КАКЪВ СМИСЪЛ ИМА, ДЕТЕТО ВИ ДА ЗНАЕ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК?
Айде и моите 2 цента (стотинки/евроцента),
На така зададения въпрос има много отговори. Проблемът е, че дори някой да си е отговорил на въпроса положително(демек детето трябва знае български), проблемът с научаването остава.
Какво имам предвид - аз съм решил, че детето ми трябва да знае български. В къщи се говори само на български. Нашият е на 4.5 години и на есен тръгва на английка детска градина/предучилищна (или както му се вика там). Проблемът е, че след 8 месеца в английска градина, джуниър почти ще е забравил българския без значение какво искам аз и майка му.
Моите 10 годишни наблюдения, върху деца на мои приятели, показват, че децата на българските имигранти в Канада в най-добрият случай говорят български с лек английки акцент. Но са АБСОЛЮТНО неграмотни на българско четмо и писмо. Мои приятели опитаха с летни ваканции до България и т.н. , но ако не се учи българска граматика и ако не се чете и пише на български, децата нямат никакъв шанс да овладеят българския език пълноценно.
Моят план е да оставя жената да се пробва да научи сина на български (тя има бг филология). За целта планирам тя да си стои в къщи или да работи парт-тайм.
Друго какво - според мен идеяята, че нашите деца могат да овладеят пълноценно българския език, в Канада, е химера, загубена битка. Просто това е цената, която плащаме като сме емигрирали.
Друг е въпросът, че българският, който аз знам вече не се ползва в България. На няколко пъти, като съм бил в България, са ме хващали, че не живея в България. Веднъж даже ми казаха, че говоря на "старомоден български".......
Наздраве
На така зададения въпрос има много отговори. Проблемът е, че дори някой да си е отговорил на въпроса положително(демек детето трябва знае български), проблемът с научаването остава.
Какво имам предвид - аз съм решил, че детето ми трябва да знае български. В къщи се говори само на български. Нашият е на 4.5 години и на есен тръгва на английка детска градина/предучилищна (или както му се вика там). Проблемът е, че след 8 месеца в английска градина, джуниър почти ще е забравил българския без значение какво искам аз и майка му.
Моите 10 годишни наблюдения, върху деца на мои приятели, показват, че децата на българските имигранти в Канада в най-добрият случай говорят български с лек английки акцент. Но са АБСОЛЮТНО неграмотни на българско четмо и писмо. Мои приятели опитаха с летни ваканции до България и т.н. , но ако не се учи българска граматика и ако не се чете и пише на български, децата нямат никакъв шанс да овладеят българския език пълноценно.
Моят план е да оставя жената да се пробва да научи сина на български (тя има бг филология). За целта планирам тя да си стои в къщи или да работи парт-тайм.
Друго какво - според мен идеяята, че нашите деца могат да овладеят пълноценно българския език, в Канада, е химера, загубена битка. Просто това е цената, която плащаме като сме емигрирали.
Друг е въпросът, че българският, който аз знам вече не се ползва в България. На няколко пъти, като съм бил в България, са ме хващали, че не живея в България. Веднъж даже ми казаха, че говоря на "старомоден български".......
Наздраве
Fireman вярвам. че има такива, които са тръгнали към Канада просто за кушията, но аз и ти не сме от тях...
Все пак тръгвам с ясното съзнание, че ще унищожа всичко постигнато в България при успешен край на процедурата и това не ми е приятно, но още по-неприятно ми е да продължавам борбата с вятърните мелници...
Все пак тръгвам с ясното съзнание, че ще унищожа всичко постигнато в България при успешен край на процедурата и това не ми е приятно, но още по-неприятно ми е да продължавам борбата с вятърните мелници...
Първи урок по френски 18.06.2009
Подадени док. към Виена 29.09.2009
Акюзе 30.10.2009
Писмо TEFAQ 18.01.2010
Подадени док. към Виена 29.09.2009
Акюзе 30.10.2009
Писмо TEFAQ 18.01.2010
Е щом сте я подхванали тая тема, нека и аз да се изкажа високопарно по темата.
Първо. По въпроса има или няма смисъл да учим децата си на български: Ако не ги учим на български - на какъв друг език да ги учим? На английски или на френски? Съмнявам се че някой от нас може да си говори и възпитава децата на правилен френски или английски - по простата причина че за нас това са втори и трети езици. Нашият първи език е българският, съответно ние най-добре мислим, изразяваме се и пишем на тоя първи майчин език.
