Aко някой е приел, че плановете му за имиграция в Канада са свършили след неуспешното интервю, то той може да пише жалби или пък ако ще обвинителни и дори заплашителни писма колкото си иска и до когото си иска. Те няма да имат друг ефект за този човек, освен да поуталожат яда и разочарованието му от неуспеха, който с тези действия ще бъде направо бетониран.
Но за който смята, че свеът не е свършил с този отказ за издаване на сертификати за селекция за Квебек и дори се амбицира от неуспеха, наистина ще е полезно да си направи един обективен анализ на преминаването на интервюто за да си извади необходимите поуки.
Описаният подход на интервюиращият към meisi не е никакво изключение, а редовна практика. Въпросът за плановете и пътя за следване относно професионалната реализация в Квебек е дори, бих казал, задължителен към всеки кандидат. Защото нека припомним, че един от трите основни момента при оценяването на адаптивността на кандидата съгласно Анекс A на Правилника за селекция е:
- démarches effectuées pour faciliter son
intégration socioéconomique, notamment pour
parfaire ses connaissances linguistiques en
français ou en anglais ou pour obtenir un
permis d'exercice d'une profession ou d'un
métier réglementé, ainsi que toute autre
démarche visant à faciliter son intégration;
Или в мой непрофесионален превод:
познанията относно конкретните стъпки (процедурата), които трябва да се предприемат, за да се улесни социално-икономическата интеграция, в това число усъвършенстването на френския или английски език, или да се придобие разрешение за практикуване на професията или регламентиран занаят, а също така всяка една друга процедура водеща до улесняване процеса на интеграция на новия имигрант
И грешката допусната от meisi я допуска едва ли не всеки втори кандидат-имигрант. И то защото се разбира погрешно въпроса: "Какво ще работите в Квебек?" Всеки втори приема, че това означава какво ще работи веднага след пристигането си, буквално още на следващият ден. И някак си подсъзнателно се страхува да отговори, че ще работи по професията си. И как не след като човек е напълно наясно, че при регулирана от орден професия и с висше образование ще трябва доста месеци и дори години да минат за да му се приравни образованието и да получи разрешение за практикуване на професията си. Като последствие от всичко това се започват тези грешни и смешни обяснения относно готовността за започване на каквато и да е работа, или пък изтъкване на квалификацията по втора професия от средното образование, "доучване" или ново следване в канадски университет и т.н. и т.н. А се забравя основният момент в цялата процедура, че се кандидатства по едноименната програма и ни оценяват именно като квалифицирани работници. И съвсем естественият и резонен отговор на така поставеният ни въпрос за бъдещите ни планове в Квебек е реализация в професията, с която кандидатстваме. А вече в процеса на описване на пътя за постигане на тази цел може да стане дума за необходимостта от преодоляване на различни трудности и препятствия и начините за справяне с тях. Включително и за това как ще си осигурим прехраната и подслона докато дойде времето за практикуване на професията. Но всичко трябва да е навързано и да бие в една цел - професионална реализация в областта, в която вече сме доказали знания, умения и опит в България. И именно при описанието на пътят за тази професионална реализаци интервюиращият добива представа за познанията ви по горецитираните критерии за адаптивност. И ако се оплетете като пате в кълчища или започнете да демонстрирате готовност за саможертва и желание да сте полезни на канадското общество като миете чинии, то логично ще предизвикате присмех и нови провокативни въпроси от негова страна. А и ще получите по-ниска оценка за адаптивност, което в случая е и най-лошото.
И да напомня накрая, че това е заради процедурата и нейните изисквания. Какви са реалните ви планове и доколко те съвпадат с изложените пред интервюиращият, това е...друга бира.
