optics написа:tonich написа:optics написа:Тази е моя, мисля че е Ахтопол, някъде 86-та може би
Катмите закъсняват (както обикновено), а всички са изнервени, защото бързат да ходят на плаж и искат да сложат надуваемия дюшек на по-хубаво местенце. Безценно!
Има и друг български феномен - опашката никога не остава тясна колкото един човек ! Почва едно надничане и опити за преварване.
А не е ли по-патетично да се редиш на опашки (спане по тротоарите 1-2 нощи) при пускането на поредния плейстейшън, Прозорец или поредната междузвездна простотия?
Както Миелето отбеляза, въздуха в днешна София е в пъти по-мръсен от някогашната кремиковска. Вчера прочетох, че Париж е най-замърсения европейски град - 80% от колите там били дизелови.
Много е жалко човек да отрича детството си, да му се присмива и да спекулира, че ако е израсъл в капиталистическа държава е щял да бъде по-щастлив, само защото е щял да има банани и Мак Доналдс на всяка крачка. Имат право да си мразят детството само израсналите в сиропиталища или такива деца, имали нещастието да попаднат на лоши родители - нещастни обстоятелства нямащи нищо общо с обществения строй. С риск да стана досаден, ще ви дам поредния пример с Х. Стърн. Последният израства в квартал Рузвелт (изписването на бг е неправилно, но както и да е) - Лонг Айлънд, който постепенно започва да се променя от хубав бял квартал на негърско гето. Самият Стърн казва, че в един момент на целия техен блок само тяхното семейство останало бяло, обаче родителите му-идеалисти, упорито отказвали да се изнесат от там, защото вярвали в мирното съвместно съществуване на всички раси
Всеки божи ден Стърн е бил причакван, бит и ограбван от група чернокожи деца. Всеки божи ден той е прескачал закуската, защото са му крадял джобните пари. Всеки божи ден е бил освиркван и подиграван, за това че е грозен бял евреин, с една дума, живота му е бил ад под богатото американско небе. Единственият начин да забрави поне за момент този ужас е бил да се заключва в стаята си, да пуши марихуана и да слуша плочи на Бийтълс.
Повечето от нас имаме деца, израдващи в богата капиталистическа Канада, деца, материално задоволени с всичко. Вие можете ли да кажете, че тяхното детство е по-щастливо от нашето? Аз не мога.
"
