Започна се. :) 1 на нула за нас.
-
- Мнения: 58
- Регистриран на: Пет Дек 03, 2004 6:13 pm
- Местоположение: Kitchener Canada
- Обратна връзка:
Започна се. :) 1 на нула за нас.
Супер ние минахме. Не се притеснявайте жената наи малко се мъчи да се заяжда. Френския ми бе под всякаква критика, но минахме. Обещавам да пиша повече но по късно. А СЕГА УСПЕХ НА ВСИ4КИ СЛЕДВАЩИ. Приемам всякакви въпроси на ЛС. Успех
Честито и от нас! Дано и ние да имаме същия късмет!
Чакаме подробности!
Какви бяха основните въпроси?
На какво се затруднихте най много?
Какъв беше вашия профил - ако не е тайна - образование, стаж?
Успех за напред!
Чакаме подробности!
Какви бяха основните въпроси?
На какво се затруднихте най много?
Какъв беше вашия профил - ако не е тайна - образование, стаж?
Успех за напред!
DCS - 03.04.2006
Accuse de .. - 05.05.2006
Date d'entrevue - 02.11.2006 - O.K.
Успех на всички!
Accuse de .. - 05.05.2006
Date d'entrevue - 02.11.2006 - O.K.
Успех на всички!
-
- Мнения: 58
- Регистриран на: Пет Дек 03, 2004 6:13 pm
- Местоположение: Kitchener Canada
- Обратна връзка:
А сега се поуспокоих и ето обещаните подробности. Ние сме двама инженери с дете на 1 година. Френски аз писани нива 5/4 , съпругата 4/3 английски аз 4/3 съпругата 5/4. Може би не можахме да защитим нивата но никаде не пише и не знам. Много много не съм отговарял. Научете заучени фрази защо искате да имигрирате и познания за Квебек. Просто изглежда че компютърната програма ги изисква защото мадам си пишеше докато и говорех стандартните глупости. Поискаха ми движение на парите по сметката , но аз нямах а имах само банкова референция за крайната сума. Бяхме представили 5500 канадски долъра. Бях представил и бележка от приятел но не ми я признаха защото нямаше печат от Квебек изобщо аз си я бях попълнил Професията ми е търсена и сме на около 30 години. Трудов стаж 4 години. Общо взето с голяма помощ на преводачката минахме. Не се притеснявайте само това 6те кажа общо взето нивата изглежда падат. Още веднъж успех на всички.
ЧЕСТИТО И ОТ НАС!!!УСПЕХ И НАТАТЪК В ПРОЦЕДУРАТА!!!Но,не подценявайте мадам Орнер,а номерът със заучените фрази може и да минава,но не винаги!Всички сме били и ученици ,и студенти и сме наясно какво е ЛСО-личната субективна оценка на изпитващия.Мадам е 100% кебекарка и работи за интересите на провинция Кебек.Поне е предсказуема-да си инженер и IT специалист е предимство и френския може да е фон,но за всички останали,борбата е жестока!Спокойствието и увереността,че Ние,стоящите срещу нея,сме най-подходящите кандидати са добър съюзник!Успех и късмет на останалите!И ние ще пишем след няколко дни
И аз минах ! Сама с трите деца!
Здравейте, приятели !
Днес бях на интервю - успешно. Продължи около 45 минути. Мадам Lucile Horner беше внимателна, любезна, доста добронамерена. Някои въпроси, които не разбрах, ги повтори спокойно и по-бавно.
Имах определен час за 10 ч, извикаха ме едва към 10 и 25 и излязох в 11 и 15 ч. Госпожата се движеше според инструкциите - първо семейно положение, разгледа решението за развод, декларациите от двамата татковци, че са съгласни да емигрирам с децата, поиска ми оригиналите на документите, за да се увери, че наистина са подписани пред нотариус и че в решението за развод пише, че родителските права са присъдени на мене.
После ме разпитва около 20 минути за това какво съм учила и работила, разгледа ми дипломите. Френска гимназия, френска филология с втора специалност българска филология. Написа ми 17 години обучение 12 средно и 5 викше. Пита ме всичко ли съм учила на френски в университета, колко предмета на година сме имали на френски и колко на български. Казах: 6 към 2. Няколко пъти ме попита кога ще завърша второто си висше образование - по психология, не ми писа точки за него, защото още нямам диплома. Писа ми някакви точки за връзка със специалността ми от УПК - 12 клас - за удостоверението за 4 разряд оператор в хранително вкусовата промишленост. Попита ме точно за какво е, въпреки че там го пише. Изобщо, питаше по два пъти за неща, които ги пише в документите, явно, за да се увери, че зная точно какво пише там.
