И ние да се запишем при успешно миналите – днес, 30 ноември, от 11ч.
Интервюто протече супер, беше като среща в кафене с приятел, за да му обясниш какви мислиш да ги правиш оттук нататък. Линда и преводачката са усмихнати, непринудени, облечени неофициално. Линда беше с една намачкана черна риза. Така че, облеклото според мен не трябва да е много строго, но всеки си решава сам.
Влязохме към 11.10ч. и излязохме в 12 без 5. Не усетихме кога е минало времето. Мацката говори много разбираемо и със съвсем нормално за нея си темпо. Но и аз, и половинката разбирахме почти всичко.
Ние:
Аз –водеща, 31 години, бакалавър „Стопанско управление” в СУ, втора специалност Испанска филология, френски 5/6, англ. 10/10. (английският занижен нарочно), френски уча от окт. 2005, малко частни уроци и 150 часа в ИЧС (първо ниво Campus), стаж 4г. 7 м. главно в американска фондация (от което се притеснявах, тъй като и съм живяла в САЩ една година, а й майка ми е американски гражданин, та си мислех, че ще ни обвинят, че искаме да ходим в САЩ през Канада, но и дума не се спомена за това
))Той – 31 години, средно специално образование, механотехникум, техник-технолог. Стаж около 5 години, френски 3 / 4, англ. 8/8.
Имаме и дете на 1г.5м., което не взехме на интервюто, че колкото досиета и бумаги имаше в стаичката, щеше да им разкаже играта
Закачихме си палтата, здрависахме се и Линда започна с трите изхода от срещата. Преводачката започна да ни превежда, ние в един и същ момент и казахме, че няма нужда, з. всичко разбираме. Това и хареса на Линда. Започна да ни иска документите: паспорти, дипломи, тр. книжки. Никакви въпроси, само подавам документите, тя си пише нещата в PCто.
После ме пита за организацията, в която работя, какво правя, с какво се занимава организацията. Отговярях кратко и стегнато, никакви локуми, с по 2-3 изречения. После: защо искате да отидете в Квебек: ами, по финансови причини, искам да работя по специалността си, искам да изкарвам повече пари, искам да ходя в разни държави, имаме дете, искаме то да знае повече езици. Тя кима одобрително. Какво сте правила в САЩ? – Студентска бригада, два пъти, културен обмен и т.н. - Ааа, супер – казва тя.
Имате ли приятели в Квебек. Да, в Монреал имам приятелка, от 3 год. Е там. Тя ще ни посрещне, ще ни помогне да си намерим къща и работа и т.н. – Много добре, една грижа по-малко, нали? – Ооо, да!
После към половинката ми: А вие, мосю, защо искате да отидете в Квебек, по същите причини ли? Тук Миро запецва и го гледам, че си строи изречението в главата. И казвам: - Той иска да отиде в Квебек, за да бъде винаги с мен!
) Развесели се жената, каза че това е много добра причина. Миро след това си каза изречението. Пита го и какво работи. Какво е правил снощи. Мен такива неща не ме пита, само ме помоли да разкажа на англ. какво съм работила в САЩ. Попита ни дали сме търсили работа по интернет, показахме няколко разпечатани позиции от emploiquebec. Показахме и разпечатки на организация, която помага на имигрантите да си намерят работа, учи ги как да си напишат CVто, как да търсят работ апо тел и т.н. (Инфото почерпихме от темата, която беше пуснал Dog – Thanks!) Това МНОГО й хареса. Това беше в общи линии. После разпечата сертификатите, обясни ни какво следва, мен ме похвали за френския, впечатлена, че ми е четвърти език, на Миро му каза да поучи още малко и ни пожела щастие и късмет.
Утре ми е първият работен ден след година и половина отпуска по майчинство, отивам да гладя ризи и панталони. Който има въпроси, да пита! Ние бяхме супер спокойни, и за секунда не се притеснихме, чак се питах нормално ли е това. Но явно беше в наша полза. Пожелавам такова интервю на всеки!
:haplio: :tuut: :partytime: :partysmiley: :beer2: :beer2: :beer2: :rotaeye: :rotaeye: 
