Загубих интерес! Лека нощ!
![Hi There :hai:](./images/smilies/emoticon-0128-hi.gif)
![Yawn :yawn:](./images/smilies/emoticon-0118-yawn.gif)
![Sleepy |-)](./images/smilies/emoticon-0113-sleepy.gif)
Къде ги държите тия "100 чифта обувки" в кондото под наем ?jovani написа:Хайде сега глупости. Не съм чак толкова стиснат, примерно имам колекция от часовници дето струва сигурно над 80,000 долара, костюми Версаче, Валентино и пр. от младите ми години (сега ходя оръфан и небръснат, защото работя от къщи и не ми дреме). Жена ми обаче ме слага в малкият си джоб - над 100 чифта обувки, някои от които струват няколко хиляди долара, 2 гардероба с маркови дрехи (които също като мен рядко облича). Дори реализирах една от детските си мечти - купих си Ферари. При мен всичко се получава, но обикновенно не на 100%, така че и Ферарито не е Ферари, а Мадзерати с двигател на Ферари (Фиат нямат малки двигатели и за Мазерататито взимат от Ферари). Когато бях малък си играех с детски колички и Ферари са хитреци и имат много моделчета за деца (за да им промият мозъците). Като поотраснах разбрах за каква пръчка става въпрос, но така си ми и остана - глупава мечта, която задоволих за скоромна сума пари наскоро (но пък мейнтенанса е ужас - маслен филтър струва 80 долара например, накладки - 400-600 долара и т.н.) Ягуарите са чийп в сравнение с тази италианска томахавка, защото е много рядка - от този модел са произведени 26,000 бройки за 8 години, а от моят трим - ГТС са продадени точно 667 бройки в цял свят.roumensp написа:Убаво, ама 'що и детето ти трябва да пати от твоята простотия ? Сигурно му купуваш обувките от трифт-стора ...jovani написа:Абсолютно, принципът ми е "купувай евтино, продавай скъпо". Може би е професионална деформация, но с времето установих, че колкото повече пари изкарвам, толкова по-голяма скръндза ставам.Не знам как изобщо те е взела някоя, освен ако не си си намерил габровка.
Чийп е относително казано, на мен Куба ми харесва и отивам там не защото е евтино, а защото е фън според моите разбирания и наистина много я харесвам тази страна - спомени от отминали години.
Много вещи и предмети (повечето мои) сме ги складирали в сторидж юнити, дрехите заемат 2 вътрешни килера за дрехи в 2 от стаите, в които не може да се влезе. Кондото е около 200 кв. м. и в момента се пука по шевовете от предмети.roumensp написа:Къде ги държите тия "100 чифта обувки" в кондото под наем ?jovani написа:Хайде сега глупости. Не съм чак толкова стиснат, примерно имам колекция от часовници дето струва сигурно над 80,000 долара, костюми Версаче, Валентино и пр. от младите ми години (сега ходя оръфан и небръснат, защото работя от къщи и не ми дреме). Жена ми обаче ме слага в малкият си джоб - над 100 чифта обувки, някои от които струват няколко хиляди долара, 2 гардероба с маркови дрехи (които също като мен рядко облича). Дори реализирах една от детските си мечти - купих си Ферари. При мен всичко се получава, но обикновенно не на 100%, така че и Ферарито не е Ферари, а Мадзерати с двигател на Ферари (Фиат нямат малки двигатели и за Мазерататито взимат от Ферари). Когато бях малък си играех с детски колички и Ферари са хитреци и имат много моделчета за деца (за да им промият мозъците). Като поотраснах разбрах за каква пръчка става въпрос, но така си ми и остана - глупава мечта, която задоволих за скоромна сума пари наскоро (но пък мейнтенанса е ужас - маслен филтър струва 80 долара например, накладки - 400-600 долара и т.н.) Ягуарите са чийп в сравнение с тази италианска томахавка, защото е много рядка - от този модел са произведени 26,000 бройки за 8 години, а от моят трим - ГТС са продадени точно 667 бройки в цял свят.roumensp написа:Убаво, ама 'що и детето ти трябва да пати от твоята простотия ? Сигурно му купуваш обувките от трифт-стора ...jovani написа:Абсолютно, принципът ми е "купувай евтино, продавай скъпо". Може би е професионална деформация, но с времето установих, че колкото повече пари изкарвам, толкова по-голяма скръндза ставам.Не знам как изобщо те е взела някоя, освен ако не си си намерил габровка.
