Трябва ли да се помага на българите в Канада

[Kan_Tangra]

Има един тип хора, които считат всички останали, независимо дали близки им или не за длъжни. Искат услуги, без да се съобразяват много с това което искат, и дали е удобно на човека, който ще свърши услугата. Често лъжат и изопъчават нещата, докато искат дадена услуга. Обратното - те да помогнат на някого, почти никога не става, или ако стане, то ще е само после да се поиска по-голяма услуга обратно.
От такъв тип хора много хора са патили (и аз включително) и всеки малко или много се дразни от чувството за безнаказаност, което ги е обзело. Мислят си, че могат да злоупотребяват с времето, помощта и добрината на хората и после на всичкото отгоре да ги смятат за будали и глупаци, че са се "хванали". Работата е там, че те не получават услугите от хората, защото са пекалено хитри, умни и чевръсти, а по-скоро защото човека е бил достатъчно благоразположен да им услужи. В тази връзка злорадството срещу някой, който е искал да ти помогне е много много грозно и жалко. Именно заради такива индивиди има много българи, които не искат и да виждат други българи, камо ли да им помагат. Имам такива приятели, а и аз лично съм участвал в подобни ситуации. Именно заради това се шири и прословутото "че българите не помагали"

п.с. Предварително моля, който ще се изказва, да го прави без да нарушава правилата на форума, да избягва конкретни случки и индивиди, и да наблегне върху въпроса по принцип, да не замине и тая тема ...

[iliana]

Помагала съм и пак ще помагам

[Kan_Tangra]

Всъщност моя отговор трябваше да е : помагам само на истински приятели

[iliana]

Помагала съм на абсолютно непознати
Чувството че си бил полезен на някой в нужда е невероятно.

[Marto]

Zdr. Kan_Tangra

Marto dojde w S. Amerika 18-godishen, sam-samichak (ne,
tatko mu nyamashe firma, nito beshe 'spechelil' stipendia ot Balgaria). Pomogna li sa mu mnogo hora, edin ot tyah dori beshe bulgarin.
Sega marto pravi kakvoto mozhe za horata -- no ne gi deli da bulgari
i drugi, a na hora koito imat ili nyamat nuzhda ot pomosht
i na hora na koito marto mozhe ili ne
mozhe da pomogne.

Marto

-- кирилицата ми работи, но не знам защо, днес реших да не я използвам --

[Eagle]

Разбира се, че трябва да се помага, но бягайте от лицемерите и амбициозните "ПОЛУ".....Лесно се познават...Употребяват думи на които не знаят съдържанието, говорят за ценности, но освен егоизма си , друго не притежават! Никога не те гледат в очите, усмихват се изкуствено, с нищо не могат да бъдат запомнени и когато получат някакви правомощия някъде си.........

[Milenka]

Когато човек иска - помага, когато не иска - не помага, съответно.
Ако иска услуга обратно, пак важи същото.
Така, че то си важи навсякъде. Просто идеята на форума е за взаимопомощ и информация. А това, че някой иска услуга обратно за направена такава, пак не е лошо, стига да си го каже. Не мога да гласувам в анкетата, тъй като и двата отговора не ме удовлетворяват.
Въпросът касаещ помощта за и от приятелите е нещо различно. В края на краищата уважавам и хора, които отказват помощ. Въпрос на гледна точка.

офф, а вуйчо Роберт вече ми липсва. Форумът е по-колоритен с него.

[dog]

По-умни хора са казали
"Направи добро и го хвърли в морето"
Ако чакаш благодарности, може да останеш много разочарован. Но ако някой ти е искрено благодарен, остава приятел за цял живот.
Човекът е социално животно и има нужда от приятели.

[krimon]

В доброто старо време, точно в този подфорум имаше една тема, която се казваше "Реконтра на пропагандата" - стана една от най-дългите ееееехххххххееееее!

Та сега, да попитам, а вие приемате ли помощ от българи* ?

Или попитано по-иначе: като получите помощ от българи чувствате ли, че са ви помогнали или че са ви били длъжни ?

А като помогнете на някой българин считате ли, че в действителност вашата намеса е била необходима и може би не е било по-удачно да не "помагате" /често стават мечешки услуги/ ?

А като са ви помогнали чувствате ли се длъжници за цял живот ? Гледате ли да се отблагодарите ?


* което некакси няма значение за мен, че е точно българин

[bone capelov]

Няма нужда да се помага достатъчно е само да не им се пречи.

