Ето още една гледна точка за успокоение на духовете

.
http://www.capital.bg/show/index.php?br ... r=komentar
"Глобалната икономика на желанието
Амар БХИДЕ ( Амар Бхиде e професор по бизнес в Колумбийския университет и автор на книгата „Произход и еволюция на новия бизнес“ )
До каква степен трябва развитите страни да се притесняват за изнасянето на производствена дейност в Китай или за изнасянето на производството на софтуер в Индия?
Опасенията от загуба на работни места за сметка на държави с по-евтина работна ръка са до голяма степен популистки, но им убягва нещо изключително важно, а именно, че просперитетът на развитите страни зависи преди всичко от предприемачеството.
В крайна сметка нито една икономика не е способна да повишава стандартите на живот непрекъснато чрез иновации, които повишават ефикасността на производството. В краткосрочен план увеличаването на ефективността намалява стойността на дадена стока или услуга, така че потреблението и се увеличава. В крайна сметка обаче потребителите отказват да купуват повече независимо от това, че цените продължават да падат. Всяко следващо увеличаване на ефективността неминуемо е свързано с намаляване на броя на работните места.
Създаването и задоволяването на нови желания на консуматорите поддържа нормалния ход на системата, като абсорбира работната сила и покупателната способност, освободени от нарастващата ефективност при задоволяване на старите желания. На другия край на този процес производителите, които задоволяват стари желания, продължават да правят икономии, тъй като те се конкурират за работна ръка и потребители с производителите, които задоволяват новите желания.
По подобен начин изнасянето на производството към страни с евтина работна ръка подобрява жизненото равнище само при положение че освободеният човешки капитал може да бъде използван за производството на нови стоки и услуги. В противен случай изнасянето на производството чисто и просто намалява търсенето на местна работна ръка по същия начин, както и другите подобрения на ефикасността.
В много развити страни разширяването на пазарите за нови стоки и услуги улеснява и е улеснено от вноса от страни с евтина работна ръка. Стоките, произведени в чужбина, са повече от половината от цялото потребление на САЩ, особено нискотехнологичните трудоемки масови стоки. На практика всички играчки и обувки на американския пазар са произведени в Далечния изток. Китай от своя страна произвежда около 86% от велосипедите, предлагани на американския пазар.
Ресурсите, освободени от този внос, подпомагат ръста на индустриите, които задоволяват новите желания на потребителите. Евтините азиатски телевизори позволиха на западните домакинства да закупуват персонални компютри с микропроцесори „Интел“ и софтуер от „Майкрософт“, които са разработени от хора с инженерно образование, които при друг случай биха работили за производители на телевизори.
Скоростта и мащабът на интеграцията на около милиард китайски и индийски работници в глобалния пазар на работна ръка е безпрецедентна и неминуемо ще има негативен ефект върху някои работници и общества в развитите страни. Но дотогава, докогато тези икономики раждат нови желания на потребителите, изнасянето на производството ще е единствената възможност за просперитет и на двете страни.
Проблемът, разбира се, е в това, че производителите на нови стоки и услуги не създават работни места със скоростта, с която се прилагат иновациите или с която вносът намалява търсенето на работна ръка. След бума на интернет в края на 1990, скоростта на създаване на работни места спадна, докато прилагането на иновации продължи да намалява нуждата от работна ръка в производството на „стари“ стоки и услуги.
Обичайните аргументи за свободна търговия не могат да бъдат приложени в този случай. Евтините китайски и индийски стоки не отразяват някакво „естествено“ конкурентно предимство. Разходите там са ниски по-скоро поради продължителното колониално господство, последвано от местно управление, спъващо развитието на пазара и ограничаващо международната търговия. Това води до заплати, които са толкова ниски, че често успяват да неутрализират отрицателния ефект от по-ниската производителност.
Освен това износът към страни с евтина работна ръка не може да компенсира загубата на работни места. Един китайски работник не може да купи същите стоки и услуги като един работник в ЕС, а работниците от страни с евтина работна ръка харчат съвсем малка част от своите доходи за продукти, произведени в ЕС. С нарастването на доходите в Китай вносът от други страни с ниски или средни доходи нараства по-бързо от вноса от страни с високи доходи. Търговският баланс на Китай със САЩ е положителен с повече от 100 милиарда долара, но страната е регистрирала дефицит в търговията си с Индия.
Несигурността за работните места поражда тревога, а тревогата поражда протекционистични чувства. Но с изключение на няколко индустрии, като например производството на играчки и велосипеди, работните места, загубени поради изнасяне на производството, са много по-малко от тези, загубени поради увеличаване на ефикасността.
През 2003 г. заетостта в производствената индустрия на САЩ падна до най-ниските си нива от 1964 г. насам, но благодарение на тройното увеличаване на производителността на работник цялостната продукция на индустрията се увеличи около три пъти. Натискът за намаляване на разходите по време на скорошния спад на икономиката може и да е ускорил изместването на работни места към страни с евтина работна ръка, но това представлява само 15-35% от намалението на заетостта от началото на икономическия спад.
Австрийският икономист Йозеф Шумпетер обяснява цикличните бумове и спадове в икономиката през XIX век с периодичните изблици на креативност, които са последвани от периоди на затишие в областта на иновациите. По-ефикасното прилагане на антициклична политика може да е довело до последващо изглаждане на тези цикли, но това не би могло да обясни защо продуктивността и доходите също нарастват по-бързо в сравнение с XIX век.
Стандартните аргументи на поддръжниците на теорията за икономиката на предлагането също не вършат добра работа в случая. В крайна сметка през XX век данъците са по-високи, а регулирането на икономиката е много по-силно.
Един от особено важните фактори е мащабната и недеструктивна креативност. Изобретенията от 1850 до 1900 г. могат лесно да засенчат всички направени през XX век, но те са били направени от малцина изобретатели като Томас Едисон, който е работел предимно за ограничен брой елитни клиенти. През XX век множество предприемачи, големи компании, финансисти и изобретатели развиват масови продукти и услуги.
Освен това техните изобретения създават и задоволяват много нови потребителски нужди. Самолетите например не водят до намаление в търсенето на автомобили - хората летят само в случаите, когато не биха използвали автомобила си. Тези нови масови пазари поддържат непрекъснато увеличение в средните доходи и цялостната заетост.
Казано просто, дългосрочният просперитет на развитите икономики зависи от тяхната способност да създават и задоволяват нови потребителски желания. Ако тази способност се окаже надеждна, загубите на работни места, било чрез подобряване на ефикасността на местното производство, било чрез изнасяне на производството, ще могат да увеличават стандарта на живот. Но ако тази способност не бъде развита, нито протекционизмът, нито свободната търговия ще са в състояние да подобрят ситуацията."
Така , че "споко" докато Запада има по-добри предприемачи от Изтока няма "коня да ойде у ряката"

.