След пристигането си известно време работех на 3(!!!!!!) места едновременно, като навъртах почти 100 часа седмично. Ако не бях успял навреме да стабилизирам финансовото положение щях да прегоря и завърша в болница.
Сега разпускам, работейки средно по 5 часа на ден (вкл. уикендите).
Парите не са всичко!
burnout и "щастливи" на работа
ablood написа:След пристигането си известно време работех на 3(!!!!!!) места едновременно, като навъртах почти 100 часа седмично. Ако не бях успял навреме да стабилизирам финансовото положение щях да прегоря и завърша в болница.
Сега разпускам, работейки средно по 5 часа на ден (вкл. уикендите).
Парите не са всичко!
Ъхъ,не са
Най важно е да се изпускаш,пардон да "разпускаш" по пет часа на ден 
Глей сега Пумпи.
Хълман не може да помогне на определени хора да станат велики ако те самите не искат да станат такива.
Единия знаел че ще идва в Канада, подал си документите, платил си таксата, чакал 4-ри години да мине процедурата за Канада ама през това време не научил и 10 думи на англииски.
Другия искал да става машинист на влак, за това завършил в БГ. имал незнам колко си години практика в БГ ама като дошъл в Канада се записал на курс за ватман на трамвай, а след това си намерил 100 причини за да не работи дори като ватман.
Третия пък се записал в социална програма която му плащала кеш за да ходи с разни шриланковци да се учи как се намира квартира , и как се търси работа в Канада.
Общото между всички тези хора е че писали и глупости по адрес на Хълман във форума.
На такива хора Хълман няма как да помогне.
Хълман не може да помогне на определени хора да станат велики ако те самите не искат да станат такива.
Единия знаел че ще идва в Канада, подал си документите, платил си таксата, чакал 4-ри години да мине процедурата за Канада ама през това време не научил и 10 думи на англииски.
Другия искал да става машинист на влак, за това завършил в БГ. имал незнам колко си години практика в БГ ама като дошъл в Канада се записал на курс за ватман на трамвай, а след това си намерил 100 причини за да не работи дори като ватман.
Третия пък се записал в социална програма която му плащала кеш за да ходи с разни шриланковци да се учи как се намира квартира , и как се търси работа в Канада.
Общото между всички тези хора е че писали и глупости по адрес на Хълман във форума.
На такива хора Хълман няма как да помогне.
-
Marginal39
Тва е щото не са те мачкали докато си вил врат от болка в крака ...IFF написа:Според мен най-вероятната причина за да ти изгорят бушоните на рбота са скуката и досадата.Като прибавим и чувството на обреченост,защото не можеш да си тръгнеш и картинката става направо трагична.Това беше и основния принцип в шибаната казарма-не оставяй войниците без работа,че иначе започват да откачат и да правят дивотии.
Дано не ти се случи
Re: burnout и "щастливи" на работа
Още в България съм имала работа, която ме е правила нещастна, и такава която ме е правила щастлива. При първата, въпреки че свършвах рано през деня, с напредването на деня и вечерта постепенно напрежениетоот това че на другата сутрин пак ще съм на работа се увеличаваше. Все едно че ти предстои изпит, ама изпитът е всеки ден. Лягах си в абсолютно скапано настроение, защото на другата сутрин трябваше да съм на работа. Личният ми живот беше супер тогава, т. е. нямах никакви дразнители, но някак не можех пълноценно да му се порадвам покрай другото. Като си смених работата и професията просто се родих, станах напълно щастлив човек, отивах с радост на работа и си тръгвах оттам с леко сърце. За мен понятието "стандарт на живот" се розличава от това, което повечето имат предвид. Имам чувството че за повечето българи в Канада това е да имаш висок доход, на работното си място да седиш на бюро, къща, коли и т. н. За мен това доколко ти е приятно това което правиш по 7-8 часа на ден има централно място, защото ако не ти е приятно, това поне при мен може да отрови и свободното ми време. и да се отрази негативно на личния ми животkrimon написа:
Ами другата матрица - "Искам да съм щастлив на работа!" - това е пълна безмислица. Човек ходи на работа, за да си изкарва хляба. Работата може да му харесва, може и да не му харесва. Може да бъде доволен, може да бъде и недоволен (от естеството на работата, от взаимоотношенията си с колегите, от заплатата и т.н.). Ама да живее в работата си, да иска да бъде щастлив там ??
Напълно съм съгласен със "сървайварката".
Няма по-хубаво от това да отиваш с кеф на работа, да се позабавляваш 7-8 часа през деня, а вечерта, семейно - по "турнета" с приятели
Сменил съм 3 работи до сега и навсякъде беше "купон" за мен..... всъшност,като се замисля, "купона" аз си го правех
Абе.....приказка без край!
:beer2:
Няма по-хубаво от това да отиваш с кеф на работа, да се позабавляваш 7-8 часа през деня, а вечерта, семейно - по "турнета" с приятели
Сменил съм 3 работи до сега и навсякъде беше "купон" за мен..... всъшност,като се замисля, "купона" аз си го правех
Абе.....приказка без край!
