От два месеца съм в Европа, а от тях месец и половина в БГ след 5 годишно отсъствие и съвсем естествено заобикалящата ме среда ми е интересна и реших и аз да си направя една тема в която да си "споделям". Пък дали ще ме четете това си е ваш избор.
Предварително си правя един
"disclaimer" Че моите лични впечатления и наблюдения най-вероятно не са 100% обективни и не би трябвало да са база за гeнерални заключения.
Като цяло ми се струва, че ситуацията е по-зле от колкото преди 5 години. За да не звуча прекалерно негативно и песимистично обаче, за всяко "
негативно" наблюдение ще се опитам да споделя и някое "
позитивно" защото в БГ все още слава богу се наблюдават и позитивни неща.
Ще сложа "каруцата пред коня" и започвам направо с моите лични заключения а те са следните:
Тези на които им липсва БГ и страдат от носталгия и т.н. въобще да не си губят времето и да чакат това или онова да се оправи или този и онзи да си "оди". България в близките десителитея няма да бъде много по-различна (лошата новина) но и там все още живеят хора (добрата новина) и въпреки фактът че като цяло ситуацията е доста трудна, всичко е индивидуално и докато някои наистина изнемогват други си карат луксозните коли и си живеят живота.
Престоят ни на тази земя е прекалено кратък за да си губим времето и живота на място което не ни е приятно и се чувстваме нещастни. Така че без да се ебавам и без грам сарказъм или ирония съветвам хората на които им липсва България да не губят време. Особено ако са несемейни или нямат деца. Тези които имат деца тръгнали на училище в Канада, за тях може и да е по-сложно защото не мисля че ще е лесно децата да се адаптират към Българската учебна система, заради фактът че е доста по-натоварена и по-трудна. Ако някой е минал по този път и има опит моля да сподели.
Първоначалното впечатление след пристигането беше нещо като " Post Apocalyptic Scene " . Сиво мрачно, изпадали мазилки, разбита инфраструктура, дупки, кал и бездомни кучета навсякъде.. Дори синът ми сподели че: "Това място изглежда тъжно". Разбира се взимам в предвид фактът че пристигнах в преходен сезон (в средата на февруари) когато като цяло не е много привитливо.
Добрата новина е че след 10на дни свикваш и вече почти не ти прави впечатление. Всъщност малкият доста се забавлява с локвите и дупките в опитите да ги прескача къде успешно къде не.

.
Едно нещо с което аз обаче все още не мога да свикна е отношението на хората един към друг. Тук човек трябва да е психологически подготвен да го увикват да му се мръщят и дори направо да го игнорират. По нататък ще дам конкретни примери но засега толкова. И това е навсякъде. В магазини, в държавни институции, на улицата, в такситата.
Също така бих ви посъветвал: "За бога братя не поздравявяйте". Ако поздравите някой непознат ви гледат като психично нередовен.
И "За бога братя не задавайте въпроси" защото реакцията обикновенно е: Кръвнишки поглед изразяващ "Е ба ти тъпото копеле как може да задава такъв въпрос"
За щастие не всички са такива и въпреки цялостната грубост все още тук таме се срещат вежливи и позитивни хора и на тях им свалям шапка. Защото съм сигурен че не им е лесно да живеят в такова общество. Ако пък хората с които общуваш са ти познати тогава вече са много мили, но на непознатите като че ли се гледа с недоверие и подозрение.
Това отношение е което най ми бърка в мозъка на мен, защото когато си тук се налага по една или друга причина да общуваш с хора. Не може да се самоизолираш и да си седиш в къщи, и всеки опит за общуване си е риск да бъдеш увикан и нахокан.
Тук много се вика и се повишава глас за най-малкото нещо, и никой не се съобръзява че може да те накара да се чувстваш неудобно. Родителите и те са доста резки с децата си. Нещо на което извън БГ не се гледа много позитивно.
В това отношение си го казвам без да се замислям че от нас Българите по големи изроди няма. И да поясня че аз не сръвнявам БГ с Канада или друга претенциозна държава а с Бананова република от третият свят в която живях последните 13 години.
Има неща които разбирам че без средства не могат да се постигнат, но определени неща не изискват пари и средства а само малко човечност, а тя като че ли все по-рядко се среща.
Примерно концепта за "Customer Service" все още не е достатъчно добре осъзнат и в повечето случаи доставчика се чувства че "прави услуга" на клиента а не обратното.
А бе предполагам и с грубоста се свиква..
Хайде да сменим тона с по-позитивен.
Като всеки Българин отсътващ за дълго време, храната е нещо което компенсира останалите негативни подробнсти. Чувствам се като в кулинарен рай. Кисели млека, луканки, месища, саламища, бозища, баници, кифли, толумби.... Купон братче..
Лошата новина е че е физически невъзможно да се опита всичко и рязката промяна в диетата може да доведе и до рязка промяна в килограмите

.... ако не се внимава.
Жалко за България, защото има потенциал, но поне докато повечето от нас са живи само с потенциала ще си остане. Поне според мен.
Политическа алтернатива няма. Много хора съзнателно избягват политиката тук защото е невъзможно да останеш нормален ако и обръщаш внимание. такова плюене и сочене на пръсти, просто нямам думи да го обясня. Никой не е чист. Всеки има мръсно минало. Всеки е крал, Всеки се е облажвал и никой не си признава и никой няма виновен. Безкрайна верига от парадокси. Много е депресиращо да следиш политиката и много хора съзнателно не го правят, което пък ги прави "аполитични" и само прави проблема още по-сложен. А бе не е елементарна ситуацията..
Горните впечетления са предимно от Плевен и околностите. Тук хората са много... ама много изпростяли. В София е доста по-добре в това отношение, но то винаги е било така. Там хората са по-вежливи, отзивчиви и цивилизовани.
Като цялостен външен вид София е малко по-добре предимно в Центъра но в покрайнините си е доста зловещо и отблъскващо. София я "спасява" и фактът че е много внушителна като размери и неуредиците като че ли се губят в мащабите. Едно нещо което много се набива на очи са безбройните графити буквално навсякъде.. Много е гнусно..
Хайде спирам до тук..
По нататък ще споделя и други неща но по-помалко за да има и за друг път.
Ще споделя и за "Тютюнопушенето" което е другата национална черта която ми бърка във всички дупки и не мога да я трая..
За Телевизията, Порното, Еротиката, Чалгата (която като цяло като че ли е вече по-маргинализирана) За циганите и демографският срив.. А бе има какво да се пише, стига да се намери време, защото все пак съм във ваканция и постоянно бръмча нагоре надолу..