Абе аре бе, ти ся на какъв се правиш, разбирач!
Ето на, получи си очакваното. И какво , ами това са смешни работи, я не обръщай внимание на глупости и заяждания ...
Я какви хубави неща разправяш, мерси за инфото, разкажи още, за G-to, за премията, най-после нещо полезно да се прочете в този форум ....
Ще препитам аз познатите рускини къде са се застраховали ...
Наистина Арми споделя полезни неща. И системата в Онтарио, както и цифричките, са много близки с тези, които съм намирал и плащал първо в NL, а после и в Албърта. Мисля че е много малко вероятно човек да се размине без случки по пътя при това движение в Канада. Затова е важно да се знае и дали компаниите плащат добре исковете ни. Примерно имате ли дидактъбал амаунт от обезщетенито и колко, при мене примерно е $500, та няма никакъв финасов смисъл да се докладват дребни случки, стига и другите да мислят така...
Здравейте отново.
Първо за ‘катастрофата’.
Както споменах, току що си бяхме купили ‘ван’ и една петъчна вечер тръгнахме да пообиколим из Торонто.
На кръстовището ‘Янг/Шепърд’ кротко си чакахме на червен светофар, когато някакъв ‘полу-идиот’ с чисто нова тойота се вряза в нас/отзад/.
Подмести ни колата с 1м напред/добре,че бях спрял на 2м от предният/
Шока бе пълен!
...такава идиотщина и в БГ не ми се бе случвала. Добре,че всички бяхме с предпазни колани. Малката се разпищя, синът и съпругата -бледи ‘кат платно’....стоим и мълчим-стори ми се ,че мина цяла вечност, без да реагирам....
...На нашата кола задният ‘бампер’ е доста висок и широк, но се бе огънал и врязал в ламарините на купето. Късмет, че съм с ‘ван’-си помислих...
Почна да ме обзема тревога, щото не знаех какво да правя-нямахме никакви познати...
-после шока ми премина в гняв, като видях маймуната да си седи невъзмутимо в задната кола и да си говори по телефона. Ние и ‘мобилни’ нямахме/бяхме на 2м имигранти/
Сетих се за ‘руснака’, че ми беше споменал, ако /недай си боже/попадна в произшествие/без жертви/, да се обадя първо на него!
...Показах на ‘маймуната’ ,със жест, да си свали стъклото и му грабнах телефона. Явно съм изглеждал свирепо, щото оня не реагира...
Набрах номера на ‘руснака и му обясних подробно какво се случи. Поиска да му продиктувам ‘драйвинг лайсенза’, номера на застрахователната полица и заствахователната компания , както и номера на колата – на ‘маймуняка’.
Обясни ми къде е най-близкият ‘калюжън’ център и без ба се обяснябам на другия да запрашвам на там- веднага!? .....Някой щял да ни потърси след 2-3 дена от негово име и........затвори!!!
Четири часа писах обяснения, рисувах схеми, снимки на колата, попълвах формуляри и накрая ми дадоха ‘калюжън репорта’
На следващият ден всички бяхме със схванати вратове в следствие на ‘камшичния удар’, а малката през следващите 6 месеца отказваше да се качва в нашата кола...
На 3 ден вечерта ни се обади някоя си Тина /на руски/- Оказа се шефка на мед. Център. Изпрати кола да ни вземе от нас и право в ‘центъра’. Направиха ни‘медикъл асестмънт’ и ни дадоха адвокат/безплатен/
-мистър Тейлър, с голям стаж в бранша, се оказа ...руснак!
По нататък/през следващите 8 месеца/ три пъти седмично ни вземаха от нас и на месажи- в центъра, между временно, моята иншуранс компания, ми взеха колата за ремонт и ми докараха друга.
Започнахме да получаваме чекове и така 1година. Когато сумата стана $10000 –секнаха. Предлагаха ни да заведем иск за обезщетение, но ние отказахме./сега май съжалявам/
Документално нашето участие, в този процес,бе нулево.От нас се искаше единствено да посещаваме клиниката.
Благодарни сме на руснаците, щото без тях нямаше да се оправим...
По-късно по нашия ‘път’ преминаха още няколко БГ-семейства.
Важни са 2 неща:
1. Да имаш информация
2. Безспорно произшествието да не е по твоя вина
За останалото има кой да се грижи...
Не го пожелавам да ви се случва, но е добре да знаете, че и от такава ситуация се намира изход.
По въпроса за ‘G’ категория.
Живота, понякога, е доста забавен,а понякога е груб. Но винаги ми поднася изненади и ме изправя на нокти! Ама нали си е мой- си го обичам.
Месец и половина след пристигането ни, аз все още нямах свястна работа. Уж търсих, пък като накрая намерих, се оказах неподготвен!
Работното място бе далеч от къщи, а аз нямах още кола, а и бях изкарал само изпита за ‘G1’. Имах на разположение 7дена да реагирам.
От тогава си спомням ‘забавният’ факт, че инструктора Андрю се оказа по-известен от БГ-консула ни в Торонто.
Андрю- около 35 годишен, поляк, работи с българи и руснаци с успеваемост 100%.
Два урока по кормуване в силно изразена ‘селска’ местност/по маршрута на изпита/ и 1час лекция в кято ми обясни кой ще е изпитващият и на какво държи, какви са особеностите на маршрута и къде да внимавам.
В селото, където бе изпита, бе абсолютно забранено да вдигнеш над 40км/ч, но маршрута излизаше, за кратко,на аутобан с ограничение 70. Много е важно да не задремеш повреме на изпита.
Така за 1ден взех ‘G’ и ми оставаха цели 5 дена да си купя кола.
army написа:
...
Важни са 2 неща:
1. Да имаш информация
2. Безспорно произшествието да не е по твоя вина
За останалото има кой да се грижи...
Не го пожелавам да ви се случва, но е добре да знаете, че и от такава ситуация се намира изход.
, ами това са смешни работи, я не обръщай внимание на глупости и заяждания 
....
...