Според повечето наблюдения: Опитите на някои българи да говорят с децата си на друг език завършват трагикомично...
Второ: Естествено и разбираемо е да говорим и възпитаваме децата си на нашият роден език. Но какво би станало ако децата ни говорят сносно езика ни, но са граматически неграмотни:
- много неприятно е , но е факт при поне 80-90% от първото поколение емигрантски деца
- децата мислят на нашият език, но са неуверени, колебливи, плахи
-не могат да четат добре
-почти не умеят да пишат
- за творчество почти не може да се мечтае
-за кандидатстване в български учебни заведения - със сигурност тукашните деца не биха се справили, понеже би им трябвало няколко месеца до една година докато поупражнят езика си.
Трето: това е положението. Едва ли някои от нас в процеса на емиграция е бил наясно с тая страна на проблема. Но това е положението не само с българските емигранти - а и с всички деца на емигрантите в Канада. Първото поколение деца на ИМИГРАНТИ знаят езика говоримо, но почти не го владеят писмено. Следващото (второто) поколение ще загуби и говоримия език.
Първо. По въпроса има или няма смисъл да учим децата си на български: Ако не ги учим на български - на какъв друг език да ги учим? На английски или на френски? Съмнявам се че някой от нас може да си говори и възпитава децата на правилен френски или английски - по простата причина че за нас това са втори и трети езици. Нашият първи език е българският, съответно ние най-добре мислим, изразяваме се и пишем на тоя първи майчин език.
Според повечето наблюдения: Опитите на някои българи да говорят с децата си на друг език завършват трагикомично...
Второ: Естествено и разбираемо е да говорим и възпитаваме децата си на нашият роден език. Но какво би станало ако децата ни говорят сносно езика ни, но са граматически неграмотни:
- много неприятно е , но е факт при поне 80-90% от първото поколение емигрантски деца
- децата мислят на нашият език, но са неуверени, колебливи, плахи
-не могат да четат добре
-почти не умеят да пишат
- за творчество почти не може да се мечтае
-за кандидатстване в български учебни заведения - със сигурност тукашните деца не биха се справили, понеже би им трябвало няколко месеца до една година докато поупражнят езика си.
Трето: това е положението. Едва ли някои от нас в процеса на емиграция е бил наясно с тая страна на проблема. Но това е положението не само с българските емигранти - а и с всички деца на емигрантите в Канада. Първото поколение деца на ИМИГРАНТИ знаят езика говоримо, но почти не го владеят писмено. Следващото (второто) поколение ще загуби и говоримия език.
Гледам че има опити да се прокара идеята,че не искаме да учим децата си на български писмен език,защото се срамим че сме бъллгари.Това са инсинуации,аз никога не съм се срамувал,нито крил че съм българин.С детето си винаги говоря на български,защото това е езика на който се изразявам най-добре.Сигурен съм,че за него би било по-лесно на местния език ама кво да прави.Също така ми е много странна тезата,че да ги учим на български ни прави патриоти и родолюбци.Ако бяхме в изгнание и чакахме да падне накой военен режим там,че да се върнем би било разбираемо,но ние сме трайни имигранти,дошли с мисълта да пуснем корени в тази страна.Разбирам ви,че се чувствате виновни задето сте имигрирали,но трябва да го превъзмогнете и да продължите напред.До края на дните си ще слушаме бгмузика,ще гледаме бгтелевизия,ще плачем като чуем облаче ле бяло,ама животът продължава.Открийте местните обичаи,колорит и традиции и се радвайте на живота.Не за нещо друго,а защото това е родината на вашите деца,а България е само ваша родина.Вашите деца даже и да знаят да пишат и четат на български,никога няма да заплачат на някоя наша народна песен,никога няма да настръхнат когато чуят някой да рецитира Чавдар войвода и няма да разберат защо ние си мислим,че небето в България е най-синьото на света.Такива ми ти работи.
Съгласна съм с това, което си написал. То е валидно за множеството българи, които срещам тук. Кой от мързел, кой от липса на време, кой от приоритети ...Jim написа:Е щом сте я подхванали тая тема, нека и аз да се изкажа високопарно по темата.
