Истината за КАНАДА!!!

[Pepon]

Има огромна разлика между него и джиповете, които споменах по-горе. В начина по-който са придобити парите за покупката.

Tова съвсем не е сигурно:

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1106115

[semeen]

Намекваш, че може да съм попаднал на кръсниците на българската мафия в Торонто. Е, не, не. Не ми се вярва! Хората не гледаха лошо.

[chinois]

I love Canada!

I love my job. I love the pay!
I love it more and more each day.
I love my boss, she is the best!
I love her boss and all the rest.

I love my office and its location. I hate to have to go on vacation.
I love my furniture, drab and grey, and piles of paper that grow each day!
I think my job is really swell, there's nothing else I love so well.
I love to work among my peers, I love their leers and jeers and sneers.
I love my computer and its software; I hug it often though it won't care.
I love each program and every file, I'd love them more if they worked a while.

I'm happy to be here. I am. I am.
I'm the happiest slave of the Firm, I am.
I love this work. I love these chores.
I love the meetings with deadly bores.
I love my job - I'll say it again - I even love those friendly men.
Those friendly men who've come today, in clean white coats to take me away!!!

[filipne]

Шиноа , къде го намери това ?

[chinois]

Истината за Канада

Всички разумни същества по природа са неравни. Най-доброто общество им дава равни възможности да плуват на собствените си нива.

[7George]

chinois, ти се престраши да си сложиш снимката за аватар...

Да знаеш, че в момента плуваш доста над нивото си.

Няма нищо лошо да си обичаш работата, докато я смениш с друга, още по-обичана.

(И вие ли си пишете със Стони кратки съобщения? )

[chinois]

Истината преди всичко! Ама малко повече такт! Аз питам ли те що си си праснал снимка на къщата?
Ами аз правя шеметна кариера иначе!
А ти как позна , че съм вълкодав? :dogrun:
Това малкия текст отдолу не го виждам!

[7George]

http://193.108.24.21:8000/fresh.ogg

[chinois]

А форума е интересен!

[7George]

Много.
Да знаеш, има някаква голяма далавера да се ходи в Канада. :idea:
Като гледам как се радват тия, дето са им дали визи скоро. И все към Монреал отиват, там ще да е..

[chinois]

Ми понеже четат тук и гледат какво е мъртвило на другите места!
А туй дето се радват е хубаво!

[7George]

Така е. Положителното мислене е залог за успеха.
И да нямат големи очаквания (кошници).

Да вземем например първите заселници по тези земи. В Канада са ги чакали само студ, глад, индианци, вълци, мечки. Всичко сами са постигали, да не би да са ги назначили за вождове и шамани веднага... Били са щастливи, ако изкарат зимата.
Така е с първото поколение. Внуците ще разправят как дядо им пристигнал в две-хиляди и някоя си година само с $2-3 -5 хиляди в джоба, яко се вкопчил в коравата и мразовита действителност, и вижте сега каква империя куландрим..

[peter_pan]