Зададе ми няколко въпроса на английски - къде съм го учила, колко време, с кого говоря на английски. Казах, че повече превеждам от английски и когато й показах референция от моя работодателка, за която правя преводи от английски, каза, че това не я интересува много- важното било да мога да разговарям на френски и английски. Бях писала във формуляра 12 ниво френски и 8 ниво английски. Аз настоях, че работя много с английски, че съм го учила три години в университета и четири месеца на курс в Берлиц, и че вторият ми език е испански и че него съм учила три години.
Изрази недоволство, че нямам "хубави" доказателства за доходите си и за това, че успявам в работата си в момента. Видя в трудовата ми книжка, че имам 13 години стаж като журналистка в БТА и ме попита за това. После видях, че в сертификата за селекция ме е записала с порфесия журналистка, въпреки че реално аз съм работила повече като преводачка и че в момента работя това. Явно натежа имиджа на Българската телеграфна агенция. Казах, че съм напуснала агенцията през август и че сега работя като преводачка на свободна практика. Показах й удостоверение за актуално състояние на фирмата ми - ЕТ, работя главно преводи и издателска дейност, и отчет от счетодовителя ми за 1-9 месец на тази година. Поиска да й покажа доходите си от миналата година - показах си данъчната декларация, която не бях предвидила да нося за интервюто, но я взех за всеки случай, както и отчета. Там пишеше данък нула - попита какъв е необлагаемият минимум, не беше доволна, че са ми ниски доходите за миналата година. Попита ме как съм живяла, като съм имала такива ниски доходи: казах, че майка ми ми е помагала - това си беше чистата истина. Няколко пъти настоях, че тази година доходите ми са неколкократно по-високи и че миналата година детето ми е било малко и не съм можела да работя усилено. Тя изрази недоволство, че счетоводителят ми не си е написал телефона и не е сложил печат на отчета за тази година - това не давало да се разбере, че е истински счетоводител с всичките му там права и отговорности.
Три пъти ме попита защо съм решила да се установя в Квебек. Казах - защото е много развита провинция и че съм чела, че Онтарио и Квебек са най-развитите провинции в Канада. Помоли ме - все едно съм дете, което изпитва по история - да кажа какво си спомням от това, което съм прочела за Квебек - казах няколко най-важни исторически факти и че съм чела главно от интернет за историята, споменах за войната между англичаните и французите, че първо Квебек е била френска, после - английска и т.н. Попита ме кои са победили във войната - казах: англичаните. Казах, че от 1969 г. френският е приет за официален език в Квебек. Поиска да й кажа кои отрасли на промишлеността са допринесли през последните години за развитието на Квебек - там не бях много силна .
Попита ме какво смятам да работя в Квебек. Казах: зная, че за да работиш като преводач, трябва да си член на ордера и че има високи изисквания, също и за педагогическата ми правоспособност тя каза, че ще бъде много трудно, казах: зная, подписала съм декларации. Подчертах, че съм готова да работя всякаква законна работа и че съм наясно, че в началото няма да мога да работя това, за което са ми дипломите. Няколко пъти ме попита дали гледам реалистично на нещата и с какво мога са й го докажа. Казах й, че например бих работила дори като продавачка в магазин или да странирам книги или някаква не толкова квалифицирана работа на компютър, защото съм наясно, че в началото е трудно. Попита ме с какви трудности мисля, че ще се сблъскам, като пистигна - аз казах, че най-вече ще бъде трудно да си намеря работа по това, за което съм учила и че напълно осъзнавам това.
Като разгледа банковите ми удотоверения, каза, че парите ми не са много. Аз казах, че съм предвидила да вляза с 6200 канадски долара - близо 2000 долара повече от искания минимум за сам човек с три деца - тя каза, че този минимум е колкото да живееш съвсем на границата на бедността. Каза, че да си беден в Квебек е много по-лошо, отколкото да си беден в България.
Накрая каза, че събирам достатъчно точки и че ще ми даде Сертификати за селекция за мен и триде деца. Каза да събирам пари и да се настройвам психологически за трудностите. Два пъти ми каза, че нямам право на социални помощи за първите три месеца.
Днес бях на интервю - успешно. Продължи около 45 минути. Мадам Lucile Horner беше внимателна, любезна, доста добронамерена. Някои въпроси, които не разбрах, ги повтори спокойно и по-бавно.
