Здравейте и благодаря на всички.
Ние днес имахме честта да минем първото (успешно

) интервю. Заявените нива на френски, аз 5/6 и съпруга ми 4/5.
Човека е страхотен мъж на възраст 35 – 40 години, говори много бавно и отчетливо, както на френски, така и на англисйки език. Единствено запита съпруга ми какъв софтуер ползва в работата си. Е тази дума на френски не мога да кажа и сега как е. Но преводачката се намеси и попита кои програми и разбрахме въпроса. Нашето интервю започна в 10 часа и продължи точно 1 час и 10 минути. Но да не си помислите, че през цялото това време сме си говорили. Напротив повече от половината време минава в проверки на документи и разпечатване на сертификатите. Ето и конкретните въпроси за които се сещам в момента:
Към мен:
- Паспортите моля
- Удостоверението за граждаснки брак, моля
- Поиска дипломата за висше образование (право)
- Попита ме колко години съм учила право
- Поиска другата ми диплома за висше образование (икономика)
- Попита ме за специалността
- Какви предмети съм изучавала в Университета
- Изучавала ли съм езици за програмиране (понеже специалността ми е икономическа информатика)
- Поиска трудовата ми книжка
- Попита ме още ли работя в ........ банка
- Имам ли последен фиш за заплата (е такъв не носих)
- Попита си дирекно преводачката, дали този трудов договор е все още валиден и тя му обясни, че след като в трудовата книжка не е отбелязано нищо, значи продължавам да работя в тази институция
Тук се прехвърли към съпруга ми:
- Вашата диплома за висше образование
- Попита преводачката дали това е инженерна диплома
- Поиска трудовата му книжка и го попита отколко години работи тази работа
- Попита го кой е бил последния проект, който е проектирал
- Какъв софтуер ползва в работата си
И айде пак водещата мадам, защото ме видя че скучая:
- Били ли сте някога в Квебек
- Имате ли роднини в Квебек
- Каква е вашата мотивация да имигрирате в Квебек (дори не ми я изслуша цялата, но тя беше много лична и много моя)
- Избройте ми няколко града в провинция Квебек
- Като каква ще работите там
- Знаете ли банки в Монреал (е щото работя в банка в БГ)
- Какви са изисквнаията да работите в банка
- Каква позиция смятате да работите, даже тук се пошегувахме,че може и да стана директор на Нациналната им банка (що пък да не)
- Попита ме търсила ли съм работа в Квебек и поиска офертите за работа
Към съпруга ми:
- Знае ли какво е необходимо, за да започне работа като инжeнер в Квебек
- Знае ли кой ще е първия изпит, който трябва да издържи, за да стане член на ордера
И тук преминахме на любимия ми английски и стана една:
- Попита ме дали в работата си ползвам англисйки език
- Ама дали имам клиенти, с които да общувам на английски
- От кой град сме
- Той на колко километра е от София ( е тука получи отговор на френски), ама не иска на английски. Ми не можах нито една цифра да кажа
- Попита ме с какво сме дошли до София
- Колкво време е отнело пътуването
Тогава изрази, че наистина превключването от един език на друг е много трудно и пак се върнахме на френски:
- Знам ли какви са стъпките , които трбява да направя след като отидем в Квебек
И започна нещо да си пише на лаптопа и си мълчим. И леко се напери, каза ни мосю и мадам, аз като представител на ...... , малка реч, и вие сте одобрени. Последва мосю целунете жена си. Той йок. Мосю рабрахте ли ме какво ви казах. Моя мъж отговори да. И след като се целунахме започна разпечатването на сертификатите, което отне около 15 минути. Принтерчето си печати, ние си мълчиме. И накрая бон шанс и си тръгнахме. Аз толкоз се бях притеснила, че чак забравих как е довиждане на френски.
Напрежението е огромно и наистина човек показва едва 60% от това което знае.
Благодара на всички, които бяха с мен и ме подкрепиха, а на всички които им предстои желая успех.
Оставам на разположение за всякакви допълнителни въпроси.