Ognen_led написа:Maria29, защо просто не каза на тая секретарка с любезен и достатъчно твърд тон, че си видяла как се е отнесла с човека преди теб, не приемаш подобно отношение и настояваш да те запише. (ако още се инати и казваш че ще предприемеш съответните мерки. ако случайно пак няма резултат пишеш писмо до шефа на програмата и бас държа че ще ти намерят място).
Прав си Огнен лед това трябваше да направя. Не зная защо не реагирах както подобава сигурно защото възпитанието ми не ми позволява да си призная публично че съм подслушала чужд разговор или по скоро вече съм толкова прeтръпнала с това отношение и се чувствам изморена да се боря на всяка крачка с тази дискриминаторска политика.
Ognen_led написа:Относно оценяването при равни други условия по-високите оценки са за чужденците (знам го от личен опит и наблюдения, а си има и научни изследвания по въпросса) логиката е много проста преподавателите се страхуват да не бъдат обвинени в дискриминация.
Ще ми е интересно да се запозная с тези научни изследвания тъй като този страх се усеща (по мои наблюдения) само при цветнокожите или когато преподавателите са написали някоя дискриминативна критика и чужденеца тръгне да си търси правата. Далеч съм от мисълта че търся начин и причина да оправдая лошите си оценки

просто защото не мисля че имам такива, пък и да имах никога не ми е пукало за оценки, а по скоро за това дали са заслужени и повярвай ми когато съм искала преразглеждане на работата ми винаги е била променяна оценката тъй като са осъэнавали (лично или с чужда помощ

) дискриминацията която са проявили.
Хемоглобин, по принцип работодателите във всяка една държава се страхуват да не допуснат грешка при назначенията и естествено търсят хора които ще им доннесат полза.....
Ей, тези кебекари били много страхливи...първо страхливи да формират групи с нас, после страх да ни вземат на работа ... То шубето е голям страх

Странното е обаче че нищо не гарантира че работата с негови съграждани няма да му донесе същите проблеми...Даже повече като се има предвид мързела им и виртуозните им изпълнения за да се "откачат" от работата и да я прехвърлят на другия.
А като каза че работодателите се страхували от грешки на работниците си се сещам за един реален случай който няма нужда мисля от коментар. Та случая е следния ..
Става въпрос за Sr. Thomas Watson , един от шефовете на IBM. Веднъж един от младите им кадри направил гаф при работата си, което струвало на фирмата няколко милиона долара. По това време 1950 г. това било колосална сума както и в днешно време си остава значителна. Когато грешката била открита младия работник се явил при Watson, треперейки казал:" Предполагам...предполагам че съм уволнен?" А Watson му отговорил : "Вие уволнен?Вие уволнен? След всичко което ми струва вашето обучение (formation)....."

"If you don't know jewelry, know the jeweller." (Warren E. Buffett)