Имах определен час за 10 ч, извикаха ме едва към 10 и 25 и излязох в 11 и 15 ч. Госпожата се движеше според инструкциите - първо семейно положение, разгледа решението за развод, декларациите от двамата татковци, че са съгласни да емигрирам с децата, поиска ми оригиналите на документите, за да се увери, че наистина са подписани пред нотариус и че в решението за развод пише, че родителските права са присъдени на мене.
После ме разпитва около 20 минути за това какво съм учила и работила, разгледа ми дипломите. Френска гимназия, френска филология с втора специалност българска филология. Написа ми 17 години обучение 12 средно и 5 викше. Пита ме всичко ли съм учила на френски в университета, колко предмета на година сме имали на френски и колко на български. Казах: 6 към 2. Няколко пъти ме попита кога ще завърша второто си висше образование - по психология, не ми писа точки за него, защото още нямам диплома. Писа ми някакви точки за връзка със специалността ми от УПК - 12 клас - за удостоверението за 4 разряд оператор в хранително вкусовата промишленост. Попита ме точно за какво е, въпреки че там го пише. Изобщо, питаше по два пъти за неща, които ги пише в документите, явно, за да се увери, че зная точно какво пише там.
Зададе ми няколко въпроса на английски - къде съм го учила, колко време, с кого говоря на английски. Казах, че повече превеждам от английски и когато й показах референция от моя работодателка, за която правя преводи от английски, каза, че това не я интересува много- важното било да мога да разговарям на френски и английски. Бях писала във формуляра 12 ниво френски и 8 ниво английски. Аз настоях, че работя много с английски, че съм го учила три години в университета и четири месеца на курс в Берлиц, и че вторият ми език е испански и че него съм учила три години.
Изрази недоволство, че нямам "хубави" доказателства за доходите си и за това, че успявам в работата си в момента. Видя в трудовата ми книжка, че имам 13 години стаж като журналистка в БТА и ме попита за това. После видях, че в сертификата за селекция ме е записала с порфесия журналистка, въпреки че реално аз съм работила повече като преводачка и че в момента работя това. Явно натежа имиджа на Българската телеграфна агенция. Казах, че съм напуснала агенцията през август и че сега работя като преводачка на свободна практика. Показах й удостоверение за актуално състояние на фирмата ми - ЕТ, работя главно преводи и издателска дейност, и отчет от счетодовителя ми за 1-9 месец на тази година. Поиска да й покажа доходите си от миналата година - показах си данъчната декларация, която не бях предвидила да нося за интервюто, но я взех за всеки случай, както и отчета. Там пишеше данък нула - попита какъв е необлагаемият минимум, не беше доволна, че са ми ниски доходите за миналата година. Попита ме как съм живяла, като съм имала такива ниски доходи: казах, че майка ми ми е помагала - това си беше чистата истина. Няколко пъти настоях, че тази година доходите ми са неколкократно по-високи и че миналата година детето ми е било малко и не съм можела да работя усилено. Тя изрази недоволство, че счетоводителят ми не си е написал телефона и не е сложил печат на отчета за тази година - това не давало да се разбере, че е истински счетоводител с всичките му там права и отговорности.
Три пъти ме попита защо съм решила да се установя в Квебек. Казах - защото е много развита провинция и че съм чела, че Онтарио и Квебек са най-развитите провинции в Канада. Помоли ме - все едно съм дете, което изпитва по история - да кажа какво си спомням от това, което съм прочела за Квебек - казах няколко най-важни исторически факти и че съм чела главно от интернет за историята, споменах за войната между англичаните и французите, че първо Квебек е била френска, после - английска и т.н. Попита ме кои са победили във войната - казах: англичаните. Казах, че от 1969 г. френският е приет за официален език в Квебек. Поиска да й кажа кои отрасли на промишлеността са допринесли през последните години за развитието на Квебек - там не бях много силна .
Попита ме какво смятам да работя в Квебек. Казах: зная, че за да работиш като преводач, трябва да си член на ордера и че има високи изисквания, също и за педагогическата ми правоспособност тя каза, че ще бъде много трудно, казах: зная, подписала съм декларации. Подчертах, че съм готова да работя всякаква законна работа и че съм наясно, че в началото няма да мога да работя това, за което са ми дипломите. Няколко пъти ме попита дали гледам реалистично на нещата и с какво мога са й го докажа. Казах й, че например бих работила дори като продавачка в магазин или да странирам книги или някаква не толкова квалифицирана работа на компютър, защото съм наясно, че в началото е трудно. Попита ме с какви трудности мисля, че ще се сблъскам, като пистигна - аз казах, че най-вече ще бъде трудно да си намеря работа по това, за което съм учила и че напълно осъзнавам това.
