

Не знам дали има да кажа нещо ново за интервюто, но все пак ще опиша как мина за тези, които се интересуват и най-вече за успокоение на тези, на които им предстои.
Като цяло мина много добре - нямаше изненадващи въпроси, общо взето се движи по въпросите, които многократно са писани във форума.
Влезнахме - Добър ден, Ние сме еди кои си, а пък аз съм Линда /много ни беше приятно на всички/, заповядайте да си свалите палтата, седнете и започна да обяснява за точките и 3-те изхода, като преводачката ни ги преведе тези неща. Ние се съгласихме с всичко и тя започна да си пише на компютъра....
След малко - дайте паспортите вашия и на придружаващите ви, аз - Je vous priе, madam! , тя - доволна, поиска и акта за раждане - само моя.
Пише си данните, след малко гледа молбата и пита какво ми е висшето, дали съм инженер - да, и сте инженер по ...... - и аз "да, аз съм инженер по ......еди какво си /казвам си специалността/" , а тя пита - "каква ви е специалността" и аз пак я казвам като наименование" и тя пак ме пита нещо за въпросната специалност, при което аз така и не можах да разбера какво точно иска да й кажа, но продължих да настоявам, че моята специалност е .....за трети път. Този път тя се съгласи /явно видя, че няма да се разберем/ и си записа там някакви неща и продължихме, спомена средното образование, за да го потвърдя и пак писане на компютър.........
След малко започна да гледа стажа - "Вие работите във фирма....?" и аз в първия момент "Да" и се усещам, че вече не работя там и казвам "Не, не, аз вече работя във фирма ....", "Аааа, сменили сте фирмата, къде работите, каква ви е длъжността, от колко време работите там?" и си ги записа тези неща в молбата ми. Пита в какво се състои работата ми, гледа другите фирми и длъжности, пита ме за другите длъжности какво съм правила. Накрая събра годините трудов стаж, каза добре и пак започна да пише на компютъра......../не ме пита нищо за майчинството/
След това почна мъжа ми - Диплома за висше - какво ниво е, инженер ли сте, каква е тази специалност /направи й впечатление, защото беше много интересна като име/ и понеже на мъжа ми му беше трудно да я обясни на френски, започна да я обяснява на български, а тя казва "няма проблеми, разкажете на български". След това диплома за средно. За стажа - пита го за фирмата, с какво се занимава, за поста ..... еди кой си, каква е била работата му /като се опитваше да му подсказва отговора/ , той започна да обяснява, че сега е на друга длъжност и тя каза "добре", даде на преводачката да погледне трудовата книжка, но даже не си я записа, явно това й беше достатъчно като стаж.
След това традиционния въпрос - Защо искате да имигрирате? - традиционен отговор, общи приказки, като това беше най-неестествения отговор, който дадох, в смисъл звучеше заучено и аз нещо го смънках и спрях. Тогава мъжа ми спаси положението и изтъкна по-конкретна причина, че искаме да имаме второ дете, а в България е трудно и тя "а, да, добре, трудно е значи".
"Вие имате приятели в Квебек, откъде се познавате, откога са там, работят ли, какво работят, имат ли деца, декларация имате ли, ами дайте я" и си поприказвахме на тая тема, като аз не можах да се сетя "бременна" и си я казах на български като се обърнах към преводачката, но Линда се сети какво искам да кажа и самата тя ми я каза на френски и аз "oui", какво да кажа, и всички бяхме доволни и усмихнати.
"Къде искате да отидете да живеете, защо Монреал?" и аз й казах, че града е голям, има много работа, а и нашите приятели са там и ще ни помогнат в това и това ....и тя остана доволна. Пита ме какви други градове знам в Квебек и аз й казах за града Квебек и ......мислих, мислих....., нищо друго не измислих и казах на преводачката на български, че съм забравила и Линда каза "Добре" и даже беше доволна.
"Какво правите през свободното си време?" и аз й обяснявам, че се разхождаме, ходим на пикници, че ходим за риба, но тя само слушаше и не беше особено впечатлена и аз тогава и казах, че ходя и на народни танци и тя се впечатли - "Ооо, в състав ли играете, имате ли спектакли /аз й казах, че играя от скоро и още не съм участвала в изяви - пак с помощта на преводачката/, а преди играли ли сте, кога, в сгондера или в примера?"
После към мъжа ми - "А вие, мосю?" - той й отговаря, че прави същото като мен само без танците, а Линда:"Ааа, вие не обичате да танцувате, така ли?






Пита ни също за обявите за работа, дали сме търсили, разгледа ги, пита дали съм ги чела и дали знам какви са изискванията - аз й казах основните - диплома, стаж, познания по френски, работа със специализирани програми.
Пита ни и двамата къде сме учили френски
и това беше.
Писа известно време на лаптопа и по едно време се обърна и ни каза толкова естествено, все едно е било ясно, само дето не е било казано "VOUS ETES ACCEPTER!" и ние "Мерси!" със широки усмивки



След това ни разпечата разни документи и ни обяснява за какво са, при което аз почти нищо не разбирах, но тя реши, че няма нужда преводачката да ни ги превежда и така тя си обясняваше, а ние казвахме - уи, биен, без много-много да разбираме, ама нали сме приети, трябва да се оправяме, няма накъде

Даде ни и цветната книжка - каза: "Ето, да си упражнявате френския!"
И "Довиждане - довиждане!", събрахме си багажа и си тръгнахме, естествено ЩАСТЛИВИ.
Имаше 2 неща специфични - Първоначалните точки, които бяхме събрали по документи бяха 67 /видях ги на разпечатката, която беше на бюрото пред нея/ и другото - накрая, като ни разпечата бланките, видях, че беше вписала професията ми в групата на търсените професии.
Информация за нас - Аз /водеща/ - ВАС+5, Средно образование - без специализация, Трудов стаж - над пет години, Френски 7/6, английски 3/2. Мъжа ми - ВАС+3, Средно образование - има специалицация, но явно не се котира, Френски 6/5, Английски 6/5.
На английски ми зададе 3 прости въпроса - на първите 2 аз повтарях след мъжа ми, на третия отговорих сама и тя повече не ме пита. Него нищо не го пита.
Това е всичко! Надявам се да съм била полезна на някого!
На всички, които им предстои интервю - стискам палци и им желая:
Много късмет и леко интервю!
Бъдете сигурни, че ще успеете!