Здравейте cs. Изведнъж се оказа, че ние от Русе не сме малка група
Ще направя нова тема "Среща в Русе", в която да се съсредотoчим върху въпроса. Радваме факта, че има хора, като вас, tora2007 и arminad, които искат и ние русенци да започнем да се срещаме и да споделяме информация.
Както вече писах, оказва се, че има русенци и то не една двойка с отказ. Значи някъде русенци грешим...
Айде сега да продължим в новат тема
Първи урок по френски 18.06.2009
Подадени док. към Виена 29.09.2009
Акюзе 30.10.2009
Писмо TEFAQ 18.01.2010
Аз може би няма да съм многo полезен, защото аз лично кандидатcтвах 2003 година, а сестра ми 2005, но все пак искам да споделя две свои впечатления.
Аз съм завършил английска филология и имам втора специалност френски, в документите до Виена бях посочил и за двата езика ниво 12/12.
На самото интервю, изцяло на френски, когато накрая се обърнаха каммен с
"I presume you speak English?” имах глупостта да отговоря инстинктинвно "Better than French".
Monsieur се замя, но това не изигра никаква друга роля. Може би, защото живеех във франция по онова време и с френския се справях също свбодно.
Сестра ми, както казах вече , кандидства през 2005. В документите до Виена беше посочила ниво на фрeнски 6/12 (speaking and listening) и 7 /12 (comprehension and reading).Тя получи писмо , че не се допуска до интервю с такива нива на френски.Ако иска да учи още и да кандидства пак.
Сестра ми се отказа още на момента, споделям това обаче, за да покажа колко строго индивидулано е всичко, защото нейна позната със същите нива на френски, но само с две години стаж и професия, която не беше в списъка на търсените беше поканена на интервю и го мина успешно.
Сестра ми събираше максимума точки по всички други параграфи-стаж над 6 години, професия от списъка на тези с предимство (мед. сестра), възраст-беше на 26 години към момента на кандидстването.И въпреки това, в писмто от Виена пишеше точно това, кеото цитирам-не се допуска до интервю поради ниско ниво на френски. Съвсем друго щях да мисля, ако беше допусната до интервю и не беше защитила нивото си.Но не я пуснаха на такова, докато друг кандидат от същия период на време, cъс същите заявени нива в документите до Виена, и с по-малко точки по други параграфи мина успешно.Споделям това, за да стане ясно, че това, което им изглежда като причина да върнат някои , може въобще да не бъде причина при други в абсолютно същото положение.
Знам,че нямa логика, но в живота има и толкова мнoго други несправедливи неща.....
хей компанията, ние който бяхме на полусъединител (изчакване) имаме положителен отговор Битката продължава, но след обилно поливане с Наздраве на всички
Sliven здравей!Веднага имам въпрос към теб-по времето когато е кандидатствала сестра ти,ти във Федералната част ли си бил или във Френската?
Мерси !Може ина лични.
Подадени документи 29.08.2008
Accuse de recеption 04.09.2008
Entervue de selection 12.06.2009 09:00-неуспешно
Здравей Мишо 76,
Когато сестра ми кандидатcтваше аз бях в Монреал, там живях първите две години. Всъщност, най-вече именно заради нейното кандидатcтване стоях там, за да и донеса точки и по този параграф-роднина в Квебек и за да има по-голям шанс пред интервюиращия, че с близък човек в Квебек ще се оправи като влезе в Канада.
Преместих се в Отава едва по-късно.
Използвам постинга да ви кажа също, че сте ми много симпатични и искрено съжалявам за отказа ви.
Но това не е краят , щом мечтаете за Канада,не се отказвайте в никакъв случай.Имa много хора, които са били връщани. Няма нищо странно, нито срамно в това. Както го описвате, струва ми се несправедливо към вас (лично мое мнение), но когато дълго и мъчително си воювал за нещо и накрая го получиш е толкова по-ценено след това! Убеден съм,че следващия път ще е успешен за вас.За съжаление не мога да цитирам примери с имена, но сам чувал за случай на двойка, която успя от третия път именно, важното е ,че успяха все пак!
А когато аз си движех процедурата, имах бегли познати от Русе, познати на мой познат впрочем, но и аз се срещнах с тях. На първото интервю не минаха, върнаха ги за език, при това водещият кандидат, жената, добре се справяше с френския, беше изкарал курс по френски в ИЧC трето ниво,но мъжът и беше научил съвсем малко. При това съвсем не бяха щедри като вас да споделят опита си, след интервюто казаха сухо, че не им се говори, че се чувстват ужасно и това беше.
След като ги върнаха тя се записа на трето ниво (отново) и на четвърто едновременно (сутрин и следобяд). Той не знам дали наблегна на френския си. На второто интервю, почти година след първото минаха успешно. Дойдоха в Канада и тя започна работа , а той беше вкъщи почти две години, защото нито френски,нито английски знаеше сносно.Толкова му беше трудно, толкова плюеше по Канада, всичко му беше противно в онзи период. Казваше, например, че дори най-грозният български град бил по-красив от най-красивия канадски град и мечтаеше само да се върне в България. Но жена му се опъна и той седна да учи езиците като видя, че няма връщане. Сега работи в банка (както в България) и говори съмвсем различно. Просто пътят, кйото извървя за да стигне, където е в момента беше по-дълъг и по-труден. Но нима не е така с всичко в живота, при едни се постига по-лесно едно,при други друго...
