grozdan написа:Само че така и не разбрахме ти какво правиш в София. Ако не си зарзаватчия (това ми е непозната дума, май беше нещо с плод и зеленчук), да не си се върнал по програмата за овчари.
Та дори и да е зарзаватчия или овчар, какво? Това ще те издигне още повече в собствените ти очи ли?
А ти със сигурност вече си се отрекъл от своите предци - зарзаватчии и овчари.
Пази, Боже, сляпо да прогледа!
- Баща ви, ваше високоблагородие! - извика тържествено гавазинът. Докторът остана като гръмнат, изтърва чашата с чая... и колебанието му трая само една секунда... Той скочи от стола си и като изгледа с най-голямо презрение баща си, изрева:
- Как?! Как ти смееш да ми водиш в кабинета такива....
- Христо!... Чедо!... - изтръгна от гърдите си дядо Петко.
- Изведи го! - кресна докторът с разтреперан глас и като грабна от масата една шепа пари, подаде ги грубо на гавазина и му изръмжа със стиснати зъби: - На, дай му тези пари, па да се махне оттука, чу ли?
- Слушам, ваше високоблагородие!...
И негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано вратата.
„Стыдить лжеца, шутить над дураком и спорить с женщиной — все то же, что черпать воду решетом: от сих троих — избавь нас Боже!“ (М.Ю.Лермонтов)
Та какво ми харесваше в Канада:
* Много ме кефи the Path -a под центъра на Торонто.
* Новите видео стени на Dundas sq. - вече с по-висока резолюция.
* Вчера гледах как миеха един бетон-миксер на центъра като изляха бетона- водата от улука се събира в един метален съд и с помпа се връща обратно (затворен съд) докъто юнака пръска с маркуча и бурето се върти. Така няма да се на*ере асвалта и колите да подскачат следващите 25г. по засъханлите капки бетон на асфалта, а и се пести вода.
* Харесва ми как се влиза в щатите - с канадския паспорт, у лево на бързата колона, селф сервиз и се дивиш на "другата" колона.
* Популацията на велосипедистите нараства прогресивно (сутрин е навалица за работа). Кефят вело маршрутите - особено онази дългата пътека край Дон ривър. Слиза се в центъра за минути в страни от трафика.
* Мороните се дръгнат само по форумите, не ти се налага да ги търпиш на живо (ако някой се припознае- всяко съвпадение на лица и числа е случайнo)
Хей и аз гледах вчера как мият един бял бетоновоз, викам си, баси, чисто бял, все едно тесто за кифли бърка, а не бетон. Аз го видях на Чарлс до един от многото строежи, ти къде?
What are the odds ?
jet написа:* Харесва ми как се влиза в щатите - с канадския паспорт, у лево на бързата колона, селф сервиз и се дивиш на "другата" кколона.
Явно живея във Фалшивата Канада (Mambo Italiano )
За такова нещо от Кебек в САЩ не знам.
Замислял(а) ли си се, че между това, какво буквално пише в дадено мнение, и какво всъщност се има предвид, може да има съществена разлика?
Или сърбежа да посегнеш към клавиатурата, без да осмислиш какво си прочел(а) е твърде силен?
Koko
Замислял(а) ли си се, че между това, какво буквално пише в дадено мнение, и какво всъщност се има предвид, може да има съществена разлика?
Или сърбежа да посегнеш към клавиатурата, без да осмислиш какво си прочел(а) е твърде силен?
Koko
Ето един пример на съзнателна промяна от университетски преподаватели и банкови съветници в Англия буквално в зарзаватчии и овчари в България.
Сред тези, които наричат бившата комунистическа държава (България - б.а.) свой дом, са и Тина и Кевин Брасингтън – двама университетски преподаватели, които оставят своята високоплатена работа в Кент през 2011 г. и създават малка ферма за органична продукция в България.
„Желаете ли супа?“, пита Тина отваряйки зелените порти на своето жилище, което се намира на прашен път в малкото село Алино, на 50 километра южно от столицата София.
Зад брюнетката малка козичка подскача по зелена поляна, окъпана в слънчева светлина. Редици с корени насадени зеленчуци лежат между плодови дървета и цветни храсти. Семейството също така отглежда пилета, гъски и прасета. Двойката, която е в 40-те си години, казва, че България им е позволила да изпълнят своята „мечта за независимост“.
„Отне ни няколко години, за да превърнем запустелите къща и градина в нещо красиво, където можем да отглеждаме собствената си храна“, казва Кевин, отпивайки глътка от чаша с британския флаг.
„Научихме се да бъдем щастливи с малко“, допълва Тина, която в един момент от живота си е работила като експерт по пазари към лондонски банки. Когато не продават продукцията си по фермерските пазари, двойката пасе козите на селото, среща се със съседи за кафе и разширява познанията си по български език.
И тези си заслужиха презрението на наш Грозданчо.
„Стыдить лжеца, шутить над дураком и спорить с женщиной — все то же, что черпать воду решетом: от сих троих — избавь нас Боже!“ (М.Ю.Лермонтов)
agent Ozo написа:Ето един пример на съзнателна промяна от университетски преподаватели и банкови съветници в Англия буквално в зарзаватчии и овчари в България.
Сред тези, които наричат бившата комунистическа държава (България - б.а.) свой дом, са и Тина и Кевин Брасингтън – двама университетски преподаватели, които оставят своята високоплатена работа в Кент през 2011 г. и създават малка ферма за органична продукция в България.
„Желаете ли супа?“, пита Тина отваряйки зелените порти на своето жилище, което се намира на прашен път в малкото село Алино, на 50 километра южно от столицата София.
Зад брюнетката малка козичка подскача по зелена поляна, окъпана в слънчева светлина. Редици с корени насадени зеленчуци лежат между плодови дървета и цветни храсти. Семейството също така отглежда пилета, гъски и прасета. Двойката, която е в 40-те си години, казва, че България им е позволила да изпълнят своята „мечта за независимост“.
„Отне ни няколко години, за да превърнем запустелите къща и градина в нещо красиво, където можем да отглеждаме собствената си храна“, казва Кевин, отпивайки глътка от чаша с британския флаг.
„Научихме се да бъдем щастливи с малко“, допълва Тина, която в един момент от живота си е работила като експерт по пазари към лондонски банки. Когато не продават продукцията си по фермерските пазари, двойката пасе козите на селото, среща се със съседи за кафе и разширява познанията си по български език.
И тези си заслужиха презрението на наш Грозданчо.
ваш грозданчо май търкаше с мопката нейде из улиците на Монреал !
ДА, и е унизително, да минеш 11 000 км път и за да търкаш с мопката
„Робите лъжат, свободният човек казва истината.“
"Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен."
Стефан Цанев
Kan_Tangra написа:Май нещата отиват да оставя тоя форум на киселите старци, като твоя милост!
Да си се ядат едни други и да намират смисъл в безмисленото си съществуване.
Тъй де, я виж Бистра как се отърва от тая си зависимост. Няма я да ни обясни как точно става това.
Веднъж, не знам по каква причина, не минахме американска паспортна проверка в Едмънтън преди полет до САЩ (не помня коя дестинация).
Когато кацнахме на американското летище, пуснаха канадските граждани да минат през "бързата" опашка за американци и хора със зелени карти. Беше изненадващо, но донякъде логично - на канадците не им правят снимки/вземат отпечатъци, така че не е нужно да минават през гише оборудвано за такива неща.
Marto написа:Беше изненадващо, но донякъде логично - на канадците не им правят снимки/вземат отпечатъци, така че не е нужно да минават през гише оборудвано за такива неща.
Не, не е логично. На аерогарата канадците се "самоснимат" и дават отпечатък на машина при всяко влизане (от около година). Преди седмица минах като не-канадец (паспортът ми изтича скоро и машината ме нарита) и не ми направиха нито снимка, нито дадох отпечатък, само ме питаха къде отивам и минах 3-пъти по-бързо.
Замислял(а) ли си се, че между това, какво буквално пише в дадено мнение, и какво всъщност се има предвид, може да има съществена разлика?
Или сърбежа да посегнеш към клавиатурата, без да осмислиш какво си прочел(а) е твърде силен?
Koko