ZanzibarHero написа:В една паралелна тема kill_u написа:... носталгията отшумя, вече и работа почнах. ...
Как разбирате, че имате носталгия? Как разбирате, че вече е преминала?
Има ли връзка между носталгия и работа?
И най-интересното: Носталгия ли е това или нещо друго?
Ако сте попадали на нещо интересно за психологическата адаптация при емигриране или имате собствени разсъждения и наблюдения бихте ли ги споделили?
Julian_04 и аз не разбрах какво искаш да кажеш
Иначе ако се придържаме към терминологията, много лесно можем да диагностицираме носталгията, смятана дълго време за психиатрично заболяване и съответно лекувана. Днес са измислени по-модерни думички за тез необичайни сантиметални отклонения
Задаваме си прости въпроси (с научна цел самодиагностика

)
- В ежедневието си обръщаме ли се често към миналото си идеализирайки го, едновременно с благоговеен респект и със съжаление в каква посока се е стекъл живота ни впоследствие ? Всичко това анализираме във времево-пространствен хоризонтално-вертикален модел, базиран на сравнително познавателен подход с източник личния житейски опит, културна среда, образование и способност за разсъждение
По-опростено:
- обичаш ли мама и татко;
- имаше ли щастливо детство;
- имаше ли добри приятели еди кога си, но не сега;
- имаше ли приятни изживявания еди кога си, но не сега;
- имаше ли пари, които да са ти достатъчни за живота, който водиш (за по-материално настроената част от народонаселението);
- живееше ли на най-прекрасното място, с неземна природа, чуден климат и удивителни места за прекарване на свободното време;
- имаше ли повече възможности за саморазвитие и добър живот, отколкото сега ?+
Неизбежно всеки, който си задава тези въпроси търси отговор на екзистенциалния въпрос : Защо живея и как да бъда щастлив докато умра
Не се притеснявайте, така е отвеки веков! Даже Одисей е чувствал носталгия по родната Итака
