Като цяло нашето интервю протече що годе гладко, пристигнахме в София малко след 7.30ч сутринта, след една безсънна нощ, легнах си в 22 вечерта, събудих се около 0.15 мин, защото не ми харесваха сънища от рода на една рошава Линда която седи срещу нас и ни се хили, а ние мънкаме на френско-англо-български... Та се събудих и реших докато тръгнем (3.30ч) да погледам малко Нешанъл Джиографик и се образовах за доста добре относно "Гигантите на един национален парк в Аляска" само дето му забравих името... Кофтито след тръгването беше една яка мъгла, която ми извади нервичките, добре че горе по Стара планина атмосферното налягане си свърши работата и поне около час шофирах с видимост над 20м
Както и да е стигнахме благополучно, оставихме колата, обиколихме посолството, да видим трудно превземаемо ли е, заплюхме го 3 пъти и пихме до 8.55ч по едно кафе в някакво заведение наблизо. В 9 се курдисахме пред посолството, пичовете не пускат преди 9 както вече знаехме и в 9.01 ни пуснаха да влезем, телефони, узита, всичко в панера, през детектора, запасваш узито пак и айде в асансьора за долната земя
(второто узи в чорапа не го откриха, ама и то беше пластмасово и не изпищя)Една женица влезе с нас, нещо много се моли на чиновничката долу в чакалнята, искаше бързо нещо да и направят документи, даже май предложи рушвет, ама чиновничката я сряза яко (евала, дано да постъпва така и като няма други хора
), имах време да разгледам и оня дебелия тефтер за гости, не можах да се разпиша, но видях къде се е отразил mikemaster. След минути дойде И мадам Пиргова и от тук започна стандартното, което вече е до болка познато на всички минали и чели за интервютата при Линда. Лапнахме вафлите напряко и влязохме.Здрасти, здрасти,Разбирате ли ме, Уи Уи, 3 изхода от интервюто, биен сюр, на първия за успешно се хилим като варени свински глави, на втория за връщане за документи изразяваме разбиране, на третия за отказ правим трагични муцунки.
Паспорти, актове, сверка, почвам с вас мюсю, дакор, какво правите на работа? аз се бях зазяпал в оня надпис на високата сграда зад нея през прозореца, много ми беше смешен и социалистически "КОМБИНАТ" ли какво беше
и се омотах малко в обяснения и опрасках 1/3 на БГ като видях зора, ама да знаете че Линда ме накара . Между другото следях Пиргова още от самото начало с прериферното зрение как внимателно следи развоя на интервюто и като орел дебне да спаси положението, много е опитна. Квебек? Почнах география, зяпам на стената на картата до мен, правя невербална комуникация, насевер това на юг това, тя се смее и си щрака. Дай сега на английски за работата, почнах 2-3 думи и сдух, излизат ама все са с френски акцент, продъкшан стана продуксион, алсо стана оси, и аз въртя ръцете да покажа че не става така лесно превъртането на езиците, тя явно много са и ръкомахали та от раз схваща, ок готов си с английския, как прекара последния уикенд на френски? ходих за риба викам, голям язовир наблизо, студено ама много риба, тя зе да копае нещо с ръце, аз я разбрах още като го каза ама първо си помислих, че нещо изчатка, а тя ме пита дупки ли правим в леда? викам не, тротиловите шашки са по-ефикасни (казах и че е топло и ние не хванахме нищо), посмя се и подхвана жената.
Тя се беше постъписала, още повече че като започнаха да и задават странични въпроси и тя поглежда обнадеждаващо Пиргова, но тя с супер виновен глас каза: Не мога да ви подсказвам тук щото в момента ви оценява за език? Жената се притесни, Линда я пита в колко тръгнахте, тази сутрин ли дойдохте в София, жената вика сенк (5
), аа биен, а в колко пристигнахте, жената мисли колко километра, и вика троа (сан го изпусна) и всички гледаме втрещено, Пежото ми излезе машина на времето, върнало ни назад... намесвам се аз с лафа за голямата брюиар (мъгла), оооо, да съчувствие за тежкото кормуване, още малко питанки и последва разтоварващото ВУ ЗЕТ АКСЕПТЕ, даде ни сертификатите, книжката са Квебек, подписах договора за парите, мерси боку, събрахме багажа, станахме изсипахме си всичките документи на земята, събрахме ги на бързо, съпроводени от сърдечно хихикане на Линда и излязохме, аз червен като домат, жената ухилена до уши. Едно младо момиче чакаше след нас силно притеснено, поуспокоихме го и си излязохме.Това беше, имаше и други въпроси, за приятелите, за декларацията, за ордерите, но се посправих, не сме франкофони и 2-мата (нали NF това значи).
Олях се от писане, дано да е от полза на тия които ще имат късмет да им се падне Линда на бъдещи сесии, жената е неверятна... Късмет на всички бъдещи участници, и се трудете над френския, понеже на такъв говорят интервюиращите
Айде и нека сухия режим да се възтанови след купона в събота, че 4000 и кусур $ писа линда да носим за у Квебекско.
Поздрави на всички, които ни помагаха в периода до сега, ще ги търсим и занапред да помагат
, няма да изреждам имена, всички се знаят, всеки с нещо е допринесъл, кой с повече, кой с по-малко.Желая ви здраве, щастие и късмет и весели празници!!!
Аз почвам докумените за Букурещ, че досега не ги бях бутвал от суеверие...
!