Здравейте,
В тази връзка да ви разкажа нещо отпреди 3 дена.
Отидохме до Банско да го видим. Навсякъде направени механи, всяка къща ме'ана. В горния край строежи все едно си на черноморието - прах, бетон, софийски джипки с леснопомнещи се номера, карат ги млади бизнескени, които винаги говорят по мобилни телефони и т.н. Там някъде казват бил и хотелът на бат Бойко.
Дълго избирахме механа да обядваме (те всички са празни, но явно има защо) и накрая избрахме една с приемливи цени (само двойно завишени). Вземаме меню и гледаме - има цени, но няма грамажи на порциите. Питам колко грама е едно шишче. Момичето отговаря "Ох, не знам. 200-300 гр., може и повече да е." Изчерпателен и точен отговор. Поръчваме и чакаме. Половин час минава и идват супите. После още 10 мин - хляба. Излапваме супите и пак чакаме. През това време се забавляваме с една котка, която обикаля от масата до тоалетната и обратно. На втория етаж на къщата се чува лудо преследване - гонят се сервитьорката и готвачът, дюшомето щеше да се продъни. След още 40 мин. отправяме предупреждение, че ще си ходим. Питаме случайно преминаващия готвач какво става с храната. Отговор - "А, не знам." След малко носят основното ястие - кебапчета, поизстинали, очевидно претоплени отпреди 2 дена и с вкус на подметка. Връщаме ги. Обясняват, че скарата им била слаба и затова толкова бавно, но не казват защо са с този вкус. Не настояваха да ги платим. То и без друго платихме немалко.
Излизаме вън и тръгваме по улицата и... о, не вярвам на очите си. Спирам и гледам. Лъскав джип с номер на който пише: "Онтарио, Торонто". Зазяпах се, като че виждам кораб от друга планета. Представих си как този джип е преплувал океана на гърба на някой презокеански лайнер, как е преминал през цяла Европа или само през Гърция, знам ли, как е мъчил изнежените си от канадски магистрали гуми по българските разбити пътища и е спрял на прашната улица на Банско с надеждата стопаните му да купят някой лъскав имот. Въпросът е обаче дали ще могат, че тук цените вече са европейки. Това хотел за 200-300 К няма. Работи се вече в разширение *0 М - * 00 М. Много мило ми се стори да видя този джип тук. Има огромна разлика между него и джиповете, които споменах по-горе. В начина по-който са придобити парите за покупката.
Е, айде, наздраве. :drink:

некои хора след престоя си в Ка са станали свръхчувствителни и изнежени - не знам от каква работа точно - за такива трябва да има докторска забрана да посещават страни където поръчката им в заведение може да се забави с няколко минути и където има бездомни кучета.
разбира се в градове като Торонто и Монреал има много бездомни хора, които спят в метрото и по улиците, по входовете на къщите но разбира се това е далеч по приемлива гледка от бездомни кучета - все пак са хора, дори и на улицата, въпреки че аз не можах да видя разлика между едните и другите въобще.
гледката на бездомни хора следователно е доста тонизираща, а на бездомните кучета подтискаща.
Как този джип се е озовал там е пълна мистерия, не се учудвам че е предизвикал такова умиление - спомен за родната тръстика на 10 000 км разстояние.

[Joana]

Всички разумни същества по природа са неравни. Най-доброто общество им дава равни възможности да плуват на собствените си нива.

Особено, когато им залага добри капани, поставя скрити прегради и им отнема мотивационните сигнали.

Сега обаче разбрах, че България е изостанала - сервитьорката и готвача са на етап гонитба. В Канада такава част не употребяват - направо се хващат, поради което този етап у канадци буди възмущение. Чиста загуба на време значи. Пък и пържолите изстиват. За което - моите съчувствия, ужасно е гадно.

А кученцето на българската снимка си е супер. Аз обичах да ги храня в България. Сега обаче ми се струва, че това вече няма да ми се случи - вероятно ще го подмина. Хората тук стават бездушни, нечувствителни и жестоки. Което почвам да усещам, че няма да ми се размине, при условие, че не се спася навреме. Разбирам и защо видях огромната разлика между хората и тяхното мислене на двата континента. И защо на тях цялото това мислене им се струва съвсем в реда на нещата. Хората тук загубват човешкият си облик. Те са обсебени от себе си. Това си е моето наблюдение. Съгласна съм с Хенри Милър, Хемингуей и не на последно място - Скот Фицжералд и други автори. За такива автори в Америка няма как да има място. Трябва да си достатъчно ограбен, за да се впишеш в пейзажа.

Joana

[7George]

Откъде такива мисли в петък срещу събота? Или някъде сега ставате.

Хората са го казали - почваш тука от нулата. Ама ние си позволяваме да си оставим по-малко или повече от умствения багаж от стария свят..

А тия, бездомните, и те не стават за тая система, обаче няма къде да се върнат.