:beer2:
Човек е голям, колкото са големи мечтите му
http://www.youtube.com/watch?v=8QnN4Ob_CPE" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.youtube.com/watch?v=8QnN4Ob_CPE" onclick="window.open(this.href);return false;
Честно казано изобщо не разбирам - никога не съм виждала наистина съсипан човек от работата си, който обаче за нищо на света не иска да си подаде оставката и да си потърси друга. Ако някоя работа те подтиска, потърси друга - елементарно.
Ама да каже някой виждал ли е бърнаут на човек на непостоянен договор, на такъв, който не може да си позволи да се възполза от социални осигуровки - нема такова нещо. Правилото е желязно - използваме когато имаме право. В обратен случай се държим докато добием въпросните социални осигуровки. Това правеха и нашите родители в България - ходеха на работа до дупка.
Ама да каже някой виждал ли е бърнаут на човек на непостоянен договор, на такъв, който не може да си позволи да се възполза от социални осигуровки - нема такова нещо. Правилото е желязно - използваме когато имаме право. В обратен случай се държим докато добием въпросните социални осигуровки. Това правеха и нашите родители в България - ходеха на работа до дупка.
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
-
CFS 801
адмирации за Сървайвърката.най после някой след толкова години писане от моя страна да направи прочит на култовите :барака,ламарина и за няколко пържоли в по вече,все неща за които огромната част на българоканатската имиграция си продава душата на дявола и си търси оправдание за престоя си тук.
наскоро една госпожица ме пита на лични дали в нейната ситуация си заслужава да идва тук.много ми се искаше да и отговоря по конкретно,но честно не намерих сили да го направя за да и бъда полезен ,за което и се извинявам ,но само загатнах ,дано да съм и бил полезен.
наскоро една госпожица ме пита на лични дали в нейната ситуация си заслужава да идва тук.много ми се искаше да и отговоря по конкретно,но честно не намерих сили да го направя за да и бъда полезен ,за което и се извинявам ,но само загатнах ,дано да съм и бил полезен.
бате, сега остава да обясниш защо си направил бърнаут в камионажния бизнес и ще ни се изясни съвсем ситуацията с щастието в работата
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)
-
danielle
-
CFS 801
стреса и к..а в камионджийския бизнес е много голям и общо взето никой не те е...а за свирка.ние такива екстри и глезотии нямаме,ако се опиташ да си ги позволиш си отсвирен.
моята стратегия за да не ми смачкат фасона е аз да ги отсвирвам,може би заради това за 5 години съм сменил 11 фирми ,което не е добре и понякога съм си сърбал попарата ,но поне си запазвам психиката в добра форма навместо да преживявам като крепостен селянин както болшинството от колегите ми.
Иначе си харесвам работата , но не бих казал ,че съм щаслив ,ако изобщо щастието на индивида може да се обвърже с работата заради отношенията в тоя бизнес ,тук нищо друго не ги интерисува освен да те изцедят максимално и да те хвърлят на кучетата след това,а като стане въпрос за повишение на заплатата все едно ,че комуникираш с неандерталци.обикновенно си проличава след като ги отсвириш и отидеш при някой друг,тогава чупят телефона да те убеждават колко си им ценен и колко си добър само да те върнат,даже има и бонус 1 д. над заплатата .абе капитализъм ,човкът за човекът е вълк.това си ,друго нямам какво да кажа.
моята стратегия за да не ми смачкат фасона е аз да ги отсвирвам,може би заради това за 5 години съм сменил 11 фирми ,което не е добре и понякога съм си сърбал попарата ,но поне си запазвам психиката в добра форма навместо да преживявам като крепостен селянин както болшинството от колегите ми.
Иначе си харесвам работата , но не бих казал ,че съм щаслив ,ако изобщо щастието на индивида може да се обвърже с работата заради отношенията в тоя бизнес ,тук нищо друго не ги интерисува освен да те изцедят максимално и да те хвърлят на кучетата след това,а като стане въпрос за повишение на заплатата все едно ,че комуникираш с неандерталци.обикновенно си проличава след като ги отсвириш и отидеш при някой друг,тогава чупят телефона да те убеждават колко си им ценен и колко си добър само да те върнат,даже има и бонус 1 д. над заплатата .абе капитализъм ,човкът за човекът е вълк.това си ,друго нямам какво да кажа.
а, бате, в момента си много близо до истината 
общо взето ако работата ти е свързана с някаква продукция, производство - бърнаутне-ш ли си вън от играта ...
Онези от бюрата по-лесно се "разболяват" защото работят не с тухли, бензин, цимент, грозде и репи, а с хора ...
общо взето ако работата ти е свързана с някаква продукция, производство - бърнаутне-ш ли си вън от играта ...
Онези от бюрата по-лесно се "разболяват" защото работят не с тухли, бензин, цимент, грозде и репи, а с хора ...
Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. (KИ, 1881)