както ви обещах при първа възможност сядам да пиша, е не се сърдете ако има правоп. грешки, имам само няколко минути и съм в една библиотека, където не е много удобно, но все пак искам да надраскам няколко реда.
Пристигнах с холандските авиолинии, както ме бяха предупредили от Асоциацията на бг. в Брит. Колумбия, багажът ми дойде на следващия ден, е поне пък ми го донесоха на крака (аз имах запазена квартира предварително от www.rentbc.com и на летището имах готов адрес , който да им оставя). На митницата нямах никакъв проблем, това че съм по фр. процедура не оказа нокакво значение, минах за около 1час, питаха ме за пари, но ниюо не проверяваха, дадоха ми един куп док. снимаха ме и по живо по здраво
Очаквах да ми дадат час за среща с имигр. агент, но се оказа, че тук това не е практика.Няма проблем... дадоха ми достатъчно адр. на асоц. за помощ на новопристигнали.
Като си получи багажа той дори не беше разопакован на митницата от найлоновата обвифка, която направихме в Соф. Бях казал само че нося малко лекрства с рецепти на мое име и това е, а какво в действително имаше вътре никой не е погледнал...
На летището ме посрещна съпругата на един от дейните учасътници в Асож. на бг., няма да споменавам името и, понеже не съм я питал дали е съгласна, но искам да отбележа,че без да ме познават тя и съпругът и се погрижиха за мен през първия ден, когато се чувствах напълно объркан, и това, което те направиха за мен, аз никога , уверявам ви, няма да забравя. Противно на повечето приказки, тук намери българи, с които Б-я може да се гордее, през следващите дни се запозна и с още няколко млади сем., с които ходихме на пикнок, барбекю, и играхме футбол, поканмиха ме да празнувам с тях Великден, и по този начин не ме оставиха да стоя сам в къщи или да скитам по улиците и да се подтискам. Моралната подкрепа, която получих, от всички тях, не може да се сравни с нищо, това е най-важното, от което един новопристигнал има нужда.
Сега ще трябва да приключвам, но когато мога юе продължа разказа си, юе опиша как протекоха следващите дни в този прекрасен град, където ме довя съдбата.
Пак се извинявам за грешките, но нямам време да ги поправям
До скоро. Ивайло
