Аз със съпругата ми desisa /главен апликант/, бяхме на интервю на 12.10 от 11.00 след riba _mech която успя, честито и след млади мъж и жена които върнаха за доизучаване на франсето.
Покани ни преводачката след половин час закъснение, в малката стая където се ръкувахме с мадам Орне, от нейна страна бърза изкуствена усмивка и веднага прекалено сериозно поведение /явно поради факта че бе изнервена от предишното интервю/ с изтрелващо обяснение /френско-квебекарски/ защо сме тук и как ще бъдем селекционирани по точки. На въпроса разбрахте ли съпругата ми се сепна и се затрудни да отговори 'да'- преводачката помогна. Преглед на паспорти /тук се затрудни мадам Орне много при паспорта на съпругата ми поради промяната на името и след брака/, преглед на дипломите, преглед на фирмата и за езиково обучение /там се усъмни и не зачете актуалното удостоверение, решението, осигурителната книжка/
Орне: -Защо осигурителната Ви книжка не е заверена?
Деси: -Защото се заверява при ревизия, а такава не ми е правена от данъчното.
Орне: -Не не дайте ми още доказатества, че фирмата работи имате ли данъчна декларация.
Деси: -Да имам но в Добрич, никой не ми я е изисквал.
Орне: -Ще ми я донесете на 26.10 заверена от общината за две години назад!
Деси: -Да добре няма проблем.
Орне: -А... ама тук има и агенция недвижими имоти, не не ккккак така и с това ли се занимава вашата фирма?- Да- А... ама вашият съпруг работи като агент при вас.
След ред въпроси относно езиковото обучение към съпругата ми мадам се обърна и към мен:
Орне: -Вие господине учил ли сте за агент на недвижими имоти?
Аз: - Ами, не... в България няма такъв известен курс или образование аз съм завършил спортно училище бил съм спасител, треньор по плуване, шофьор на катафалка във фирмата на моите родители и сега съм брокер.
Орне: -Не не....?!?- остави ме с много озадачен и неодобряващ поглед а аз със съпругата ми хем се хилим хем и ние и отвръщаме със притеснени погледи.
Към Деси:
- Кажете ми нещо за Квебек.
- Ами ..... индустрия....социален живот....население....здраве....туризъм. - ала бала
-А какво ще работите в Квебек.
-Ами мога да работя всичко рецепционист, секретар, библиотекар ...учител по английски език...
-Ама знаете ли че ...
-Да да знам как се приравнява, а и докато приравня мога да бъда на свободна практика тютор, ето имам предложения за покана на интервю в Монтреал /за там сме се запътили/
Мадам ги погледна:
-Но с това не можеш да започнеш работа?!?!?!?
-Кажете ми как ще се справите там!
-Амииии как, когато съм със моето семейство вярвам че ще се справя и с моите деца.
-Каквоо ама какви са тези глупости, неееее така неее, деца амаха, там децата ви няма да Ви помогнат нито Вашето семейство, Вие няма да се справите в Квебек дори много е по-трудно отколкото си мислите...!- Деси не мърда, а моята изкуствена усмивка се обърна очите ми станаха като на топчета за тенис на маса, а веждите ми заеха мястото на челото.
Малко тишина за сваляне на пулса и се обръща към мен:
-А вие господине кажете ми как мислите, че ще се справите!
-Амиии аз мисля точно като моята съпруга и че ще се справим без проблем!- с физиономията на бати Арни от Терминатор.
-ААА е не, не аз Ви уверявам че и Вие не мислите трезво и че грешите!
Към Деси:
- Може ли да ми поговорите нещо на английски език за да Ви дам точки за езика!
-Да разбира се, но .... какво- Каквото и да е- Ала бала ....
Почати нещо на лаптопа!
И така разделихме се с условието да се върнем с данъчната декларация за фирмата на 26.10. Не ни зададе никакви от тези който си бяхме наизустили и научили от редовните за интеревю, нищо за децата за родителите за България за роден град или носталгия. На 3 пъти си погледна часовника и изпувка. А на следващите кандидати 14 пъти.
Преводачката е пекана, и много ни помага! Все пак мина малко време докато разберем, че "vos etudes'' возетюд е всъщност вуцетютц, както и други подобни.
