fighter написа:Ще си го направите какъвто цвят искате, всичко от вас си зависиclairee написа:Благодаря на всички, които споделиха хубавата страна на нещата. Така чакането е по-поносимо. То е ясно, че не може всичко да е розово, но в България съм се наслушала на хора, които от всичко са недоволни и на които винаги другите са им виновни за всичко.
Между другото и аз си подготвям нещата да започна да уча от нулата и вашият опит ми дава увереност, че не съм взела грешно решение.
Успех
Габи честито за поканите!mailo83 написа:Честито Габи и успехgaby_ написа:Здравейте след точно 3 години от взимането на решението да имигрираме в Квебек и да започнем подготовка получихме тооооолкова дълго чаканите покани за визи. Беше една дълга ,тежка и наистина каръшка процедура ,но пък имахме щастието покрай нея да се запознаем със страхотни хора . Имиграционните бяха решили да тестват нашата мотивация ,издържливост и търпение ,то не бяха изпити,искане на документи ,интервю в Молдова ,но най-накрая се случи . Толкова сме щастливи ,че не можем да повярваме .Много ще се радвам на препоръки за полета и за нещата ,които да носим в самолета необходими за малко бебенце и съвети за полета.
А ти borkoo не ни убивай бойния дух (както казваха в едно испанско сериалче). Хора различни, съдби различни и очакванията от живота са различни..............всичко е строго индивидуално и пречупено през лична гледна точка. Нека всеки да отиде и да прецени дали това е неговото място. До тогава - оптимизъм и надежда
karelia79 написа:Честито! 4 години не са никак малко време.
Ние за разлика от Боркоо сме от хората, които ни най-малко не са разочаровани от Квебек, даже напротив.
Аз лично приемам за напълно нормален факта, че трябва да уча тук, а отделно ми доставя огромно удоволствие. Да не говорим, че ми е напълно безплатно обучението, а отделно от това ми плащат стипендия, плюс транспорта и занималнята на децата. (100% стипендия)
Квебекарите, които съм срещнала тук, са чудесни, много благоразположени и ми помогнаха и помагат много във всяко отношение.
Така че - ето и моето скромно, но позитивно мнение. Бяхме си в България през лятото, хареса ни, но нито ни влече да се връщаме, нито ни липсва.
За момента е безплатно, защото вземат от нечии други такси, за да може образованието да ти е "безплатно" 
bengazi написа:Ами да се похвалим че и ние от днес сме с покани.Пожелавам на всички чакащи да се похвалят със същото до края на седмицата и бърза адаптация.Знам колко е гадно да си в невидение и да не можеш нищо да планираш така че УСПЕХ!
суперрр! ЧеститооДа права си. Наистина е плюс...някакъв вид. Аз лично за себе си не счетох за нужно да приравнявам, но може би и в моята сфера не беше нужно.karelia79 написа:Balbi, естествено, че знам че няма безплатен обяд и всичко идва от някъде. Напълно наясно съм колко са високи данъците, защото имам предмет счетоводство. А и българите не се лъжем лесно.
Въпросът е, че когато си новодошъл, хората ти предлагат един куп курсове, услуги и т.н. (езикови, професионални, интеграционни), за да излезеш на пазара на труда и те са безплатни за теб. Да, някой друг ги плаща, защото печели достатъчно според правителството.
честито и от мен, и пак да побутна въпроса ако на някой са му искали подобни докс за какъв формат става съпрос защото в моя мейл няма никакви обяснения и/или инструкции.rstfgh написа:Поискаха ни додпълнителни докс и един от тях е
- updated info on family status and composition (if case), employment, residence since 2015;
Това значи, че отново трябва да се прати BACKGROUND / DECLARATION попълнена от 2015 насам?
Допълнителните докс се пращат по пощата до Букурещ предполагам
uncontrollable написа:Засърбяха ме ръцете и аз да се изкажа във връзка с думите на Борко. Кой каквото и да ви говори, че ще ви се случи тук, слушайте ги с едно на ум. Това, че на някой му се е случило нещо не значи, че на вас ще ви се случи същото. И на мен ми обясняваха колко е невъзможно да си намериш хубава работа, особено в началото. И къщи ме пращаха да чистя, и чинии да мия. Пък действителността се оказа много по-различна. Наеха ме на работа основно заради опита ми в България и ми го казаха в прав текст. Всичко зависи от личната мотивация, знанията и уменията на всеки един, владеенето на френски и английски, адаптивността и желанието да постигнеш целите, които си си поставил. И доза късмет.
Мислете положително, не се предавайте пред малките и големи препятствия, защото инак по-добре да не тръгвате. Успех на всички. Емиграцията не е за всеки, но пък след като сте стигнали до тук борете се.
Много мотивиращо! 
.svg.png)