Като разгледа банковите ми удотоверения, каза, че парите ми не са много. Аз казах, че съм предвидила да вляза с 6200 канадски долара - близо 2000 долара повече от искания минимум за сам човек с три деца - тя каза, че този минимум е колкото да живееш съвсем на границата на бедността. Каза, че да си беден в Квебек е много по-лошо, отколкото да си беден в България.
Накрая каза, че събирам достатъчно точки и че ще ми даде Сертификати за селекция за мен и триде деца. Каза да събирам пари и да се настройвам психологически за трудностите. Два пъти ми каза, че нямам право на социални помощи за първите три месеца.
-
- Напуснал форума
- Мнения: 4846
- Регистриран на: Вто Яну 13, 2004 3:36 pm
- Местоположение: Montreal
- Обратна връзка:
Предлагам в тази тема да остане само конкретната информация за миналите интервюта и въпросите и отговорите около тях.
За поздрави и честитки пишете ТУК
Иначе много се разводнява темата, а си представете как жадно търсят иформацията тези, на които им предстоят интервюта в най-скоро време.
Надявам се да проявите разбиране.
За поздрави и честитки пишете ТУК
Иначе много се разводнява темата, а си представете как жадно търсят иформацията тези, на които им предстоят интервюта в най-скоро време.
Надявам се да проявите разбиране.
Il vaut mieux vivre avec des remords qu'avec des regrets!!
минахме!!!
Здравейте,
днеска минахме и ние
Всичко продължи около час и 10 мин. Малко трудно й се разбираше на мадам, но общо взето се ориентирах по смисъл и преводачката въобще не се намеси.
При мъжа ми нещата бяха доста по-сложни (той току-що започна второ ниво във Френския институт), та, ако въобще разбереше за какво става въпрос, й отговаряше на английски... опита и на френски (на мен ми идваше да се скрия под масата от срам), бабет се ядоса, размениха си няколко остри фрази на английски, след което тя започна да му задава въпроси на френски, а той да й отговаря на английски...
Тъй като бях идеологически подготвена за това, което ме чака (бях изчела всичкоза нея, любезно предоставено от колегите във форума) реших да мина с номера, че ще работя нещо, свързано със средното ми образование. Висшето е българска филология, 8 години стаж като редактор, 6 от които в БАН и наистина нямам идея какво бих могла да правя там в тази свера... Тя обаче взе, че се ядоса, че нямам амбиции... каза, че мога да работя като преводачка...
Абе въобще - непредвидима е.
Но като цяло мисля, че определино беше респектирана от образованието и стажа ми (показах й няколко книги, които съм правила, тя се зарадва да види името ми) и не ме тормози с излишни въпроси.
Това е.
Помнете, че всичко е строго субективно, усмихвайте се, дръжте се хладнокръвно и не забравяйте дежурното "Madame" и SVP!
Надявам се да съм ви била полезна и успех!
днеска минахме и ние
Всичко продължи около час и 10 мин. Малко трудно й се разбираше на мадам, но общо взето се ориентирах по смисъл и преводачката въобще не се намеси.
При мъжа ми нещата бяха доста по-сложни (той току-що започна второ ниво във Френския институт), та, ако въобще разбереше за какво става въпрос, й отговаряше на английски... опита и на френски (на мен ми идваше да се скрия под масата от срам), бабет се ядоса, размениха си няколко остри фрази на английски, след което тя започна да му задава въпроси на френски, а той да й отговаря на английски...
Тъй като бях идеологически подготвена за това, което ме чака (бях изчела всичкоза нея, любезно предоставено от колегите във форума) реших да мина с номера, че ще работя нещо, свързано със средното ми образование. Висшето е българска филология, 8 години стаж като редактор, 6 от които в БАН и наистина нямам идея какво бих могла да правя там в тази свера... Тя обаче взе, че се ядоса, че нямам амбиции... каза, че мога да работя като преводачка...
Абе въобще - непредвидима е.
Но като цяло мисля, че определино беше респектирана от образованието и стажа ми (показах й няколко книги, които съм правила, тя се зарадва да види името ми) и не ме тормози с излишни въпроси.
Това е.
Помнете, че всичко е строго субективно, усмихвайте се, дръжте се хладнокръвно и не забравяйте дежурното "Madame" и SVP!
Надявам се да съм ви била полезна и успех!