Влязохме 11.30 излязохме 13.00
Заверихме декларациите за две години назад!!!
На 26.10 бяхме първи и в 8.57 ни пуснаха в Английското посолство. Приветствахме се с мадам Орне доста променена- дружелюбна. За разлика от миналия път разговора тръгна добре- разбирахме се говореше много добре френски!!! Подадохме декларациите на преводачката за да и ги преведе.
Гледа на страницата за езиково обучение и какво да види:
-Ама мадам тук пише 600 лв печалба за година?!?- с отворена уста остана около 6-7 секунди... тишина.
-Ами да.
-Но как така сте се издържали със 600 лв.
-Имаме и други приходи от недвижимите имоти, там пише на другата страница са калкулирани.
Мадам Орне отвори видя двете дейности с помоща на преводачката, която умишлено скри да преведе и това че сме имали за двете години магазини в Златни пясъци и Св. Константин и Елена- за което и БЛАГОДАРИМ, иначе трябваше да се обясняваме до края на деня как и тази търговия сме упражнявали и накрая сме с толкова малко приходи??? Но пак около 2000 лв на година не се хареса и започна да изчислява на едно листче колко ученика има Деси колко часове на ден, че като се запече работата как така и преподава и работи като секретарка:
-Но Вие мадам с много малко средства живеете ... как?
-Ами нашите родители ни помагат.
-ВВВВашите родители?!?- пак се учуди
-Ами да тук в България е трудно и затова сме решили да имигрираме в Квебек!
-Какви са вашите клиенти, ученици?
-Ами аз работя с възрастни-адултс.
-Какво?
-Адултс
-Какво?
-Ммммм гранд пипол.
-Аха!
Към мен:
-Вие господине колко имота сте продали за миналата година ?
-Три.
-Три?- и ги посочи с пръсти за да няма недоразумение
-Ами да три, нашия град е малък и конкуренцията е голяма и затова желая да се реализирам в Квебек като агент на недвижими имоти!
-Не, не не ... не мога де се съглася Вие господине сте нереантабилен...ала бала...как било трудно там... как е трябвало да уча там!
-Да мадам, запознат съм с вашите курсове както за агент така и за треньор по плуване /не съм ВИВ- аджия/!- представих и че имам положителен отговор от Федерацията по плуване в Квебек.
Погледна пак декларацията посочи цифрата- печалбата. Аз не се стърпях и казах:
-Това е официално!!!- с мила усмивка.
Ваааййййййй, вай вай, какво направих...
Мълчание... но се отървах
Взе да си чати...
Към Деси:
-Какво трябва да направите, ако отидете в Квебек?
-Да се регистрирам на летището пред имиграционите власти, после в здравеопазването и в локал сентр д'емплоа.
-Каквоо?- много озадачено попита мадам
-Локал сентр д'емплоа!
-Каквоо?
Гледа преводачката гледа Деси, както и да е разбра!
Чати, чати .... взе да приказва нещо имаше и аксепте и тогава камък ми падна, олекнах с няколко тона... Преводачката ни подхвана каза че сме приети, както си му е редът синя книжка, страници с телбод информация за следващите документи със някакви стари такси от 2004 год??? както и да е. След като попълнихме договор за парите мадам ни приветства с Добре дошли в Квебек, но накрая трябваше последната дума да бъде нейна:
-И Вие господине, трябва да знаете че сте нереантабилен и че Ви пускам само заради съпругата Ви!!!- клатеше глава и цъкаше с език
-Бон шанс, аревуа
-Аревуа мадам!!!
Докато излизахме "засякох" леко преводачката, тя се стресна също леко:
-Много Ви благодаря госпожо, много сте пекана!
-Но моля Ви, няма защо от мен нищо не зависи!- доволна и предоволна. А имаше моменти в които и преводачката се изнерви от объркацията в документите ни на мадам.
Влязохме в 9.00 излязохме в 10.00- ввввааааайййййй, извиняваме се на тези след нас...
Минахммеееее, запалихме огън в църквата Александър Невски малко по нагоре в уличката Московска!
Успех на всички вам последователи!
Как минахме при мадам Хорнер...
Как минахме при мадам Хорнер...
на циганина давали царство, а той: А има ли хляб?
