Бивш имигрант написа книга

[canat]

Margi, koia nazia e rezniashkata?

[Marginal39]

Margi, koia nazia e rezniashkata?

Арабската, не го казвам с лошо, просто за майтап и аз съм резняк -:)
Не арабин де.

[bateto]

Аз тая книга я пиша вече 5та година ,но явно никой не иска да я прочете.в канада като гърбиш гладен и жаден няма да останеш ,но даже и със 70к годишен доход ;луксозния; живот ще го видиш през крив макарон.тия 70к всъщност са 45к чисти пари,достатъчни да си изплащаш къщата ,колата ,хладилника,едноседмичната ваканция до куба и ютията на изплащане.за луксозен живот забравете,но преди това си направете едно проучване кои и колко имат щастието да гърбят за 70к ,след като даже и за квалифиц. инженери това е заплата мечта.
аз лично не познавам успял българин ,т.е. човек който за 5-10 години е успял да спастри пари от порядъка на 100-500к каш и да не се е върнал в България.Тук остават само тия дето нямат избор освен да клатят на заплата ,та била и тя 70к годишно ,а всъщност това са хората които навсякъде тръбят ,че тук имаш избор .Ами като имат толкова голям избор защо си налягат парцалите тук и потъват от ден на ден до гуша в борчое ,а не си изберат някое по приятно место за живеене или май изборът не е чак толкова голям .дето вика един мой приятел кебекар -едно е...е се издържа ,ама после срама голям.

[NaviD]

Венцислав Миков от " След шест години в Канада" стр.18

Най-голямата радост за средностатистическия американец е да гледа на живо или по телевизията баскетболен, хокеен или бейзболен мач. Ако си е вкъщи, трябва да се е заредил с прилично количество бира и марихуана. За да бъде изкарването перфектно, по някое време той си поръчва пица, хамбургер или каквато и да е друга храна. След като тя бъде изконсумирана, следватняколко уригни и пръдни, с което "забележителният " ден приключва.

[MrGeek]

Най-голямата радост за средностатистическия американец е да гледа на живо или по телевизията баскетболен, хокеен или бейзболен мач. Ако си е вкъщи, трябва да се е заредил с прилично количество бира и марихуана. За да бъде изкарването перфектно, по някое време той си поръчва пица, хамбургер или каквато и да е друга храна. След като тя бъде изконсумирана, следватняколко уригни и пръдни, с което "забележителният " ден приключва.

Подобни характеристики могат да се дадат за всеки средностатистически жител на планетата.
Например българинът (средностатистически разбира се) изглежда така:
Най-голямата радост за него е още преди края на работното време да се замъкне вонящ и потен в кварталната кръчма, обвита в гъсти облаци от долнопробен цигарен дим, където в компанията на себеподобни да унищожи смъртоносни количества алкохол със съмнително качество, гледайки поредния мач от Шампионската лига или слушайки буйни фолк ритми (понякога и двете). Накрая, залитайки неистово той се прибира в къщи, ругаейки цветущо жена си, съседите, местните монополисти (ВиК, ТЕЦ, Енерго), Правителството и извънземните. Така забележителният ден приключва в ранни зори, за да се повтори наново в безконечна последователност.

[Aries]

Аз тая книга я пиша вече 5та година ,но явно никой не иска да я прочете.в канада като гърбиш гладен и жаден няма да останеш ,но даже и със 70к годишен доход ;луксозния; живот ще го видиш през крив макарон.тия 70к всъщност са 45к чисти пари,достатъчни да си изплащаш къщата ,колата ,хладилника,едноседмичната ваканция до куба и ютията на изплащане.за луксозен живот забравете,но преди това си направете едно проучване кои и колко имат щастието да гърбят за 70к ,след като даже и за квалифиц. инженери това е заплата мечта.
аз лично не познавам успял българин ,т.е. човек който за 5-10 години е успял да спастри пари от порядъка на 100-500к каш и да не се е върнал в България.Тук остават само тия дето нямат избор освен да клатят на заплата ,та била и тя 70к годишно ,а всъщност това са хората които навсякъде тръбят ,че тук имаш избор .Ами като имат толкова голям избор защо си налягат парцалите тук и потъват от ден на ден до гуша в борчое ,а не си изберат някое по приятно место за живеене или май изборът не е чак толкова голям .дето вика един мой приятел кебекар -едно е...е се издържа ,ама после срама голям.

Батка, ти пак с този трудов лагер. Не намери ли къде да въртиш воланчето за повечко парици.
От сигурни източници мога да кажа, че не е непосилно тука (във Ванкувър) да се направят 80-85 преди данъци (но иска работа по 12 часа на ден) без да се излиза на междуградско. За Long distance се чува, че на 100-ка се мръщят. Те такива ми ти работи.

[ka]

За мен има нещо "нередно" (меко казано) в изложението на автора ... по-горе казах, че 70-те хиляди годишно за начинаещ инженер са мираж, даже и в Онтарио. Човекът, който е писал книгата е работил като разносвач на пици докато си приравни образованието, /около 4 години - Иванко да ме поправи ако не съм разбрала, като междувременно е живял/работил в Щатите година и нещо?/ и после евентуално си е намерил веднага работа като инженер и е почнал да взема въпросната заплата. Тук, след като си вземе професионалните изпити и му признаят образованието, инженера започва като джуниър и трябва да натрупа най-малко 3 години стаж, за да почне да работи наистина като инженер и да получава доста по-малка заплата от цитираните 70-те хил., т.е. липсва професионалният опит в Канада, който за 2-те му оставащи години не е направил. Който работи в Канада му е ясно, че максимумът на отпуската в началото е 2 седмици, а със запазена 2-ра работа не го виждам авторът как е успял да види почивка, най-красивите места в света, лукс и т.н. Може би е виждал през вратата луксът в къщите където е носил пиците от любов към този вид работа

Изобщо няма нищо нормално във факта, да обясняваш как умееш да почиваш, най-красивите места в света и да се радваш на лукс и в същото време да бачкаш нон-стоп на 2 места, да обясняваш как не ти се мият чинии в къщи и как пиците са качествена и вкусна храна. Доколкото си спомням има ресторанти, барове, начини да се запознаеш с други хора ако си ерген: клубове, спортни зали, ски-курорти и т.н., вместо да гризкаш пици и да общуваш с лукса заради бакшиши. Абсолютна мистерия как е успял да обиколи Канада и Щатите с това натоварено ежедневие.

Samo se 4udia za6to pi6ete ne6ta s koito ne ste zapoznati,za da striaskate horata koito idvat nasam ili za da se pravite na vajni i razbira6ti?
Vaprosnite izpiti zaedno s rezultatite izlizat za 6 meseza,prez tova vreme ne e nevazmojno da se raboti kato injiner,stiga da ima6 nujnia opit,ta bilo to i ot BG.Ako go ima6 poviarvai mi vaob6te ne po4va6 s zaplata na junior,a vzeme6 li lizenz zaplatata ti moje da sko4i i nad 70.Za trite godini deto si pisala,niamam dumi,triabva ti SAMO 1 godina opit v Ca,za da vzeme6 lizenz.Osven ako ne si se diplomiral neposredstveno predi da doide6 i niama6 nikakav opit ot BG.Mejduvremenno v mnogo firmi otpuskata e 3 sedmizi(tova moje i na intervuto da si go ugovori6) i ima opzii overtime da si go vzema6 kato otpuska sa6to.Ama na teb neviarvam da ne sa ti izvesni tezi raboti.......

[NaviD]

Парадоксът е, че при цялата липса на висококвалифицирани кадри в Канада и изобщо в Америка на никой нов имигрант не се дава правото да работи по своята специалност, без да е приравнил дипломата си, колкото и безсмислено да е това понякога.
Но нека не бъда голословен, ще ви дам пример.
В най-престижния тамошен вестник - Toronto Star , четох статия, написана от канадска журналистка. Тя беше отразила историята на китайско семейство, емигрирало в Канада заеднои с двете си деца.
В китай мъжът бил лекар - сърдечен хирург, направил стотици споилучливи операции.Там не живеели лошо, но все пак кандидатствали за офоцоални емигранти в Канада. Съгласно точковата система за оценяване китаецът получил 20 точки за висшето си медицинско образование и допълнително още 2 за защитения от него докторат. Високо оценен за своите професионални умения, хирургът не се и съмнявал, че в Канада лесно ще си намери рабоита по специалността си. Така или иначе скоро визите им били издадени и китайското семейство се заселило в Торонто.
Хирургът кандидатствал за работа в много болници, но му било отказвано, тъй като дипломата му не съответствала на канадските стандарти. Той започнал да чете за приравнителни изпити, но след 4 месеца вече нямал пари за храна, нито за следващия наем.Тогава хирургът бил принуден да започне работа като хамалин в една фабрика. Вена му също не можела да си намери работа, а и нямало на кого да остави малките си деца. Оказало се, че със заплатата като общ работник китаецът може да изхрани семейството си, но не и да плаща този наем. Преместили се в едно мазе, при което разходите им намалели, а докторът продължавал да хамалува по 10-11 часа на ден, за да изхранва децата си. И това продължавало трета година...
В края на интервюто журналистката попита хирурга има ли намерение все пак да се пребори с приравнителните изпити и някой ден да се върне към сърдечната хирургия. На това китаецът отговори, че никога повече няма да може да направи каквато и да е операция, още по-малко сърдечна. За това се изискват много фини пръсти, както и прецизни и точни действия, на които той вече не е способен. След това показал ръцете си на репортерката. Те треперели, а от тежкия физически труд били напукани, изранени и загрубели.

стр.40 от " След шест години в Канада "

[NaviD]

Венцислав Миков, " След шест години в Канада", стр.125:

Когато стъпите на улицата, колите спират поне на 10 метра от вас и шофьорите търпеливо чакат да пресечете. В началото бях възхитен от това. Мислех си, че то е продиктувано от спокойствието на хората и тяхната толерантност. Впоследствие си изясних, че не е точно така. За това също си има правило. А то е, че ако минете с колата си прекалено близо до някого или спрете рязко, може да стресирате пешеходеца и да му причините емоционално разстройство, което пък ще му даде достатъчно основание да заведе дело срещу вас.
Дори когато някой ви препречи път например в магазина, той поглежда уплашено и казва " sorry ". И ако го правеше от любезност, то би било прекрасно. Лошото е, че той го казва по навик - в случай че без да иска е нарушил някое правило. Представете си например, че е бутнал в навалицата цветнокож, а той отиде в съда и каже, че е станал жертва на расова дискриминация! Никой не знае какво ще реши съдът, така че за човека е по-добре да се извини навреме!
Безброй много правила, които всеки трябва да спазва...Всяко нарушение води до наказание, глоба, а понякога - дори до съд.
По такъв начин постепенно и сигурно стресът се натрупва в съзнанието на хората. Естествена последица от това са пълните лудници и многото самоубийства.

Изглежда на автора му се живее в държава също с много правила, но които много малко хора спазат като по този начин изглеждат смешни в очите на средностатистическия бг тъпанар. Защо ли след като няма такъв стрес сме излезнали на първо място в Европа по психични заболявания - 10%. И понеже лудниците не са толкова много доста луди си щъкат свободно, че влизат даже и в парламента като депутати, ама щото ние ги избираме!

[beckythomas9]

Парадоксът е, че при цялата липса на висококвалифицирани кадри в Канада и изобщо в Америка на никой нов имигрант не се дава правото да работи по своята специалност, без да е приравнил дипломата си, колкото и безсмислено да е това понякога.
Но нека не бъда голословен, ще ви дам пример.
В най-престижния тамошен вестник - Toronto Star , четох статия, написана от канадска журналистка. Тя беше отразила историята на китайско семейство, емигрирало в Канада заеднои с двете си деца.
В китай мъжът бил лекар - сърдечен хирург, направил стотици споилучливи операции.Там не живеели лошо, но все пак кандидатствали за офоцоални емигранти в Канада. Съгласно точковата система за оценяване китаецът получил 20 точки за висшето си медицинско образование и допълнително още 2 за защитения от него докторат. Високо оценен за своите професионални умения, хирургът не се и съмнявал, че в Канада лесно ще си намери рабоита по специалността си. Така или иначе скоро визите им били издадени и китайското семейство се заселило в Торонто.
Хирургът кандидатствал за работа в много болници, но му било отказвано, тъй като дипломата му не съответствала на канадските стандарти. Той започнал да чете за приравнителни изпити, но след 4 месеца вече нямал пари за храна, нито за следващия наем.Тогава хирургът бил принуден да започне работа като хамалин в една фабрика. Вена му също не можела да си намери работа, а и нямало на кого да остави малките си деца. Оказало се, че със заплатата като общ работник китаецът може да изхрани семейството си, но не и да плаща този наем. Преместили се в едно мазе, при което разходите им намалели, а докторът продължавал да хамалува по 10-11 часа на ден, за да изхранва децата си. И това продължавало трета година...
В края на интервюто журналистката попита хирурга има ли намерение все пак да се пребори с приравнителните изпити и някой ден да се върне към сърдечната хирургия. На това китаецът отговори, че никога повече няма да може да направи каквато и да е операция, още по-малко сърдечна. За това се изискват много фини пръсти, както и прецизни и точни действия, на които той вече не е способен. След това показал ръцете си на репортерката. Те треперели, а от тежкия физически труд били напукани, изранени и загрубели.

стр.40 от " След шест години в Канада "

Аз не съм се класирала по точковата система, обаче за това че си завършил МЕДИЦИНА никой не ти дава точки! Медицината изобщо не е спомената сред търсените професии и мисля на всички това им е ясно?! Дават ти точки за това, че си завършил университет (висше образование със степен магистър ако си завършил медицина). Иначе останалото е вярно, но силно драматизирано.
Това, което пише за спирането на колите и извиненията в магазина са абсолютни глупости! Една от характеристиките на английския език, която трудно се усвоява от чужденците е употребата на много polite думички. Едни от първите думи, които се учат от английско говорящите деца са please, sorry, excuse me, не защото родителите ги е страх, че някой ще им осъди децата, а защото така е прието от обществото. Още едва проговорили, на децата им се създава навик да употребяват тези думи и докато станат възрастни употребата им вече е въпрос на условен рефлекс. Това го зная от личен опит.

[krimon]

За мен има нещо "нередно" (меко казано) в изложението на автора ... по-горе казах, че 70-те хиляди годишно за начинаещ инженер са мираж, даже и в Онтарио. Човекът, който е писал книгата е работил като разносвач на пици докато си приравни образованието, /около 4 години - Иванко да ме поправи ако не съм разбрала, като междувременно е живял/работил в Щатите година и нещо?/ и после евентуално си е намерил веднага работа като инженер и е почнал да взема въпросната заплата. Тук, след като си вземе професионалните изпити и му признаят образованието, инженера започва като джуниър и трябва да натрупа най-малко 3 години стаж, за да почне да работи наистина като инженер и да получава доста по-малка заплата от цитираните 70-те хил., т.е. липсва професионалният опит в Канада, който за 2-те му оставащи години не е направил. Който работи в Канада му е ясно, че максимумът на отпуската в началото е 2 седмици, а със запазена 2-ра работа не го виждам авторът как е успял да види почивка, най-красивите места в света, лукс и т.н. Може би е виждал през вратата луксът в къщите където е носил пиците от любов към този вид работа

Изобщо няма нищо нормално във факта, да обясняваш как умееш да почиваш, най-красивите места в света и да се радваш на лукс и в същото време да бачкаш нон-стоп на 2 места, да обясняваш как не ти се мият чинии в къщи и как пиците са качествена и вкусна храна. Доколкото си спомням има ресторанти, барове, начини да се запознаеш с други хора ако си ерген: клубове, спортни зали, ски-курорти и т.н., вместо да гризкаш пици и да общуваш с лукса заради бакшиши. Абсолютна мистерия как е успял да обиколи Канада и Щатите с това натоварено ежедневие.

Samo se 4udia za6to pi6ete ne6ta s koito ne ste zapoznati,za da striaskate horata koito idvat nasam ili za da se pravite na vajni i razbira6ti?
Vaprosnite izpiti zaedno s rezultatite izlizat za 6 meseza,prez tova vreme ne e nevazmojno da se raboti kato injiner,stiga da ima6 nujnia opit,ta bilo to i ot BG.Ako go ima6 poviarvai mi vaob6te ne po4va6 s zaplata na junior,a vzeme6 li lizenz zaplatata ti moje da sko4i i nad 70.Za trite godini deto si pisala,niamam dumi,triabva ti SAMO 1 godina opit v Ca,za da vzeme6 lizenz.Osven ako ne si se diplomiral neposredstveno predi da doide6 i niama6 nikakav opit ot BG.Mejduvremenno v mnogo firmi otpuskata e 3 sedmizi(tova moje i na intervuto da si go ugovori6) i ima opzii overtime da si go vzema6 kato otpuska sa6to.Ama na teb neviarvam da ne sa ti izvesni tezi raboti.......

Да кажат инженерите във форума, които работят като инженери
Например, ти, ка, би било интересно да се разбере от извора истината

[Marginal39]

Парадоксът е, че при цялата липса на висококвалифицирани кадри в Канада и изобщо в Америка на никой нов имигрант не се дава правото да работи по своята специалност, без да е приравнил дипломата си, колкото и безсмислено да е това понякога.
Но нека не бъда голословен, ще ви дам пример.
В най-престижния тамошен вестник - Toronto Star , четох статия, написана от канадска журналистка. Тя беше отразила историята на китайско семейство, емигрирало в Канада заеднои с двете си деца.
В китай мъжът бил лекар - сърдечен хирург, направил стотици споилучливи операции.Там не живеели лошо, но все пак кандидатствали за офоцоални емигранти в Канада. Съгласно точковата система за оценяване китаецът получил 20 точки за висшето си медицинско образование и допълнително още 2 за защитения от него докторат. Високо оценен за своите професионални умения, хирургът не се и съмнявал, че в Канада лесно ще си намери рабоита по специалността си. Така или иначе скоро визите им били издадени и китайското семейство се заселило в Торонто.
Хирургът кандидатствал за работа в много болници, но му било отказвано, тъй като дипломата му не съответствала на канадските стандарти. Той започнал да чете за приравнителни изпити, но след 4 месеца вече нямал пари за храна, нито за следващия наем.Тогава хирургът бил принуден да започне работа като хамалин в една фабрика. Вена му също не можела да си намери работа, а и нямало на кого да остави малките си деца. Оказало се, че със заплатата като общ работник китаецът може да изхрани семейството си, но не и да плаща този наем. Преместили се в едно мазе, при което разходите им намалели, а докторът продължавал да хамалува по 10-11 часа на ден, за да изхранва децата си. И това продължавало трета година...
В края на интервюто журналистката попита хирурга има ли намерение все пак да се пребори с приравнителните изпити и някой ден да се върне към сърдечната хирургия. На това китаецът отговори, че никога повече няма да може да направи каквато и да е операция, още по-малко сърдечна. За това се изискват много фини пръсти, както и прецизни и точни действия, на които той вече не е способен. След това показал ръцете си на репортерката. Те треперели, а от тежкия физически труд били напукани, изранени и загрубели.

стр.40 от " След шест години в Канада "

Тва е така ма първото което е чв журналистите търсят ( и намират ) сензации като тая и ги пускат и хората си мислят че със сички се случва същото.
А освен тва, това не касае вече българите щото те могат да работят тука като лекари ако са били лекари в БГ.

[Marginal39]

Венцислав Миков, " След шест години в Канада", стр.125:

Когато стъпите на улицата, колите спират поне на 10 метра от вас и шофьорите търпеливо чакат да пресечете. В началото бях възхитен от това. Мислех си, че то е продиктувано от спокойствието на хората и тяхната толерантност. Впоследствие си изясних, че не е точно така. За това също си има правило. А то е, че ако минете с колата си прекалено близо до някого или спрете рязко, може да стресирате пешеходеца и да му причините емоционално разстройство, което пък ще му даде достатъчно основание да заведе дело срещу вас.
Дори когато някой ви препречи път например в магазина, той поглежда уплашено и казва " sorry ". И ако го правеше от любезност, то би било прекрасно. Лошото е, че той го казва по навик - в случай че без да иска е нарушил някое правило. Представете си например, че е бутнал в навалицата цветнокож, а той отиде в съда и каже, че е станал жертва на расова дискриминация! Никой не знае какво ще реши съдът, така че за човека е по-добре да се извини навреме!
Безброй много правила, които всеки трябва да спазва...Всяко нарушение води до наказание, глоба, а понякога - дори до съд.
По такъв начин постепенно и сигурно стресът се натрупва в съзнанието на хората. Естествена последица от това са пълните лудници и многото самоубийства.

Изглежда на автора му се живее в държава също с много правила, но които много малко хора спазат като по този начин изглеждат смешни в очите на средностатистическия бг тъпанар. Защо ли след като няма такъв стрес сме излезнали на първо място в Европа по психични заболявания - 10%. И понеже лудниците не са толкова много доста луди си щъкат свободно, че влизат даже и в парламента като депутати, ама щото ние ги избираме!

Тва което казва тука не знам за каде важи ( ако изобщо важи ) ма за провинцията Кебек изобщо не важи ( в смисъл че не можеш да съдиш никой за подобно нещо, на мене ми скапаха крака - скъсиха ми го с 2.5 см. и нямам право да ги съдя та камо ли за бутане или нещо подобно ).

[speedy]

Аз пък мисля, че човекът добре се е справил. Инвестирал е време и пари да напише и издаде книга. Сега жъне плодовете. Безплатната реклама във вида на литературния анализа тук му е само от полза.

А че в посочените цитати има големи глупости с елементарно непознаване на обществото в Северна Америка е факт (справка - beckythomas9). Обаче книгата явно се купува и чете.

[canat]

елементарно непознаване на обществото в Северна Америка е факт

i na men taka mi se struva. Tova, koeto nai-me drazni e NEGOVOTO talkuvane na neshtata. Spored men "istinite" sa dosta iskriveni i prechupeni prez negovia balkanski pogled.