Първо. По въпроса има или няма смисъл да учим децата си на български: Ако не ги учим на български - на какъв друг език да ги учим? На английски или на френски? Съмнявам се че някой от нас може да си говори и възпитава децата на правилен френски или английски - по простата причина че за нас това са втори и трети езици. Нашият първи език е българският, съответно ние най-добре мислим, изразяваме се и пишем на тоя първи майчин език.
Според повечето наблюдения: Опитите на някои българи да говорят с децата си на друг език завършват трагикомично...
Второ: Естествено и разбираемо е да говорим и възпитаваме децата си на нашият роден език. Но какво би станало ако децата ни говорят сносно езика ни, но са граматически неграмотни:
- много неприятно е , но е факт при поне 80-90% от първото поколение емигрантски деца
- децата мислят на нашият език, но са неуверени, колебливи, плахи
-не могат да четат добре
-почти не умеят да пишат
- за творчество почти не може да се мечтае
-за кандидатстване в български учебни заведения - със сигурност тукашните деца не биха се справили, понеже би им трябвало няколко месеца до една година докато поупражнят езика си.
Трето: това е положението. Едва ли някои от нас в процеса на емиграция е бил наясно с тая страна на проблема. Но това е положението не само с българските емигранти - а и с всички деца на емигрантите в Канада. Първото поколение деца на ИМИГРАНТИ знаят езика говоримо, но почти не го владеят писмено. Следващото (второто) поколение ще загуби и говоримия език.
Нашите приоритети винаги са били да знаят правилен писмен и говорим български език - това е част от възпитанието им! Затова съм отделила много от личното си време, от съботите и неделите, от ваканциите, от вечерите, от съня си - и така години наред


Познавам две арменки второ поколение - не им знам нивото, но и двете твърдят, че знаят писмен и говорим арменски език. Държат децата им /трето поколение/ да посещава задължително арменско училище, въпреки че едва ли ще се омъжат за арменци. И двете са перфектни с английския и френския език. И никога не са ходили в Армения

Похвалването ми по-горе е за да ви кажа, че няма невъзможни работи, има оправдания за ленивостта и нихилизма.
Последно промяна от krimon на Пон Юни 22, 2009 8:18 pm, променено общо 1 път.
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
-
- Напуснал форума
- Мнения: 4846
- Регистриран на: Вто Яну 13, 2004 3:36 pm
- Местоположение: Montreal
- Обратна връзка:
krimon написа:Затова съм отделила много от личното си време, от съботите и неделите си, от ваканциите, от вечерите, от съня си - и така години наред
За разлика от тази отчайваща перспектива другото е много по-лесно - да обявим, че няма смисъл и да си намерим оправдания.

Сега от мързеливците и нихилистите ще последват коментари и заяждания за личността на кримон, за сестра й, за професията й, за миналото й в БАН и т.н., само и само да омаловажим постигнатото.
От мен поздравления, krimon! Бих искал и аз да мога да направя за детето си това, което си направила за твоите. Поне ще опитам.
Il vaut mieux vivre avec des remords qu'avec des regrets!!
Добре де, всички горди родители обичат да се похвалят с хлапетата си. Няма лошоkrimon написа:фук фук

Два въпроса:
1. Ако жена ми е, да речем, италианка. Четири езика как да го научим детето. Което води до следия въпрос:
2. Няма ли да е по-добре за детето да изразходва това време и тази енергия да научи нещо друго? Пиано, цигулка... избори много.
- ablood
- Мнения: 10496
- Регистриран на: Нед Авг 28, 2005 2:51 pm
- Местоположение: Montreal
- Обратна връзка:
Не всички са демонстративни патриоти:
Jim написа:Ако не ги учим на български - на какъв друг език да ги учим? На английски или на френски? Съмнявам се че някой от нас може да си говори и възпитава децата на правилен френски или английски
speedy написа:Аз предпочитам (егоистично и без патриотични аргументи) да говоря с тях на български. Следователно и те ще трябва да го знаят.
Нямам оксфордски акцент, но вярвам, че мога да дам доста добро начало на децата. В детската градина няма нито един емигрант освен тях, камо ли българин. Защо да им усложнявам живота? Не ми е проблем да направя това усилие за тях.poumpy написа:Не вярвам някога да съм способен да се изразявам на френски или английски по начина, по който го правя на български, ето защо децата ми и ще говорят български. За да мога да им предам всичко което смятам за нужно в този живот.