УРА! УРА! НАЙ-СЕТНЕ СЪМ ЧЛЕНКА!
УРА! УРА! НАЙ-СЕТНЕ СЪМ ЧЛЕНКА!
Най-сетне членка на Ордера и най-сетне имам право да работя по професията си!
Нямам думи от вълнение да изкажа радостта си и не мога да сдържа сълзите си като знам какъв път извървях до тук!
Благодаря ти,Господи,че беше с мен!
Благодаря на всички съфорумци ,които ми стискаха палци! При толкова положителна енергия,нямаше начин да не успея!
След година и половина,най-сетне Канада ме допуска като пълноправен член!
Радостта ми е съпоставима с тази,когато получих сертификатите за селекция и когато държах в ръцете си визите.С тази разлика,че пътя ,който извървях до това членство беше много по-труден и усилията многократно по-голями.
Много месеци упорито учене,много изпити(нито веднъж скъсана) за да стигна до най-важния,дългоочаквания кулминационен момент,от който ми зависи бъдещето-изпита в Ордера. Понеделник беше изключително труден ден.След месеци упорито учене,30-тина препрочетени по няколко пъти учебници,сгърнали из целия апартамент,изнервено семейство похлопващо празния хладилник,листа и материали разхвърляни навсякъде,общо взето тръгнах със самочувствие на знаеща... Изпита започна рано сутринта и приключи след обяд-без право на тоалетна.вода и каквото и да било...При първото отваряне на устата,изпитвания бива скъсван на секундата.Пуснати щтори.затворени прозорци и няколко часа,само шума на листа и вентилатора...Индивидуална версия за всеки,-дебела книжка от 140 листа,запечатена в два плика. С всеки един въпрос,самочувствието ми се изпаряваше все повече...
НЕВЕРОЯТНО СЛОЖЕН ИЗПИТ! Въпросите върху цялата медицина,но имащи много малко допирни точки с всичко,което бях чела до момента. Имах чувството,че или изпита е съставян от абсолютно неграмотен,или мен ме правят на тъпа, или си търсят повод за скъсване.Последното ми се стори най-вероятно,имайки впредвид откровенните въпроси-клопки,на които както и да отговориш,все би могъл да си губещия... Излязох пребледняла,посиняла,абсолютно отчаяна и изцедена до дупка. Почти убедена,че изпита няма да го взема...Най-лошото-очакването на присъдата...Обявено беше,че до края на седмицата ще получим отговора по телефона и последва подскачане при всяко позвъняване...
Ето днес,събрани на организационно събрание,няколко човека-мед.сестри-емигранти,изказваха мнението си относно изпита и всичко останало...Първо звънна моя телефон,който изключих веднага.После втори,трети,но всички ги изключваха...На кратката пауза някой се сети да се обади в къщи и изпищя от радост...Хукнахме всички към телефоните си,а сълзите не беше възможно да сдържим.Най-сетне Квебек отвори врати за мед.сестри.Много от нас,10 години са чакали този момент! Жалко за скъсаните-единствените,които работеха и учеха едновременно.Явно двете дини под една мишница не вървят...Тях вече ги чакаше пост и само заветната карта липсваше...
Нямам търпение да я хвана в ръце- до такава степен я мечтах и бленувах...Просто не мога да повярвам!
Желая на всички,на които им предстои подобен съдбоносен изпит,много,много късмет и Бог да е с вас!
Нямам думи от вълнение да изкажа радостта си и не мога да сдържа сълзите си като знам какъв път извървях до тук!
Благодаря ти,Господи,че беше с мен!
Благодаря на всички съфорумци ,които ми стискаха палци! При толкова положителна енергия,нямаше начин да не успея!
След година и половина,най-сетне Канада ме допуска като пълноправен член!
Радостта ми е съпоставима с тази,когато получих сертификатите за селекция и когато държах в ръцете си визите.С тази разлика,че пътя ,който извървях до това членство беше много по-труден и усилията многократно по-голями.
Много месеци упорито учене,много изпити(нито веднъж скъсана) за да стигна до най-важния,дългоочаквания кулминационен момент,от който ми зависи бъдещето-изпита в Ордера. Понеделник беше изключително труден ден.След месеци упорито учене,30-тина препрочетени по няколко пъти учебници,сгърнали из целия апартамент,изнервено семейство похлопващо празния хладилник,листа и материали разхвърляни навсякъде,общо взето тръгнах със самочувствие на знаеща... Изпита започна рано сутринта и приключи след обяд-без право на тоалетна.вода и каквото и да било...При първото отваряне на устата,изпитвания бива скъсван на секундата.Пуснати щтори.затворени прозорци и няколко часа,само шума на листа и вентилатора...Индивидуална версия за всеки,-дебела книжка от 140 листа,запечатена в два плика. С всеки един въпрос,самочувствието ми се изпаряваше все повече...
НЕВЕРОЯТНО СЛОЖЕН ИЗПИТ! Въпросите върху цялата медицина,но имащи много малко допирни точки с всичко,което бях чела до момента. Имах чувството,че или изпита е съставян от абсолютно неграмотен,или мен ме правят на тъпа, или си търсят повод за скъсване.Последното ми се стори най-вероятно,имайки впредвид откровенните въпроси-клопки,на които както и да отговориш,все би могъл да си губещия... Излязох пребледняла,посиняла,абсолютно отчаяна и изцедена до дупка. Почти убедена,че изпита няма да го взема...Най-лошото-очакването на присъдата...Обявено беше,че до края на седмицата ще получим отговора по телефона и последва подскачане при всяко позвъняване...
Ето днес,събрани на организационно събрание,няколко човека-мед.сестри-емигранти,изказваха мнението си относно изпита и всичко останало...Първо звънна моя телефон,който изключих веднага.После втори,трети,но всички ги изключваха...На кратката пауза някой се сети да се обади в къщи и изпищя от радост...Хукнахме всички към телефоните си,а сълзите не беше възможно да сдържим.Най-сетне Квебек отвори врати за мед.сестри.Много от нас,10 години са чакали този момент! Жалко за скъсаните-единствените,които работеха и учеха едновременно.Явно двете дини под една мишница не вървят...Тях вече ги чакаше пост и само заветната карта липсваше...
Нямам търпение да я хвана в ръце- до такава степен я мечтах и бленувах...Просто не мога да повярвам!
Желая на всички,на които им предстои подобен съдбоносен изпит,много,много късмет и Бог да е с вас!
- IvHaydu
- Хайдутин на годината
- Мнения: 4829
- Регистриран на: Нед Юли 27, 2003 4:52 pm
- Местоположение: Montreal, QC
Честито!
Който иска, може да постигне целта си - трябва само малко време и пооооовечко усилия...
Моите уважения и почитания!
Който иска, може да постигне целта си - трябва само малко време и пооооовечко усилия...
Моите уважения и почитания!







Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си. Пази честта си. И майната и на репутацията...
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
еее аз пък се чудех що се заяждаш с нас с Пламен, че сме мераклии да чукаме мед сестри
ЧЕСТИТООООО И ДА НАПЪЛНИШ ХЛАДИЛНИКА!!!!
хайде пожелай ми и аз да се справя с медицинския тест МСАТ и като стана лекар ти обещавам да те взема на висока заплата при мен.
и пак честито!

ЧЕСТИТООООО И ДА НАПЪЛНИШ ХЛАДИЛНИКА!!!!

хайде пожелай ми и аз да се справя с медицинския тест МСАТ и като стана лекар ти обещавам да те взема на висока заплата при мен.

и пак честито!

Кир по врат0 е стилът ми, брат0!
- IvHaydu
- Хайдутин на годината
- Мнения: 4829
- Регистриран на: Нед Юли 27, 2003 4:52 pm
- Местоположение: Montreal, QC
sasho71 написа:еее аз пък се чудех що се заяждаш с нас с Пламен, че сме мераклии да чукаме мед сестри![]()
ЧЕСТИТООООО И ДА НАПЪЛНИШ ХЛАДИЛНИКА!!!!![]()
хайде пожелай ми и аз да се справя с медицинския тест МСАТ и като стана лекар ти обещавам да те взема на висока заплата при мен.![]()
и пак честито!





То на мед. сестри всички сме мераклии!





Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си. Пази честта си. И майната и на репутацията...
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
По-добре временни неуспехи, отколкото временни успехи!
- KolioBalkanski
- Marquis de Suhindol
- Мнения: 9069
- Регистриран на: Пет Авг 29, 2003 8:40 am
- Местоположение: j-cowboyland, Toronto
- Обратна връзка: