Kpetrov написа:grozdan написа:Истинския мъж не ходи по голяма нужда! Той само пърди!
Може ли такива глупости сега... Истинският мъж никога не пърди! Той само освобождава напрежението!
Таш...ка на страна, я да преброим гнусливите и да задълбаем в темата! Та, кой може да си изяде сандвича в обществена тоалетна?
Това пък ме връща към годините в Академията. Първия път на упражнение по анатомия беше особено гадно - миризмата в секционните зали е странна. За изненанда на всички няколко седмици по-късно, поради липса на време си ядяхме обяда между масите за дисекция, като с едната ръка прехвърляш тъкани, а с другата държиш сандвич. Става малко конфузно като пообъркаш ръцете, но в най-лошия случай хвърляш сандвича и продължаваш напред.
А относно мозъка и кръвната захар - изказването ми беше "образно". За щастие или нещастие, мозъка "командва" парада и независимо колко мускулна маса имаш, как изпускаш напрежението и колко ти е дълга уретрата, той си получава своято пръв.
И този ред на мисли, има едно нещо, от което ме е относително гнус и още не съм свикнал особено и това е гной. Когато ми дойде пациент, който има нужда от инцизия и дренаж, ми е неприятно да понатисна със скалпела и отвътре да бликне гной. Добре, че има добра аспирация в днешно време, та не ми се налага да я гледам дълго време. В Радомир веднъж правих инцизия по шията на едного и беше едно нескончаемо забърсване на гнойта от врата му - тогава и процедурата ми стана "гнуслива"
И не бих го постнал тук, ако в края на "статията" не се споменаваше любим на някои канадски град за сравнение. Само дето си мисля, че в този град по вероятно хомосексуални двойки да са участници в преживяването.