Чийп е относително казано, на мен Куба ми харесва и отивам там не защото е евтино, а защото е фън според моите разбирания и наистина много я харесвам тази страна - спомени от отминали години.
Не ме чети, кой те кара. Аз не намирам за проява на добър вкус да се хваля по форумите, но този път ме предизвикахте и е нормално да се приберете с подвити опашки.roumensp написа:Ти съвсем ни взе на мезе, рентва кондо от 200 квадрата (минимум 5к/месец, освен ако не е в джендема), обаче преди това мортгидж от 1.7к + 800 maintenance му идвал много.![]()
Нямам нерви повече да те чета, прехвърлям се на нещо друго.
Все от нещо трябва да се пести, какво да се прави...roumensp написа:Гледам сега страхотно си "поработил" над себе си - живее по наем, почива в Куба един пън на 4 години, пести от закуски ...![]()
Айде бай, стига ми за днес.
Аве ти голям психолг се извъдиjovani написа:Едно от големите предимства на автомобилът от висок клас се корени в човешката психология.
Онзи ден карах една обикновенна колица на една позната и се същисах как никой не ме забелязваше и се опитваха да ме изпреварят отляво и отдясно. Дори и при разликата в мощността аз можех да настъпя и да не се дам, но просто беше кошмар, все едно не съществувам на пътя. Подобно нещо не бе ми се случвало от години, но никога не съм могъл да разбера психологията на хората, които като видят "скъпа" кола и правят път, а се натискат да засекат по-евтината. Това е като при ванкувърските палячовци, пардон "баровци" - като видят някой по-слаб и дайте да го натиснем, а ако мине някой по едър - опашката между краката и беж. Аз реагирам по точно обратният начин - като видя млад шофьор или възрастен човек с евтина кола и му правя път, а тарикатите със скъпи автомобили ги изпреварвам (което бе особенно приятно, когато карах трошка на времето - ако стане ПТП трошката за няколкостин кинта няма как да понесе щетите на Ленд Роувър за 70-80К).
В това може би се корени и разликата в предпочитанията за курортите - не мога да се сетя какво има в хотел в Кий Уест, дето го няма във високоразряден кубински хотел. Качествена храна (чувал съм оплаквания, на мен лично Кубинската кухня много ми харесва, близка е до българската), пиене, плаж, слънце, басеини, обслужване, програма (даже мога да се обзаложа, че програмата в един Кубински хотел е много по-наситена и интересна от тази в еквивалентно ниво Американски хотел /изключвам Лас Вегас/), и всичко това срещу фракшън от цената. Нима едно седемгодишно дете ще оцени "качеството" на американският хотел? Или един скуба дайвър ще разбере разликата под водата?
И може би затова аз имам частен бизнес, а "баровците" бичат на пейчек - вероятно същата разлика в психологията, която описах по-горе. Не съм бил имал къща - почти всеки карък в Канада може да вземе моргидж, примерно аз мога да си купя къща без моргидж, но няма да е това, което ми харесва. Вероятно ще направя компромис в някакъв момент с качеството или моргиджа, в моментът в който преценя, че ме устройва, или просто ще се преместя на друго място, за да "купувам евтино и продавам скъпо", моята специалност - арбитраж.
Аз не обичам да се хваля, прочети пак темата и виж какво предизвика бурното ми изригване:fighter написа:Аве ти голям психолг се извъдиjovani написа:Едно от големите предимства на автомобилът от висок клас се корени в човешката психология.
Онзи ден карах една обикновенна колица на една позната и се същисах как никой не ме забелязваше и се опитваха да ме изпреварят отляво и отдясно. Дори и при разликата в мощността аз можех да настъпя и да не се дам, но просто беше кошмар, все едно не съществувам на пътя. Подобно нещо не бе ми се случвало от години, но никога не съм могъл да разбера психологията на хората, които като видят "скъпа" кола и правят път, а се натискат да засекат по-евтината. Това е като при ванкувърските палячовци, пардон "баровци" - като видят някой по-слаб и дайте да го натиснем, а ако мине някой по едър - опашката между краката и беж. Аз реагирам по точно обратният начин - като видя млад шофьор или възрастен човек с евтина кола и му правя път, а тарикатите със скъпи автомобили ги изпреварвам (което бе особенно приятно, когато карах трошка на времето - ако стане ПТП трошката за няколкостин кинта няма как да понесе щетите на Ленд Роувър за 70-80К).
