Няма да те оборвам, Щурците и Кирил Маричков са култови за мен. За мое голямо съжаление, не гледах филма много внимателно и всичките му серии, но и аз имам моята причина да не съм там. И не за това иде реч.KaloyanR написа: Отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.
И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.
Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!
Уважавам гледната ти точка. Просто няма как да го разберете, защото не сте тук, но тук мизерстването е много по-тежко. Факт е, че хората се връщат - аз познавам такива, може да не пишат вече из форума ( и аз не бих, особено ако до вчера съм обяснявал колко е жестоко тук ), но се връщат, защото имат социалната среда и мизерията се приема по-лесно, когато около теб всички тънат в нея. Иначе е много трудно да обясниш на детето си, защо съученицит му имат по две коли в семейството, а вие сте с градски транспорт ( това е само пример ). Просто не тръгвайте с идеята. че по-добре мизерия в Канада, отколкото такава в БГ. В канада мизерия няма
