Първо малко инфо за мен. 37 год, кандидатствам сам, 1 магистратура финанси от УНСС, 2 магистратура информаника от СУ, с достатъчно стаж по трудова книжка. Френския не ми е най-силната страна, но с помощта на Таня Маркова (Благодаря ти Таня!) за няколко месеца шансовете скочиха значително. Английският ми е по-добър, но за да не дразня излишно кебекарите се писах навсякъде около 6 ниво.
Преди интервюто разбира се дойде неприятната изненада с новите правила от 16.10. Е......
каръка! За една седмица време! Като се пресметнах, поне 10 точки ми махнаха за търсена професия със стаж. Както и да е, на 23 след обед спретнат и енергичен слязох с асансьора до ниво -1 на "Московска", за среща с ламята.
Имаше още едно семейство с малко дете, върнато от Мадам за някакъв документ предишната седмица. Дано да са им дали сертификата, но бая ги изнервиха с няколко часа чакане. Пуснаха ме след около 20 минути, докато излезе двойката преди мен. И те трябваше нещо допълнително да дават.
Моята борба с Мадам продължи около 40 мин. Като се замисля, няма за какво да и се сърдя. Жената си е професионалист, вярно, че като маниер го дава малко хард. Обича бързи и кратки отговори, като напипва слабите места и си дълбае там.
Пита ме стандартните неща - кой съм, къде живея, женил ли съм се имам ли деца, кога и къде съм учил, кога какво съм работил, защо съм избрал Квебек, имам ли приятели, къде ми е декларацията от тях, пари и т.н. През цялото време си раздели вниманието между мен и лаптопа, където попълваше точките ми.
Иска ми допълнителни обяснения дали съм учил редовно и как така хем съм съм учил, хем съм работил. Не можело така. Каквото и да и обяснявах - колко добре съм организиран и как учебната програма е била адаптирана за случаи като моя, как съм имал гъвкаво работно време не ми хвана вяра. Накрая ме пита раздразнено - Мосю, ше ми отговорите ли на въпроса, колко време сте учили и колко сте работили? - Казах и бързо 8 часа ходене на работа, 4 часа учене.
Е, това и беше вече достатъчно. Каза ОК.
Пита последователно къде съм учил френски - казах с частен учител (Таня Маркова) и с кого го говоря.
След няколко минути ме пита дали английския ми е като на същото ниво като френския и къдего говоря. Като и казах, че във фирмата където работя, това е официалният език, ме остави на мира по тази точка.
Повечко си поговорихме как мисля да я карам в Квебек. Обясних и, как и в България и в Квебек се програмира на едни и същи езици. Тя пита аз кои владея. Изредих няколко технологии, между които и Оracle и тя веднага ме контрира - това не е език. Казах и - права сте, това е система за управление на база данни, езикът и е диалект на SQL. Мадам пак пита, къде съм го учил. Като видя, че в дипломата имам оценка от практика, Мадам се успокои, каза че съм приет, благодарих, дръпна ми една заключителна реч и ме изпрати по живо по здраво, като ме писа даже франкофон - F. Преди това искаше да се увери, че съм разбрал добре какво ме чака оттук нататък, затова накара преводачката да ми преведе думите и. Аз обаче я спрях, като обясних на български какво съм разбрал и преводачката каза на Мадам, че съм я разбрал добре.
Преводачката помогна по едно време, като се пооплетох в едно по-дълго обяснение.
Това е от мен.
Иначе първите документи пратих в началото на 03.2006.