В това може би се корени и разликата в предпочитанията за курортите - не мога да се сетя какво има в хотел в Кий Уест, дето го няма във високоразряден кубински хотел. Качествена храна (чувал съм оплаквания, на мен лично Кубинската кухня много ми харесва, близка е до българската), пиене, плаж, слънце, басеини, обслужване, програма (даже мога да се обзаложа, че програмата в един Кубински хотел е много по-наситена и интересна от тази в еквивалентно ниво Американски хотел /изключвам Лас Вегас/), и всичко това срещу фракшън от цената. Нима едно седемгодишно дете ще оцени "качеството" на американският хотел? Или един скуба дайвър ще разбере разликата под водата?
И може би затова аз имам частен бизнес, а "баровците" бичат на пейчек - вероятно същата разлика в психологията, която описах по-горе. Не съм бил имал къща - почти всеки карък в Канада може да вземе моргидж, примерно аз мога да си купя къща без моргидж, но няма да е това, което ми харесва. Вероятно ще направя компромис в някакъв момент с качеството или моргиджа, в моментът в който преценя, че ме устройва, или просто ще се преместя на друго място, за да "купувам евтино и продавам скъпо", моята специалност - арбитраж.![]()
Само комплексар може да се хвали с вещи - обувки, костюми, ролекси, ферарита![]()
Че на всичко отгоре и не го забелязвали като карал трошка![]()
Не, Братче, не те забелязват не защото караш трошка, ами защото няма с какво да привлечеш внимание
Колкото и ферарита да си купиш, ще си останеш все незабележим
Джовани, това твоето според всички критерии и най-вече според тези на Карл Маркс (питай о.з. Озо за повече подробности по въпроса) не е частен бизнес, а работа на заплата, "замаскирана" като бизнес, само и само за да могат големите играчи да те работят както си искат - в смисъл да те съдят като бизнес и да те цакат с всякакви условия, които принципно са забранени в трудовото законодателство. И не е нужно да започваш дълги тиради на темата - всички сме минали по този път! Ама иначе си забавен! Я кажи прехвърли ли си плейта "jovani" от джагуара на мазератито? И научи най-накрая как се произнасят тия имена на италиански коли, а уж си живял и работил в Италия - нито на италиански, нито на английски, нито на български се казва "мадзерати". Навремето пък викаше на ламборгини - "ламборджини".jovani написа:И може би затова аз имам частен бизнес, а "баровците" бичат на пейчек
И ти енджой:Pyrelight написа:Не са. Римакс продава за простолюдието. Никой не ви е виновен, че там простолюдието живеете в такива скъпи имоти! Всъщност са - китайците.roumensp написа:Пълни глупости, при нас това е съвсем нормална и стандартна компания като Римакс. Продават и бараки по милион и нещо.Pyrelight написа:Аз казах, че имотите там се продават не чрез Ремакс, а чрез Сотби. Прави си изводите за какви имоти иде реч! Инак имаш право да вярваш и да храниш, каквито илюзии искаш.![]()
Както казах при нас няма балон. Ето, инджой!
https://sothebysrealty.ca/en/"
Моите съседи също продават с Римакс, ама аз живея в не толкова скъп квартал.![]()
Основен принцип при риълестейта за да ти излезе сметката: Купувай евтино и продай скъпо!
Ако купиш прекалено скъпо после рискуваш да продадеш на загуба. За това Джовани е прав.
Виж скъпите домове във вашата провинция от какъв порядък са! И ми кажи дори и да ги намалим съобразно нашата, не можеш ли да направиш печалба от 1 млн? Цената на строителните работи е почти същата.
Точно по тази причина, през 90-те промениха закона за живеещите все още в къщите си, закупени през 50-60 години за по $100 000 в Brentwood Park (LA 90049), да не ги хваща промяната на assessment-ите, щото в един момент се оказва, че същите къщи вече са оценени на по 3-4 милиона и хората не могат да си позволяват повече да живеят в тях - нещо като заварено положение.Marto написа:Пичове, това с кондотата/страта/юнитите много хубаво, но както някой спомена special assessment-сите понякога могат да изядат всичката печалба, че и повече. Внимавайте, виждал съм ужасни неща, хора загубили ризите си, бельото и скъсаните чорапи. Лошава работа!