Самолетът закъснява
Събрани на летището, върху което сипе пламък
и ни събаря слънцето и в пот ни дави-
отдавна трябваше да отлетим оттук и да се махнем
Но самолетът закъснява, самолетът закъснява.
да бяха се показали поне в запаления въздух
излъсканите му крила-да знаем, че го има.
Разгърдил черния си фрак, напразно гарвана се бъхти
да изкопае дупка, през която той да мине.
Промивами червата си с кафе и чоплим новините.
И шоколада се топи-децата плачат със сълзи кафяви.
Изпратихме Дедал и неговия син Икар, но никой
не се е върнал да ни каже за какво се бави.
Обади се от някъде пилота, само за да обещае,
че ни очаква друг живот-и повече не чухме.
И си представяме сега, политнали към рая,
как нашите души се спускат с бели парашути.
В съседните летища, от които ни разделят мрежи,
излитат всеки миг-небето ще съборят...
А ние късаме билетите, докрай изгубили надежда,
и чакаме ноща-като добичета покорни.
Навярно ще пристигне той и като ангел се вестява,
ще тичат старците подир крилата му приведени...
Но мене няма да ме има-моята глава тогава
ще бъде къща на щурците с камъчета обзаведена
Борис Христов
:beer2: