jovani написа:Факт е, че както аз, така и Пумпи продължаваме да живеем за бъдещето. Съмнявам се, че той може да си позволи да обядва по 2 часа, да излиза всяка вечер със семейството си (най-малкото заради това, че не живеят заедно през част от времето), да се наслаждава на чаша вино с приятели всяка седмица, разсъждавайки по философски въпроси.
В Монтреал нещата са по-различни, моето мнение е, че Монтреал (и може би Квебек като цяло) е някакво средно положение м/у живота в Европа и живота в Северна Америка.
И това го правим не защото сме алчни, а защото конкуренцията не спи и постоянно ни натиска (поне в моят случай) и се налага буквално да ги мачкам, за да оцелея аз. Това е моята реалност, както и реалността на много хора, които познавам в Торонто - в Монтреал или някъде другаде може и да е по-различно.
Когато поодъртееш още малко ще схванеш, че има и по-приятни занимания от "мачкането" на конкуренцията и работохолизма, и ще почнеш да правиш гореизброените неща (редовни разходки със семейството, чаша вино и т.н.) по-често ... личен опит.
Всяко нещо с времето си ... ти още си в категорията на "младите дихатели", както казваха в казармата.
И в България да беше, пак щеше да правиш същото на тая възраст, единствената разлика за мен беше, че през ден пиехме с колеги след работа и на другия ден имах главоболие. Именно в Америка разбрах, че в тоя живот има и много други занимания и удоволствия освен "спортуване на маса", кръчми и киснене по кафенета.
хей днес е 9 май,първи април беше преди няколко седмици 