[Ivan1007]

Когато реших да емигрирам (1997 година ) Интернет не беше това което е сега. Нямаше Интернет клубове, ако можеше да се докопаш до Интернет скоростта му беше сигурно 1-2 кб/с и се чакаше 10-15 минути за да се зареди страница от която да прочетеш нещо. Помогнаха ми мои колеги, бивши съученици и студенти, които ми измъкваха всевъзможна информация отвсякъде, разпечатваха ми я, даваха ми достъп до служебния си компютър и какво ли още не. Никoй от тях и не пожела да дойде в Canada. Благодарен съм им много. Правя това което мога за да помогна с това което ми беше най-трудно на мен тогава - информация.
Вимаги съм готов да помогна на някой който се е потрудил да си напише домашното и му трябва малко помощ. Такива хора се справят много добре тук и не увисват на гърба на данъкоплатците (edin on koito sum i az) во веки веков.

[Mark]

Няма нужда да се помага достатъчно е само да не им се пречи.

Toчно !

[Linko]

Разбира се, че трябва да се помага, но това не може да бъде вменено като задължение никому и от никого не можем да търсим отговорност ако не го прави. Та дори и ако последния е получавал нееднократно помощ от останалите. Това е въпрос на личен морал, светоглед, философия и т.н., всичко друго но не и отговорност или задължение.
Макар че има и сфери, в които обществото налага задължителни норми на поведение по отношение оказването на помощ и съответно търси отговорност и налага наказания за неспазването на тези норми. Задължени сме да окажем помощ на ранените при пътно-транспортно произшествие например. И ако не го направим и ни разкрият, то ще ни бъде потърсена наказателна отговорност. Но не за такива случаи говорим тук в момента. Явно е, че се има предвид помощта като проява на човещина, на безкористна подкрепа между хората, било то роднини, приятели, познати или абсолютно непознати.
Ще продължа давайки отговор на въпросите на krimon.

...а вие приемате ли помощ от българи?

Или попитано по-иначе: като получите помощ от българи чувствате ли, че са ви помогнали или че са ви били длъжни?

Приемам помощ от всеки, благодарен съм като я получа и не смятам, че са ми били длъжни хората, от които я получавам. Та дори и преди това да съм помогнал в някаква степен и под някаква форма на същите тези хора.

А като помогнете на някой българин считате ли, че в действителност вашата намеса е била необходима и може би не е било по-удачно да не "помагате" /често стават мечешки услуги/?

Потърсят ли помощта ми винаги я давам, независимо дали и до колко е удачно това. Та дори и да виждам, че моята намеса е излишна и хората могат да се справят сами и то много по-добре.

А като са ви помогнали чувствате ли се длъжници за цял живот ? Гледате ли да се отблагодарите?

Не се чувствам длъжник за цял живот, но естествено се чувствам задължен на тези хора и при нужда ще гледам с радост да им помогна и аз. Мое лично вярване си е, че помагайки безкористно на другите, то в момент на нужда ще се намери и на мен кой да ми помогне. Дето вика народа ни: "Хвърли зад гърба си за да намериш пред себе си!" И това е така, случвало ми се е нееднократно.

Ясно осъзнавам, че с тази моя философия на някого може да изглеждам като прекален самарянин, на друг като глупак, а на трети като явен лъжец. Но това не ме притеснява - "Разни хора - разни идеали" все пак.

[krimon]

Мерси, Линко, че отговори. Моите впечатления за взаимопомощта между българи тук е малко по-различно. Основно се разменя информация, което би трябвало да е най-нормалното нещо. Има и помощ при намиране на работа/детска градина, помощ за пренасяне в ново жилище, транспортни "услуги" , посрещане на новопристигнали, гостуване в друг град/държава и отвреме-навреме помощ с пари (познавам хора, които са помогнали с доста сериозна сума за първоначална вноска при покупка на къща и други, които помогнаха за плащане на наем). Има и българи, които използват професионалните си познания, за да помогнат в спешен случай или просто така приятелски /медици, строители, филолози и др./.

Когато има нещо по-сериозно, българите като цяло се обединяват в името на някаква идея - пример: демонстрацията в центъра на Монреал 2004 г. в подкрепа на българските медици в Либия. Може да си припомните случаите, станали известни и покрай форума, когато се събираха пари за пострадалото дете при катастрофа и една жена с тежко заболяване, която за съжаление почина.

Друг е въпросът, че понякога тази помощ не се възприема добре и съм чувала да се казва, че е било по-добре да са оставили хората да се оправят сами ... не обичаме да сме "длъжни" на някого, всичко трябва да се върне, защото един вид ни "трови" отвътре. Понякога взаимопомощта ни прави приятели, понякога врагове. Може би, защото въпреки че някой ни е помогнал, ние не можем да превъзмогнем различията в ценностната си система и бягаме от чувството за задълженост. В по-добрия случай, попадаме на сродна душа и оставаме приятели завинаги.

[Stoni]

Добре е да се помага но по американски.Тук все пак е Америка не Кракозия.
Помощ по Кракозиянски не е помощ а мечешка услуга.
Помощ по Американски, означава да му помогнеш как да си помогне, защото когато му свършиш работата на Кроко той започва да си мисли, че е страшна работа.Та научи го как а ако е мързелив, ресто на там където му е мястото....