кося при всяка простотия или нередност, се чувствам мнооого по-добре. Доскоро си мечтаех за мига в който ще си стегна куфарите и ще си кацна у дома, а сега се чудя кое е по-добре да избера за дом - къща или апартамент...

Такива ми ти работи.

И мръсни улици има, неизчистени от снега тротоари насред Отава, и безброй безхаберни, имитиращи работа, некадърни, необразовани, нагли служители в Банки, университети, държавни учреждения, магазини... има и тук, при това колкото ти душа иска.


Така че не се заблуждавай че е рай. Но дори и със социал хората си живеят добре, без лишения. А ако работиш, там вече зависи само и единствено от теб. Можеш да имаш всичко(материално).

Виж, ако си по-духовен тип и си привързан(а) към близките си, тогава ще ти е доста трудно. Дано не си сама и си имаш вярно другарче, да ти е опора и заедно да преодолявате разочарованията и шамарите, дискриминацията и некадърността тук. Всичко друго ще е ОК.

Не е лошо да се уговориш с работодателя ти за 2-3 месеца неплатен отпуск. Ако не ти хареса, просто се връщаш и си продължаваш на старата, позната, добре платена позиция, но ще си по-опитна и ще имаш по-широк поглед върху нещата.

Късмет

[dakel1]

Веднаж бях писала,сега пак сте го кажа-За да ти е гот навсякаде , трябва дусата да ти е Емигрантска т.е. опираме до психика и настройка! За мен ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ!!!!Ами просто не оби4ам да седя на едно място....а тук се 4увствам някак си по-свободно....Другото са ЕМОЗИЙ и НОСТАЛГИЯ!

[sara]

ami в момента, в който се качиш на самолета за Канада ще те обхване странно чуство на страх, примесен с тъга, ще започнеш да се питаш къде отиваш, какво ще правиш, дори се питаш дали като се върнеш след неизвестен период от време ще намериш нещата така, дори дали някои от близките ти ще са живи и т.н. така е, гадна е имигрантската съдба

aha... само да добавя, че още като започнеш да приготвяш багажа и да се сбогуваш и да казваш: ох! ох ами сега какво ли ще е след месец, година и започваш да се питаш и чудиш и маеш как е неизвестното и дали известното колкото и да е недобро не е по-добре от неясното.. а като отидш на летището ти е едно такова...
но ... аз лично винаги обичам да предприемам нови неща и да вървя по неутъпкани пътища, защото известните ми стават безинтересни.. мда... такива ми ти работи
а като се върнеш си казваш: леле, какво е било