В Онтарио тръгват на 6 навършени, нашия беше почти на 7.
Държавното училище е безплатно, занималнята от 3.30 до 6 ми е $400 на месец. Имат две малки междучасия по 20-30 мин и едно голямо - 45 или един час, забравих как беше в програмата. През междучасията задължително тичат по пистата и се движат поне 30 мин. Имат извънкласни занимания които са веднага след училище, водят се от частни фирми, нашия миналата година беше на фокусничество

, тази година си избра шах.
Програмата нямам с какво да я сравня, освен с когато аз бях ученичка, определено е по-лесна. Във края на втори клас трябват да знаят таблицата за умножение само с 2, 5 и 10, останалото е в трети клас

. По писане ги оценяват с така наречения
Kottmeyer spelling test и други разни EQAO tests.
Учителите, поне в нашето училище са леко откачени по мое мнение

. Дисциплината е желеЗна, нашата класна не се свени да ми праща бележки през ден и дори да ми звъни на работата и да го праща при директорката за най-незначителни неща. Отначало доста се стрясках, но свикнах, все пак трябва да се грижа аз да остана нормална, нали така

. Хвърляли си шапките в стола, сложил си пуловера на главата и стоял така най-неуважително, докато библиотекарката завършвала "увлекателна" лекция за научната фантастика на края на първия учебен ден (!), разглеждал си новите книги в час, вместо да внимава - книги които те го карат непрекъснато да поръчва и които не аз съм раздала на второкласници по средата на занятията, абе направо ужас. Неговата история винаги се различава от това което даскалите описват, и макар да му вярвам около 50%, в повечето случаи ми става ясно че хлапетиите започват да се бутат и дърпат, а невротизираните учители го представят едва ли не като углавно престъпление.
Важното е че и той се учи от тези истории и се старае да не ги предизвиква, горкото дете.
Та така с началното училище, въоръжете се с търпение и вярвайте на децата си, и на тях не им е лесно

...