Да започна с това че преди да тръгна се бях подготвил, колкото мога повече (в голяма степен и с помощта на този форум - БЛАГОДАРЯ!) за това което ме чака. Бяха си направил план максимум за това което искам да направя в началото, и през цялото време стремежа ми беше да гоня тези цели с всички средства. Не очаквах да постигна много от това, но колкото повече, толкова по-добре. Бях изчел, каквото намерих в Интернет, бях си разпечатал много неща, които бях сигурен че няма да запомня.
Когато пристигнах подгоних нещата поред. Страшно много ми помогнаха приятелите, при които останах в началото. С тяхна помощ си намерих квартира за един месец (нещо много трудно без чужда помощ), те ме заведоха в банката, за да си отворя сметка, и в клуба за търсене на работа, където всеки ден можех да ползвам компютър, интернет, принтер, телефон, факс (дотук всичко безплатно), копирна машина. Там имаше и разни курсове за писане на резюмета, за явяване на интервю, до които обаче не стигнах. Страшно съм благодарен на тези приятели, не мога да го опиша!
Няма да влизам в подробности в този постинг за това кое как се урейдаше с какви трудности и дяволски кръгове се сблъсквах, ще премина на крайният резултат. Един месец по-късно си бях намерил жилище за което не трябваше някой да гарантира за мен, и нямаше нужда да работя и нямаше нужда да плащам наема за цяла година напред. Бях си намерил работа по специалността, без връзки и познати - по стандартният начин на кандидатстване през интернет, ходене на интервю, и т.н. Бях осигурил основните мебели с които да може да се живее, бях взел G1 (теорията за шофьорска книжка). Още 1,5 месеца по-късно, все още работя на същата работа, имам кредитна карта, имам G2.
Всъщност всички тук сме наясно, че от всичко най-важна е работата. Има ли работата, много от останалите неща са следствие. Факт е че намирането на работа не е лесно, аз бях подготвен за 3 месеца без работа, още 3 разнасяне на пици или работа в супермаркет или нещо такова. Факт е обаче също, че в момента Канадската икономика върви нагоре и фирмите започват да търсят хора все по-активно подготвяйки се за увеличаването на работата. Факт е че много малко са хората, които след 6 месеца в Канада са още без работа - аз лично не познавам такива, но знам че има. Факт е че има и такива като мен, които успяват да си намерят работа още през първият месец. Факт е още, че човек може да живее и с разнасяне на пици, а не както в България да се бори за оцеляването си и за това как да нахрани семейството си.
Сигурно ще съм от малкото в този форум, но тук ми харесва! Не всичко е по-добре от България (пералните например са умопомрачително тъпи и не могат да изперат нищо така добре както нормална произведена в Европа пералня може), но КАТО ЦЯЛО нещата са МНОГО ПО-ДОБРЕ.
Айде стига толкова че и без това вече ви изпробвах търпението да четете дълги съобщения

Поздрави на всички, и смелост. Идването тук си струва борбата и търпението (като стана дума аз чаках повече от 4 години).