За вашия случай, аз продължавам да смятам, че заслужавахте да сте в графа минали, затова искрено ви съчувствам, но горе главите! Изкарайте си проклетото Б2 и ви чакаме в Канада!
Поздрави:
Сливен
Sliven много ти благодаря!Хора като теб са малко!Признателни сме ти за всичко,което написа.В крайна сметка,сестричката ти успя ли?
Ако искаш ми вярвай,може да ми се смеете сега,не го пиша само заради отказа,но това с точкуването е мако измислено...могат да си ги нагласят както пожелаят и истината остава някъде...отделно добре са си оплели кошницата със снасянето на парите.Изуми ме факта,че един изпит е около 6 часа...все едно кандидатстваш за ВУЗ/ИЕЛТС е 2-3 часа/.
Успех от сърце желаем и на теб!
Подадени документи 29.08.2008
Accuse de recеption 04.09.2008
Entervue de selection 12.06.2009 09:00-неуспешно
Здравейте на всички, ние сме от скоро във форума, но сме започнали процедурата още януари с курсове по френски, подадохме февруари документи и получихме акюзе март. От началото на процедурата четем със съпруга ми форума и искам да благодаря на всички ви за впечатленията, които споделяте -те са много ценни /а това вече не е характерна черта за българина/. Но започвам малко да се обърквам, защото виждам, че явно няма точни критерии за да получиш покана за интервю, и за изхода от самото интервю. Предполагам, че всеки който е стигнал да интервю е с приличен френски, въпросът е доколко приличен искат да е и може би след като се стъпи на Канадска земя хората да започнат веднага работа и да пропуснат курсовете по френски там...
Chovek e tolkova golqm kolkoto sa golemi mechtite mu!
Dear bella_ross
Много даже си го зачитат английският, аз бях дори нагла и им изпратих документите си във Виена на най-чист английски и въпреки това на интервюто не стана никакъв проблем. Нещо повече, демонстрирах най-отявлено,че говоря английски далеч по-добре френски и не пропуснах да кажа че работя на този език. А един-два пъти като не ми стигна френския да обясня нещо си минах без проблем на английски и това остана безнаказано от страна на господин Савини. И въпреки толкова отявлената англофилия съм щастлив притежател на сертификат, ако и сама да си подготвих документите и да си ги попълних. Без никакви учители и фирми.Кебекарите уважват двуезичните кандидати.
Phill написа:Mi6076 аз съм сигурно с най-малко основание да давам акъл на когото и да било, но ми напира отвътре и аз да кажа две думи.
Първо някъде в предни изказвания казваш, че това, което споделяш ще е от полза за всичко след теб и това е точно така. Оценявам изключително високо факта, че въпреки "поражението" пишеш и коментираш. Надявам се да не спреш да го правиш.
Доколото си спомням мосюто на интервюто ви е задал въпроса какъв мислите ще е резултата от интервюто. И вие сте му отговорили, че всичко е ОК и нямате повод за притеснение. Тук може би е била фаталната грешка, тъй като сте му отнели един вид правото той да взема решения и сте показали прекалена самоувереност. Нека не подценяваме себичността на френскоговорящите по рождение....
От друга страна цялата процедура си е един твърде доходоносен за Канада бизнес и те извличат от това огромни изгоди. Поне това е скромното ми анализаторско мнение. И тъй като ти си един вид клиент в тоя бизнес, щом плащаш имаш право и да получаваш, а ако не получаваш да питаш. Трудния момент е явно хем да си потърсиш истината и правата, хем да ги оставиш да си мислят, че ти си мислиш, че всичко е в техни ръце.
Пак казвам - аз съм още на АБ с френския и има да "ям хляб" докато стигна до интервю, но отстрани нещата ми изглеждата така.
Успех в битката!
Фил, няма никаква грешка с това, че са се показали по-самоуверени. Напротив, това е важна за канадците. Само по нашите ширини е валидна такава "скромност". Не че трябва да се държат нагло, но по онези земи колкото си по самоуверен толкова повече печелиш уважение. Мишо, на интервюто трябва да се демонстрира спокойствие и самоувереност. В никакъв случай притеснения- те знаят че си притеснен, но ако вземеш да го показваш го считат за "емоционално изнудване" и са много наясно с тези балкански мурафети. И не ги харесват. За пример сестра ми я бяха питали ако за една позиция кандидатсва тя и един кебекар със същата квалификация, защо трябва да вземат нея/сестра ми/ и сестра ми им отговори, че тя е крайно мотивирана, много сериозен човек,интелигетна и прочие /дръпна си една голяма реклама/. В резултат на това си живее безметежно вече повече от година в Монреал и вече завършва ниво 3б там/ниво авансе/
И аз успяяяях!
Битката продължава, но след обилно поливане с 